След полунощ гръдта й се отваряше като хралупа и можех в нея да пъхна ръка, и ръката ми не беше ръка, а пера и можех да свиря по сърцето й превърнало се в арфа с живи струни. Поглъщаше ни собствена ни мелодия и телата ни започваха да се множат, превръщахме се в ниски и високи, в руси и среброкоси, мускулести и стройни, чернокожи и златисти, със сини и черни очи, с ореоли и без ореоли. Превръщахме се в стотици, не в хиляди. Всички се любеха и носеха нашето самосъзнание.
След туй звездите падаха в ръцете ми и й плетях венец. Слагах и го на челото и той се превръщаше в ореол, ореола в орбита на планета в която телата ни се гониха и стигаха. Докосваха и експлодираха. Раждаха вселени и по тях непознати форми на живот се обичаха и множаха. Косите й се превръщаха във вентилатори от непознати екзотични клони. Аз в повърхността на спокойно езеро по което тя рисуваше с вятър възбуждащи картини. Пръскаше хайвер милиарди рибки, а рибките бяха целувките й и нямаше място до което не достигат. Разтваряха пространството и откриваха неподозирани дълбини. Спущах се под разумното и под себе си, в немислимото в недокоснатите фибри на всевъзможното. Там се отривах, различен по-богат, способен да възприеме повече щастие и наслада, а тя ме прегръщаше.
Гризяхме се като зверове, разтваряхме се един в друг като облаци, преплитахме се като пътеки, трошахме се като стебла, умирахме и възкръсвахме. Не помнех сънища след това. Еротиката с любовни ефекти е по-прекрасна от всеки сън.
Забравил бях дори как изглежда. Преди да се разделим сутрин тя винаги беше различна. Аз също. Любовните ефекти продължаваха и след любовната игра. Влияеха на съзнанието и през остатъка на деня. Тя чуваше, че и позвънявам толкова пъти колкото тя искаше, а не колкото в действителност и звънях. Аз също. Напоследък не чувах иззвъняванията, защото дълбоко в себе си не го исках. Ако тя ме търсеше оставаше с впечатлението, че й отговарям. Не знам. Не съм сигурен. Все по-рядко се сещам за нея през деня. Абсурдно е, но не мога да разбера защо се заглеждам по колежките след като може да бъде всяка една от тях.
Интересно ми е защо усмивката им е кокетна и обещаваща, след като приятелят или съпруга на всяка може да прилича като една капка вода с мен, без самият да разбере. Дори и да произнесе неволно името ми. Той няма да чуе моето име, а своето. Любовните ефекти влияят и на вкусовите рецептори. Може да избираме съвсем различни храни, но винаги оставяме с впечатление, че се храним с едно и също, а то е точно това което най-много се яде, на всеки един по отделно. Не си мислете, че няма скандали. Любовните ефекти вдигат най-грандиозните скандали. Пиша го за вас които не можете да си позволите двадесет и четири часови любовни ефекти – пето поколение. Казвате си, ненужен каприз. Даже си вярвате, но завистливо поглеждате в ценоразписите. Често се превръщам в истински Отело и даже я убивам, но не на истина, а като любовен ефект. После страдам тридесет – четиридесет години без нея, а в действителност са минали само няколко минути когато тя отново възкресена и различна, желана повече от всякога идва отново при мен.
Пето поколение любовни ефекти наистина не са за всяка банкова сметка. Дори и за нашата черга, ах че архаичен израз, идваха в повече. Но се обичаме. Всичко ще дам за обичта си, тя също. Мислех и за шесто поколение. И за специален любовен ефект който е между пето и шесто поколение. Специален любовен ефект…
Полудявах като си помисля за него. Какво ли криеше той. Нима не изпитахме всичко. Може ли да се изпита нещо повече от това което ни даде пето поколение на ултрамодерната техника! Възможно ли е… Явно, да… Но как! Какво е! Настръхвах при мисълта, че го има макар да не можех да си го въобразя. И днес се замислих за него. После ми стана тъжно. Как, как ще успея да й кажа, че срокът на любовните ефекти е изтекъл и не можем да продължим абонамента. Ще го понесе ли? Замислих се за всичките ни прекрасни мигове. Те си бяха наши със или без ефекти. А ако ме напусне? Нямаше как трябваше да го сторя. В началото не ми повярва. После ме прегърна. Все още ефектите действаха, но като изтекат.
-Иска ми се още сега да ги изключа. Сама да ги скъсам. Ето така, с двете си ръце….-говореше възбудено. Страните й бяха зачервени. Очите й мятаха мълнии. –Не ни трябват техните ефекти. Ще можем и без тях.
-Все още си под въздействието им.
-Не е. Знам, че не е. -Господи!-разплака се.-Защо изобщо ни трябваха? Защо не ги откривахме…Да, знам, че е невъзможно…Всичко е илюзия, а илюзията създават професионалистите…И все пак.
-Най-добре да си легнем. Да поспим. Малко време остава. Прекъсването ще е болезнено.
-Да…Но не искам да спим. Искам да дочакаме часа. Нека прекъснат. Нека… Сгуши се в мен. Пуснахме си пътешествие в джунглите. Стори ми се, че и това е част от любовният ефект. Изключихме симулацията. Опитвахме се да говорим, но вместо нас говориха любовните ефекти. Накрая ни подведоха и пак се любехме. Приличаше на всеки друг път, но ми се струваше, че е по-силно, защото сега имаше и отчаяние… После връзката прекъсна. Лежахме спокойни един до друг. Беше напълняла. В очите й имаше житейска смиреност и умора. Галеше ме с пръстче. Малко неловко, неопитно. И в този миг почувствах, че я обичам по-силно.
-Обичам те по-силно!-изрече тя. След туй докосванията ни сякаш бяха първи. Сякаш едва сега достигахме до интимност. Изследвахме се плахо. Откривахме се. И беше различно…
-Толкова беше прекрасно! Толкова е прекрасна истината…-шептеше в ухото ми.
-Да.-отвърнах й и я целунах. Тя не знаеше нещо. Това приличаше на истината. А истината нямаше да й кажа. Между пето и шесто поколение има специален любовен ефект. Поръчал го бях. И го изпитахме…
антиутопия и киберпънк
share button
Няма коментари:
Публикуване на коментар