Логиката на клиентелизма. Та за какво иде реч? Ами иде реч за едни "болни животни", една жена се противопостави, заради което беше изкарана демон от едни ми ти хорица, които си живеят на чисто и уютно, мислят си, че само това е "достойно", а не, което прави онази жена, която се труди.
Колко лесно би било "просто да си вземе парите" и да остави Големите мозъци да разполагат със съдбата й. Защо ли онази жена не се съгласи? Кой е луд да бяга от лесното и хубавото? Ами сигурно не е била съгласна да взема мизерната милостиня, а да живее достойно. Истински достойно, както и направи, за разлика от тези хора, на които им допада идеята за мизерната милостиня.
Нито едно животно на умря. Стопанството на Ана от Болярово порасна, защото не допусна евтанизиращите на границата на закона животни. Сега тя се бори за друг човек.
А защо тогава Пискова ми писа тези неща. Ами трябваше цялата й компания да ревнем срещу "безотговорните фермери", които всъщност бяха едни от малкото ЧЕСТНИ ЗАЩИТНИЦИ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА през последните 36 години, в които уж живеем в пазарна икономика. И частната собственост била "свята и неприкосновена", да ама така си мислят "честните мъжки момичета, които не изменят на възгледите" (както беше наречена Ангелина Пискова в анонимния профил, в който понякога списва и тя), така си мислят, "честните и достойни като нея": че човешкото достойнство и труд струват паричките, които някой брюкселски тарикат ще ти отпусне, ако слушкаш.
Да, разбира се, да. Като имам убеждения различни от тези, които е "правилно да имам" то значи изпълнявам нечия поръчка, ама ще бъда прецакан, де. Въпреки, че никой никога не ми е плащал да заставам на страната на фермерите и да губя "приятели", не ми е плащал да скачам и срещу "ковид-мерките" и да блокирам "приятели", които оскърбени от това да ме преследват и да измислят всевъзможни клевети.
Но не това е важно във факсимилето (скрийншота). По важно е друго: да съм поискал от ТЯХ (от онези хипотетични хорица) поне да ми спонсорират книгите...Ау, ау, ау, това е съвет за мое добро, от едно "мъжко момиче, което не се продава), лично за мен е професионален клиентелист и през всичките тези години, в които "дружахме" не е имало и един случай, когато има обществен дебат и брожения да не е застанала на страната на статуквото, което като радио-работник обслужва.
И да, още като започнаха "ковид-мерките", преди да съм прочел каквото и да е било от нея я блокирах. Защото иначе пак щеше да има такъв "разговор", знаех го: тя пак щеше да застане на "правилната страна" на репресиите, на официалната позиция на властимащите. То така и стана: винаги е така...
Само, че този път не ставаше въпрос за едни фермери, които не познавам и с които бях солидарен, а ставаше въпрос за МЕН.
Когато разбрах, че фитнесите са затворени, бях почти сигурен, че не ми остава много живот, при това очаквах да си ида доста мъчително. ТОВА ОЧАКВАХ.
Защо?! Може да е изключително дразнещо за някои ПЛУЖЕЦИ, които нямат воля да си вдигнат косматия от канапето, но спортувам.
Само, че какво ми е коствало на мен (!) е, това нямам думи да опиша. Вървях като парен локомотив (толкова пъшках, даже повече), трупах мазнини, губих сила, уморявах се даже докато се събудя. Иначе офиса ми на 3 етаж, който отговаря на 5. Докато го кача, все едно съм качил Еверест. Тъкмо навършвах 50. За сметка на това имах "несравнимото удоволствие" всеки ден някой да ми дава акъли по месенджера, как да мисля, че да съм евро праведен.
Нямаше да я откарам дълго. Имах една фитнес-система от 23-24 годишен, ако тогава не бях спрял да тренирам, едва ли по-късно щях да имам проблемите, но както и да е...Имах я и реших да започна да тренирам по нея. Първо с подръчни материали зад сцената. После започнах да ходя и по фитнесите...И първите месеци беше ужасното. Знаех какво рискувам.
Да края на всяка тренировка минавах поне два пъти през АДА. Мислех си, че този път няма да изляза от фитнеса. Не е задъхване, а задушаване. Толкова пот се изливаше от мен, че все едно излизах от морето, малко след като едва не съм се удавил.
