И чезне пропастта


И чезне пропастта,
разтапя се във ласка,
докосвам те през седем планини,

тъгата твоя дреха е прекрасна,
но моля те, сега я съблечи,
и нека голотата се усмихва,
сълзи да няма, а искри
на гаснеща жарава под петите
на нашите танцуващи души,
две скитници,
изгубени отдавна,
в пътеки на житейските гори,
които срещнаха се
и отново ще се срещнат,

а в този миг,
ме просто прегърни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Мелодия на тръпката

  Само очите му обясняваха поведението ми. Донякъде го обясняваха. Само очите. Но тяхното обяснение не беше истината. Сега знам какво е би...