Самотен съм и нямам мечти, нямам с какво да си платя и тока. Какво търся тук, вече не знам. Май сезонна работа, май в заведение. Някъде в курорта или в друг. Барман ли, сервитьор ли, че кой ще ме вземе, аз съм алкохолик. О, да, и музикант. Но повече алкохолик, отколкото музикант. Тръгнах да свиря. Не в заведения, разбира се. По улиците. Някъде си продадох китарата. Или май ми я откраднаха. Или я заложих, или я изпих. Сега трябва да се прибирам при мама. Пие ми се. Поне една бира. Не за да се напия. Не. Да се разхладя. И да престанат да треперят ръцете ми. И да спра мислите, защото усещам, идват, идват като вълнолом. Ще ме разбият.
Кой съм? Не, не и тази. Не искам да си спомням. Казват, че съм луд. Де, да бях. Де, да бях.
Обичах да свиря, но блус. Кой ли го разбира?
Сега мразя блуса. Мразя и всичко, което съм обичал.