Срам ме беше, не се потях като здрав човек, а натоварванията не бяха големи. Смених две зали, докато намеря тази, в която да се чувствам и уютно, и вече да съм достатъчно укрепнал, че да не правя ужасното впечатление.
Всичко обаче стана много постепенно.
Труд, последователност, дързост и воля отгоре.
Ако ме затвореха и прекъснех...Или най-малко сменях системата, очаквах да стане лошо. Оцелях, но бях притеснен. Нещо повече! Чувствах се осъден, несправедливо. Ограничен и осъден на смърт. Смърт, чрез задушаване.
И понеже не ми се четяха всеки ден бележки колко били загрижени хората за мен, как не съм разсъждавал логично, как ме използвали популистите, които ще ме захвърлят, блокирах едно "приятелство"...
И се видя на кого съм бил ценен само докато ме е използвал. То, кой знае колко не съм му бил полезен, но за някакво морално оправдание, суета или кой го знае какво, но...
Друго е интересното: значи, да си притеснен за живота си, означава да си "популист, враг, копейка", нямаш право на притеснения щом евроекспертите са ти казали как трябва да бъде, животът ти нищо не струва. Враг си, ако се усъмниш, ако не искаш да приемеш.
Ами, така си е мислил и Сталин!
Колко пъти го повтори Натаняху години по-късно.
А ако ти го каже Путин, ще ти хареса ли?
Но си го е мислил и Хитлер.
Мислил си го е и Франко.
Та, има едни хора, които се мислят за свръх-хора и имат пълните морални права над живота на останалите.
Случаят е на границите на комичното, но той е гротесков.
Да размахват задружно и организирано пръст, цялата ми евро-ориентирана, политически коректна клика в блога, че не би трябвало да тренирам, понеже...такова-онакова.
Да дават експертни становища хора, които не само не са експерти, но на повечето, от които ме познават само от мрежата, а другите не са ме виждали от повече от две петилетки. И да са толкова убедени как трябвало да живея, че да изкарват ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОПИТЪТ МИ ЗА ЖИВОТ.
И не просто това, а да го изкарват едва ли не обществен проблем.
Е, това вече е повече от комично гротесково.
Ако добавим, че в това е намесен националния ни репортер в Брюксел, то тогава е илюстрация на истеричния пристъп, в който се гърчи цялото ни общество.
И не ми пука за мен толкова, аз ще оцелея. Много жилава мръвка съм.
Само, че България е първата страна по брой на инфаркти и сърдечни проблеми.
Уверих се, че не съм единствения трениращ през тези години, докато си мислех, че извършвам едва ли не революция.
Миналата седмица научих за човек с четири стента, който на 70 години тренирал и казвал на приятелите си в залата, че благодарение на тях живее човешки (да, точно това е чувството на трениращия сърдечно болен инвалид в обкръжението му), общувал съм и с други хора, повечето са с малко по-добре показания от моите, но пък аз постигнах повечко. Не знам докога, но докогато и да е - харесва ми това, което съм сега, а не онова, което бях.
О, я! Някой бил загрижен и за сърцето ми. Или поне го използва като аргумент. Да, Пискова, да. Специалистите знаят много добре какво ми е. Лекуващият ме, а тя е много, много, много кадърен вече ме дава за пример. Да, с тренировките. Разбира се, всеки път ме предупреждава да внимавам, много да внимавам и напоследък ми препоръчва да бъда с една идея по-пестелив в усилията си.
Та, не търся специалисти в мрежата, ама ме намират.
И са такива божествени специалисти, нищо даже, че не са лекари, да не говорим пък - кардиолози, че могат да ми кажат, без да са видели и една моя кардиограма - какво ми е.
Е, така се постъпва с ПОЛИТИЧЕСКИ ВРАГ!
Да мре кучето!
Как го написа: "Има моменти, в които единствената мярка е радикалната, колкото и болезнена да е!"
Само, че можеше да се използва онова, което постигнахме и аз, и всички онези сърдечно болни, които не са се предали, а въпреки риска тренират.
Това е опит, който ако се използва от специалистите и се развие система за рехабилитация ще спаси милиони.
Но какво пука на Красивите и Интелигентните: "да мрем кучетата".
Ох, имаше още нещо, за едни самолети :-)
Дето сега не летят.
Ама и без друго изгубих много време.
А и самолетите ще кацнат в нечии заден двор, като им дойде времето.
