ОТ ЗВЯРА…
в очите ти, тъй искрен, и
страстен и с нежност убиващ,
боя се! И плахо желая,
презирам се силно и чувствам, умиращ!
От звяра в гръдта ми,
разкъсал небесните струни, отгризал луната,
боя се! И яростно боря, и
битката губя, и търся пощада!
От звяра, обсебил телата
на двама, ритуално танцуващ сред огън дивашки,
боя се! И воля и разум,
душа си изгубвам, отчаяни страсти ни бият с
опашки!
От звяра на нашите
чувства, погледи блъснал във друга посока,
боя се! Милувката твоя,
милувката моя, тъй в нежността е
жестока!
От звяра, надникнал в
душите на двама, раздрал същността ни жарава,
боя се! Объркан, треперя,
разбивам се в сладост, дъхът полудява!
От звяра заплитащ
пътеките-прежди във възел-загадка рогата,
боя се! А търся пощада
макар не желая: Прекрасна моя, позната-непозната!
Няма коментари:
Публикуване на коментар