Дърво

Мургавия бракониер ме отсече, но преди да ме е метнал в трошката при останалите бе стреснат от горският. Последва гонка, изстрели и реплики които ми е неудобно да повторя. Лежах си четири сезона. Съзерцавах небесата чувах чуруликане на влюбени двойки, кацаха по мен птичета, крих болно лисиче под себе си. Облягаха на мен раниците си уморени туристи, а веднъж един тип изостана от групата, седна край реката. Отвори си бутилка. Пи глътка, услади му се. Втори, че трети път надигна бутилката. Запя хайдушки песни. Разкрещя се. Тръгна да търси останалите, няколко метра по вървя и падна до мен.
-Ти, чакай…-завалено рече-Ти не си от нашите. Изгубил ли си се тук? Какво ти е…Не изглеждаш добре. 
Захили се:
-Пиян си като дърво, приятел. Все едно отсечено дърво виждам. Хайде…И без друго изпуснах групата. Ще те водя надолу…От крачката ще се проветриш малко, пък после ще му ударим по едно, аз ще ти покажа къде…

Хвана ме за един клон и започна да ме влачи. Откъде взе тези нечовешки сили нямам представа, но по едно време се закачих в един храст и ми замърмори.
-Слушай и аз пия, ама не се правя като теб на дърво. Хайде ставай. Моля те. Приятели сме. Ти мене уважаваш ли ме? Хайде не се прави на пън. Ставай.
Мърмореше ми още дълго. Ругаеше ме. Изповяда ми се, откри душата си. Тежкото си детство, гащите на лелята от отсрещният блок, съмнителният бизнес на баща си, ама не истинският му баща, а вторият или третият, тях двамата бъркал, първата любов която била с двадесет и четири години по-голяма от него, ама със страхотни бомби и подла на всичкото отгоре, института и стиховете които му посвещавало момиче със сини коси, когато започна да ми изброява всички жени които е пожелал в живота си, дожаля ми, говореше ми като на себеподобен, имаше нужда от разбиране и тъй като нямаше кой друг да му го даде, направих невъзможното, заприличах на човек, тупнах го по рамо и му казах да тръгваме надолу. Влязохме в една кръчма и той довърши започнатото от него край реката. Падна тъй беззащитен както аз лежах няколко месеци сред гората. И реших да му върна жеста. Казаха ми къде живее и го помъкнах към дома му. Бяха му изключили тока за неплатени сметки. Приятелката му мърмореше, ругаеше го, крещеше, че ще го напусне. После ме вкара в леглото. Дърпах се в началото. Казах й, че съм дърво, тя пък, че точно това искала. Преди да се е зазорило не пръсти/на коренчета се изнизах/ за да не разбере тя с какво е преспала, а той да не разбере какви ги е вършила и да не започне да я налага с мен, че съм доста тежичък, а сила се уверих, че има. Мислех да се върна в гората. Въпреки бракониерите, там ми е добре. Разбирам поне какво се случва. Когато излязох от жилищната кооперация бях шокиран. Коли, движени, много улици. През нощта беше друго, сега лудост. По-трудно беше да се ориентирам отколкото в гората. Няма да я намеря, няма. Да бях човек да се разплача. Какво да правя сега. Ще попитам някой за пътя. Питах един, питах втори. Троснати бяха, неучтиви. Един ми даде пари, друг ми каза да изчезвам. Лутах се и молех да ми кажат как да стигна до гората, докато един страховит тип, не ми рече, че има нещо за мен. Молбата му да го последвам беше по-скоро заповед. Заведе ме в един офис сред много страховити типове като него.
-Е, какво ще кажете! Прилича. Като близнак му е.
-Не, този е много по-едър!
-Така изглежда, ще го поокастрим оттук- оттам. Малко фитнес малко диета... –притисна с ръка устата си, но не успя да задържи смеха си. Всички прихнаха след него. Съгласиха се, че наистина съм приличал на началството им. 

-Но аз съм дърво!-проплаках.
-Ти да не мислиш, че шефа е нещо друго.-някой подхвърли шегата, не разбрах какво смешно имаше, но всички се закискаха.
Облякоха ме в скъпи дрехи. Фризьорки се погрижиха за короната ми. На диети ме подложиха. Накараха ме да вдигам тежести. Сложиха ми тъмни очила. Биха ми инжекции под клепачите за да виснат торбички. Направиха ме по-блед, но някак по-сериозен, по-тежък, модерен и екзистенциален. Заприличах на човек и заживях като човек.
Работих към охраната на важна персона. При обиколки из страната облечен като него сядах на задната седалка на кола с еднакъв цвят и номер като тази на която пътуваше той. Пиех същите питиета, понякога вместо него ходех на коктейли. Не ми беше необходимо много да се старая. Правех се, че изслушвам хората. Три години изпълнявах тази служба.
Разгонеше ли се, дъртият му пръч, имам предвид голямото началство, тръгнеше ли по млади гаджета, за алиби, ме оставяше, да гласувам вместо него. 
Иначе идеята в беше при покушение аз да го отнеса, но когато то стана, късмет нямаше той. 
Важен човек беше, в преломен момент се случи и прикриха за смъртта му.
Поех всичките му останали функции. 
Жена му нямаше нищо против по-твърдият, а изглежда по-голяма твърдост от него проявих във всяко друго отношение и никой нямаше нищо против нея.
Разбрах, че е бил към края на кариерата си, а аз съм на поста му и до сега.
Когато беше предложена гората ми за изсичане, гласувах: „за”.


Хумористична фантастика