тръпчи пикантен
аромат,
езикът й -
лимонов резен,
възбужда
подлудяващ глад.
Гръдта й апетитно
блюдо,
потта й сос е
подлютен,
гощава тя, когато
люби,
с богатата си,
щедра тлен.
Втората -
сумрачна стая,
скривалище в
житейските гори,
сипана с листа е
цяла,
тръпки мигат през
свещи.
Ухае еротично
биле,
в омая се топят
черти,
и яз отприщва
свети сили
и изливат се реки
Третата е образ
таен,
скрит във
екзотичен храм,
някъде в подземна
стая
и под знак
неразгадан.
Иманярски дух
пробужда,
на герой
археолог,
а от нея има
нужда
всеки, за да
търси Бог.
А четвъртата е
луда
и прилича на
момче,
с поглед, лекичко
учуден,
често с думите
сече.
Често и юмруци
свива
и е цяла със
бодли,
но е истински
красива,
в обич щом се
сподели.
Петата е нощ бездомна,
стисната от страх
ръка,
честа изповед
пред Бога...
Отчаяние! Сълза!
Люби все едно се
дави,
дави се, да се
спаси,
от удавяне
спасява
две обречени
души.
Шестата е мрачни
коридори,
цели в счупени
стъкла,
всеки изход е
затворен,
тя - разтворена
врата.
А зад нея - бална
зала,
трон, принцеса в
самота,
със прекрасно
тяло,
ореол от чистота.
Седмата - гора в
наркоза,
сладоусти езера,
с цвилене на
еднорози
и пулсиращи
стебла.
Нещо сродно със
нирвана,
нещо сродно със
мотив,
странен някак,
смисъл няма,
а небесно е
красив.
Седемте аз често
срещам.
Търся осмата
сестра...
Някой ще рече ми:
"Грешно!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар