неделя, 18 март 2012 г.

Свойства

Започна бавно да ме съблича, но не от дрехите, защото бях гола. Първо съблече умората ми. Бавно и деликатно я съблече, а под нея усетих как докосва нещо, което не бях откривала от години или изобщо не бях разголила. Усетих дори свян, а аз съм модел. Снимала съм и еротични сесии, не знам как го правеше, но сега се почувствах по-гола, а той продължаваше да
ме съблича. Галейки, смъкна от кожата ми една неподозирана от мен скованост, под нея се откриха ерогенни точки, за които не бях предполагала, после свали натрупаната около тях, утаена през годините тежест, сякаш ме кръщаваше, а всъщност само масажираше.
Заслужаваше си парите. В началото малко се смутих като чух сумата, но приятелката, от която разбрах за него, за по-малко от два месеца се бе подмладила с години. Изглеждаше извратено млада напоследък, а преди това очаквахме да се пенсионира. Кучката беше закъсала за пари и дълго ме моли, от дума на дума ми разкри тайната си. Не искаше, твърдеше, че той може и да откаже, че е особняк и обгърнат с някаква плашеща загадъчност. Истината беше, че просто не искаше съкровището си, но имаше нужда от парите ми и това развърза езикът й. Заинтригува ме, че някакъв си масажист, изроден, с огромна глава и несъразмерно изцяло тяло, представлява такава важност за нея. Та ние разполагахме с най-добрите, но от думите й, които измъкнах като с ченгел, разбрах, че този е необикновен. Нямаше как да не ми даде настоящия му адрес. Казах “настоящия” не случайно, този чешит не можел два пъти да бъде намерен на едно място. Малцина били клиентките му. Държал да обслужва предимно жени и сега разбирах защо, въпреки че отначало се хванах на твърденията им, че масажът не е еротичен. Да си призная, не беше еротичен масаж, а непозната върховна форма на еротиката.
Приплъзваше се под кожата ми, разтваряха стотици отвори и проникваха в тях дълбоко и ме обладаваха по хиляди начини.
Когато застанах лице в лице пред него и разбрах, че ще си плащам това чудовище да ме докосва, ми стана и смешно и гадно, но любопитството ми още повече се подсили. Спомних си как тя се оживи, когато започна да разказва за него. Поиска ми такава сума, че щях да се изсмея, но вече бях стигнала твърде далеч и нямах намерение да се откажа, не ми отиваше да се пазаря, а и имам достатъчно пари.
Мислех, че е стигнал под костите ми, а той продължаваше да ме съблича. Съблече ме от неприятен полеп, с който тъй свикнах, че вече не забелязвах, от болки, които бях престанала да чувствам, но щом паднаха, усетих облекчението, от много тревожни мисли и спомените ми без тях вече имаха друго лице и друго значение. В мигът, в който полудявах от страст и исках да го грабна, обърна под мен, стисна под бедрата си и го умъртвя, той ме събличаше и от възбудата, до пълно облекчение, до полубезпаметност и перушинка носеща се в топлият вятър. Беше безкрайно, но свърши. Чувствах се като нова. Докато се обличах, не бързах, правех най-пикантните пози, за да мога поне малко да върна на грозното същество това, което то ми даде. Не му правеше впечатление или поне майсторски прикриваше какво чувства.
- Моля те, повече не ме търси - рече ми то.
Не го разбрах. Приех го, че се прави на интересен. Той и без друго си беше твърде голям лукс, дори и за мен да ми са чести посещенията, но си ми беше ясно, че пак ще го потърся. Скапвам се от работа и идиоти, от всякакви лайна. Заслужавах си моя малък каприз.
- Къде ще мога да те намеря?
Вдигна рамене. Изродчето май наистина не знаеше. След седмица обаче го открих. И аз не помня как точно стана. Слухтене, дедукция. Приятелката, която първия път ме насочи към него, не открих, но достигнах до друга клиентка. Няма да споменавам името й. Много влиятелна жена е. Не можах да изкопчя много от нея, но все пак достатъчно. Малко дедукция, малко интуиция и стигнах до новия му адрес.
- Казах ти да не идваш - нямаше в гласът му никаква емоция, но би трябвало да има упрек или пък заплаха.
- Защо?
- Не знаеш колко добре те разбирам - рече ми, стори ми се, че съзрях в очите му болка - Не знаеш колко, колко, колко добре те разбирам, но не искам ти да разбереш какво ми е.
