Онзи ден

На тази й са изкуствени и пее фалшиво, но прави истински хитове. Как, за коя става дума? Няма значение! И името й не е истинско, псевдоним е. И цветът на косата й не е истински, не че и това е от значение.
И аз не съм истински алкохолик, въпреки, че сестра ми твърди обратното. 
И тя не ми е истинска сестра, макар майка да твърдеше обратното.
Жена ми пък твърди, че не ме обича. Отдавна не ме обича. Но и нейното твърдение е погрешно. Последното доказателство беше онзи ден. Мисли си, тя, че истинската обич е фалша от нейните сапунени опери. Греши, тя ме обича истински. Без да го съзнава ме обича, а аз изпитвам истинско желание да се напия когато от някъде зазвучи хита на поредната хубавица с фалшив глас и бюст. Не знам от кое ме боли повече, от терора над слуха ми или от съчувствие, че си е повредила тялото.

Ти, приятел, нали си истински мъж, а не преоблечена като мъж, лесбийка. Кажи ми кои гърди харесваш повече, тип: „сърненца – близненца слизащи на водопой” или „два найлонови цепелина пълни с въздух”?
Ох, няма значение. Вкусове най-различни. Признавам си, моят е странен. Например, истински обичам да се напия с фалшива водка. 
Не ме гледай така иронично. Истина, истина ти казвам. Мъдрецът е рекъл, че във виното е истината, аз пък твърдя, че истината е във фалшивата водка. Защото светът е отхвърлил мъдреците си и истината не е мъдра. 
Не, не съм пил днес, после можеш да почерпиш. Ще ти разкажа какво ми се случи онзи ден.
Препи ми се. По – истински от всякога ми се препи. По – чисто и искрено от всякога. 
Да се влюбя истински – уморен съм. Да изпитам страст – огорчен съм. Поругана е страстта, днес. Евтино се предлага. 
Загубил е сексуалният трепет усещането за греховност, боязънта си от фаталност. Не довежда до умопомрачение и дори децата не се изчервяват. 
Не изпитах страст и не се влюбих. Тя свиреше толкова истински. Свиреше с цялото си тяло, не само с пръсти. Виеше се на пианото като езическа жрица която се сношава с нечисто божество, а музиката и тъй светла и невинна я облива, кръщава и пречиства, в мига на нейното прегрешение. 
Любеше се с духът на Моцарт, а не просто свиреше негова пиеса. Бях така впечатлен, че изгубих чувството за реалност. 
Влязох на промоцията на младата пианистка заради коктейла и шведската маса. 
Не издържах обаче. 
Препива ми се от фалш, но този път ми се препи от истинска красота. 
Непоносима е. Понякога сърцето е неспособно да я понесе. Толкова е жестока. Целият живот, всичките ценности изглеждат жалки. За това е и тъй мразена и тъпкана от посредствените. 
Пиеше ми се, че чак ми се летеше!
За такива случаи си имам номера, истински актьорски талант и фалшиви документи на данъчен, а също седмица преди това на подсъзнателно ниво, съм си набелязал гаражчето в което се продава фалшив алкохол. 
Добре си изигравам ролята. Довеждам собственика до инфарктно състояние, а после и двамата се напиваме с фалшивата му водка. Толкова съм талантлив, така добре лъжа, истина ти казвам, че един път не съм бил изобличен в измама и насинен. 
Този път ми беше толкова тъжно, че не създадох необходимият респект. 
Сигурен съм, че се провалих. Собственика разбра и вместо аз да си играя с него, той си игра с мен. Идеше ми да си плюя на петите и да изчезна, но вече беше късно. Магазинерът беше двуметров бивш волейболист. Кльощав, но много як и при всички случаи по-бърз от мен. Опитвах с хитрост да се измъкна, но той продължаваше играта, а защо го правеше призна след като обърнахме триста грама.
Жена му много го стягала напоследък, а днес му се пиело и съм му дошъл като дар от небесата. Един корумпиран данъчен ще е добро оправдание, за пред нея. 
Всеки с номера си.
На няколко пъти исках да си тръгвам, но организмът на един спортист, макар и бивш е по-устойчив и аз бях преминал всякакви разумни граници, когато той просто беше вдигнал настроение.
Разбира се, не ме пускаше. Настояваше да пийнем по още едно. И след него, пак така.
Осъзнах се на системи в токсикологията Не искам да описвам как се чувствах. Данте го е разказал. 
Разбрах обаче, че жена ми ме обича. Не плачеше, а очите й изгаряха от болка когато рече на медицинският персонал:
-Да, той е. Това е съпругът ми.
Дъщеря ми го потвърди.
-Да, той е. – и се разплака. 
Но защо беше необходимо? Да не съм умрял, че ще ме идентифицират.
Точно така! Бях мъртъв! Отписан…
Не, не говориш със зомби. 
След шест часа клинична смърт дойдох в съзнание. 
Дълго гледах в иглата на системата забита над китката ми. Не забелязвах, а после се опитвах да забележа. Близо до нея трябваше да има татуирани инициалите на първата ми любов. Бледи бяха, прикрити с космите и едва се виждаха, но сега изобщо ги нямаше. 
„Да, той е”-познаха ме и жена ми и дъщеря ми.
Но това не бях аз. 
Някой ме беше фалшифицирал. 



Хумористична фантастика