суббота, 23 марта 2013 г.

След заслепяване

Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Вън от припряност, вън от своите съображения, от рамките си, от догмите и боязънта си, вън от часовниковият механизъм и пътните знаци на ежедневието. Свободна, чиста, на границата между унеса и възбудата, високо над доброто и злото, от чувството за дълг и тревоги. Стана неочаквано богата и в този кратък миг си помислих повече неща, в по-строен ред отколкото през всичките си четиридесет и две години. Написах двеста и четиридесет романа и сто научни студии, хиляди стихове и рецензии, изнесох лекции навсякъде из света и прошушнах милиард красиви изрази в ухото на десетки красиви жени които познавах или не познавах, но бях искрен, а езика ми по принцип е вързан и не съм написал и ред. Не говоря много, движа се. Движението ме грабва и мисли вместо мен,

пятница, 22 марта 2013 г.

Каква превенция на самоубийствата, бе, хора?

Първо тези самоубийства, които разпалиха страстите, че и под нечии задници като всички останали самоубийства ли са? Или има и друго?
Ако си мислите, че няма друго и това са си като всички самоубийства, ясно, що за специалисти сте и че с тази "превенция" с нищо никоу няма да помогне, дори на хора склонни към самоубийство, защото не е необходимо човек да е специалист, че да се сети колко различни са тези самоубийства и ако НЕ БЯХА различни, нямаше да предизвикат подобен отзив, а нямаше да бъдат забелязани, както всички останали самоубийства.

четверг, 21 марта 2013 г.

Кал и кръв

Взеха и кубинките му и суичъра, и ловджийските панталони за анализ, но не откриха нищо, а минута преди да влязат по тях имаше, все още пресни кал и кръв.
Звъняха на вратата, а той беше в паника. Хвърли дрехите в банята, а вода нямаше. Звъняха настойчиво, крещяха:
-Отворете, полиция!
Някаква повреда във водопровода имаше. Каква ирония, точно сега. Дяволът все едно му се кискаше се гъргорещият звук, процеждащ се през тръбите от които не желаеше да потече вода. Въртеше кранчетата. Само кашляне и дяволски кикот.
Блъскаха по вратата:
-Полиция…
Отвори прозореца да изхвърли уликите, но долу гъмжеше от полицаи. Три коли имаше. 
-Отворете полиция!

воскресенье, 17 марта 2013 г.

Дърво

Мургавия бракониер ме отсече, но преди да ме е метнал в трошката при останалите бе стреснат от горският. Последва гонка, изстрели и реплики които ми е неудобно да повторя. Лежах си четири сезона. Съзерцавах небесата чувах чуруликане на влюбени двойки, кацаха по мен птичета, крих болно лисиче под себе си. Облягаха на мен раниците си уморени туристи, а веднъж един тип изостана от групата, седна край реката. Отвори си бутилка. Пи глътка, услади му се. Втори, че трети път надигна бутилката. Запя хайдушки песни. Разкрещя се. Тръгна да търси останалите, няколко метра по вървя и падна до мен.
-Ти, чакай…-завалено рече-Ти не си от нашите. Изгубил ли си се тук? Какво ти е…Не изглеждаш добре. 
Захили се:
-Пиян си като дърво, приятел. Все едно отсечено дърво виждам. Хайде…И без друго изпуснах групата. Ще те водя надолу…От крачката ще се проветриш малко, пък после ще му ударим по едно, аз ще ти покажа къде…

Follow by Email