- Че какво ти е? Ти си вълшебник.
- Не съм аз. Това са свойствата ми.
- Сага пък и скромен.
- Те не са вълшебни. Това са свойства и ти ги извличаш. Не го прави, моля те. Върви си.
- Колко?
Като каза сумата, идеше ми да издера очите му.
-Защо постъпваш така с мен? - усетих, че ще потекат сълзите ми. Не ми се беше случвало от много време, но едва ги възпрях. Какво ставаше, отдавна се бях научила да се владея – Това е глупост и наглост. Рекет.
- Не желая парите ти. Не ги желая. Махай се. Не знаеш колко добре те разбирам, но за теб ще е по-добре да не ме разбереш. Върви си.
- Гадно постъпваш.
Засмях се и се отпуснах. Сълзите ми изчезнаха, те не бяха само по очите ми, а по цялото тяло. Сега разбрах, че не плачат само очите, а цялото тяло се свива в нещо като нощница, нещо като смирителна риза от горчилка, а той я събличаше. Усетих топла свободата, сладостта й, пламенната й възбуда. Запалих се, но не изгорях, защото той ме съблече от пламъците. Съблече ме и от всичките спомени през седмицата между двата сеанса. Имах само тях, а всичко друго беше маловажно и само ми тежеше. После достигна до някаква обвивка - обвивка, която обичах, но разбрах, че тя ме ограничава. Защитава ме, но свива в себе си и задържа като юмрук. Обвивка от съвсем ненужни ми защитни реакции. Разкъса я. Малко заболя, но беше прекрасно. Напомни ми за лишаването ми от девственост. Проникна й загали недокоснатото от никого, дори и от мен самата. То започна да расте, превърна се в цунами и ме заля цялата. Спрях да съществувам и възкръснах на кушетката. Новородена, чиста и съвършена.
- Не идвай – с тези думи пак ме изпрати, но не ги чух. Витаех докато се прибирах до къщи. Оставих колата си паркирана, за да не катастрофирам и не си поръчах такси, защото исках да видя улиците с новите си очи и да поразтъпча новите си крака.
През нощта, обаче, усещането коренно се промени. Почувствах се измамена, не, по-скоро ограбена. Естествено, та това бяха много-много пари. Мразех го. После усетих, че не са само парите. Просто бях разстроена, а преди часове се чувствах прекрасно. Усещах, че се е случило нещо, което не е трябвало да се случи, но не можех да разбера какво е. Опитвах се да го осъзная, не успявах. После изпитах чувството, че то не се е случило, а се случва тепърва, че в стаята има някой и иска да ми причини зло. Щях да изпискам, а после вече разбирах. Блъскаше ме от всички страни, причиняваше ми болка, скубеше косите ми и ме хвърляше от ъгъл в ъгъл в стаята и разкъсваше дрехите ми. Едновременно стоях вцепенена и това се случваше. В мен проникваше болезнено и насилствено, всичко онова, с което бях свикнала и вече не чувствах, а той преди часове ме беше освободил. Всичко се връщаше, но сега беше отвратително и не приличаше на онова с което преди масажите живях в примирие. За миг си припомних ласките му. Настръхнах цялата, желаех го, мечтаех пак кривите му пръсти да пъплят по мен. Замечтах, представях си, че ме галят, почти ги усещах, но дотолкова, че само да ги желая повече. После достигнах допуснимата граница на мъчението, което може да се понесе. Витаех между кошмар и реалност и нито спях, ни бях будна. Едно беше ясно - нямаше да го посетя повече. През деня на няколко пъти губех разума си, щом се сетих за пръстите му. Вечерта взех успокоителни. Не го правех иначе и ми подействаха. На следващия ден бях сигурна, че повече няма да го посетя, а след това не вярвах, че съм пак в кушетката му и той вълшебстваше над мен. Все ми беше едно, че съм изтеглила голяма сума и спестяванията ми драстично са се стопили, а приятелката ми, която ме насочи към него бе открита с прерязани вени във вилата си. Той съблече небето и земята от мен. Превърна ме в дух, който витае над бездната. После ме милваше ли, милваше, докато отворя очи.
Отворих ги и се опомних гола в доста извратена йогистка поза на огромната маса в стаята, а не на кушетката, на която ме масажираше. Не можех да помръдна. Забелязах, че се усмихва леко и отблъскващо. Мислеше нещо, а каквото и да бе, то ме плашеше.
Опитах се, не можех да помръдна, бях вързана с невидими нишки към невидими шини.
- Защо го правиш? - попитах ужасена, глас не излезе от устните ми, но той ме разбра.
-Защото мога.
- Защо?
- Защото го искаш.
- Не искам.
- Ти си една кучка.
- Моля те, отвържи ме - опитах се да крещя, но не можех.
- Ти го поиска. Свойствата желаят от мен, което ти желаеш от тях. Аз не желая от тях, нито те желаят от теб.
- Какво ще правиш с мен?
Усмихна се и отвори вратата. Влезе в стаята любовна двойка гейове. Хилеха се и двамата. Наслаждаваха се на безсилното ми състояние и се опипваха. Подадоха на изрода пари.
Не можех да повърна, не можех да затворя очи, за да не виждам израженията им и садистичната наслада която изпитваха докато ме наблюдаваха. След туй пусна група пияни богаташки копеленца. Едното наддаваше ли, наддаваше за нещо повече от гледане. Той се колебаеше, замисляше се, тъпото момченце продължи да наддава, наддаваха, включиха се и приятелите му в наддаването, а аз исках да ослепея и оглушея, да изляза от себе си или да бягам, но бях вцепенена. Слушах отвратителните епитети, с които ме посипваха. Онзи се чудеше дали да не им вземе парите и да ги остави да си правят с мен каквото си поискат. Надигаха бутилка и се кискаха и плюнчеха, едното бръкна в панталоните си. Все пак отказа парите и им каза, че времето е изтекло. Влезе друга двойка, този път не гейове. Представителни мъж и жена. Познавах ги лично, а са познати на всички. Оглеждаха ме и им беше приятно и те наддадоха да ме пипнат, но той пак след дълго чудене отказа. Влезе и един симпатяга. Познавахме се, видях, че е безкрайно изненадан, че вижда точно мен, но какво по дяволите той търси тук. Стана ми тъжно. Още се чудех кога да намеря време да излезем. Побърза да си тръгне. Личеше си, че е разочарован и от себе си…
- Освободи ме, моля те.
- Ти сама трябва да се освободиш. Ти си вързана със своите страсти. Това си поискала от свойствата.
- Стига, ти ме превръщаш в своя стока.
- Че ти си моя стока. Ти си стока на свойствата ми, а те са моя. Не исках да се случва така. Предупреждавах те. Без теб свойствата са ми нищо, а без тях, аз съм безобиден. Но ти си стока по свое желание. Твоето желание те превръща.
- Изрод.
Влизаха и други. Млади и стари, жени и мъже, почти деца и старци които ще видят за последен път жива гола плът. Изпиваха ме с очи, дълбаеха ме, гризяха ме, скверняха ме.
Събличала съм се, да. Но сега бях по-съблечена. Сега бях без всякаква воля и исках само да побягна или да изкрещя истински…
Изкрещях. Пробудих се на кушетката. Помислих си, че е сън. Не беше ли? Едва ли. Или по-скоро беше. Кошмар в реалност.
Нямах сили да му забърша един шамар дори.
Вървях по улицата, чувствах се раздърпана и покрита с кисели секреции, а не бях. Изглеждах като всеки друг път, а се криех от погледите.
Ту сънувах, ту се движех. Секундите ту адски трудно се отброяваха, ту отлитаха часове. Последвалите две утрини и вечери, се приливаха и нямаха последователност.
Докато отново се опомних пред вратата му.
Тропах дълго. Много дълго. После плачех и го молих да ми отвори. След туй вече не издържах. Не знам откъде намерих силата, просто тъй желаех масажа, че с един удар с тялото си избих ключалката.
После звъняха думите му. Звъняха болезнено. Повторно ги чувах докато стоях при него. Сега вече ги разбирах. Припомнях си ги и разбирах какво му е коствало да ги произнесе:
“Не знаеш колко добре те разбирам, но не искам ти да разбереш какво ми е…Това са свойства, ти ги извличаш…Добре те разбирам, не искам ти да ме разбереш…Ти желаеш от свойствата, а те от мен, без тях съм безобиден…Върви си…Не искам и ти да разбереш…Та ти си стока на свойствата, а те са моя…Сама трябва да се освободиш”
Лежеше мъртъв. До него се търкаляше празната спринцовка.


магически реализъм

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email