четверг, 29 марта 2012 г.

Седем сестри

Едната пищна е трапеза,
тръпчи пикантен аромат,
езикът й - лимонов резен,
възбужда подлудяващ глад.


Гръдта й апетитно блюдо,
потта й сос е подлютен,
гощава тя, когато люби,
с богатата си, щедра тлен.

Втората - сумрачна стая,
скривалище в житейските гори,
сипана с листа е цяла,
тръпки мигат през свещи.

Ухае еротично биле,
в омая се топят черти,
и яз отприщва свети сили
и изливат се реки

Третата е образ таен,
скрит във екзотичен храм,
някъде в подземна стая
и под знак неразгадан.

Иманярски дух пробужда,
на герой археолог,
а от нея има нужда
всеки, за да търси Бог.

А четвъртата е луда
и прилича на момче,
с поглед, лекичко учуден,
често с думите сече.

Често и юмруци свива
и е цяла със бодли,
но е истински красива,
в обич щом се сподели.

Петата е нощ бездомна,
стисната от страх ръка,
честа изповед пред Бога...
Отчаяние! Сълза!

Люби все едно се дави,
дави се, да се спаси,
от удавяне спасява
две обречени души.

Шестата е мрачни коридори,
цели в счупени стъкла,
всеки изход е затворен,
тя - разтворена врата.

А зад нея - бална зала,
трон, принцеса в самота,
със прекрасно тяло,
ореол от чистота.

Седмата - гора в наркоза,
сладоусти езера,
с цвилене на еднорози
и пулсиращи стебла.

Нещо сродно със нирвана,
нещо сродно със мотив,
странен някак, смисъл няма,
а небесно е красив.

Седемте аз често срещам.
Търся осмата сестра...
Някой ще рече ми: "Грешно!"
Всъщност срещам ги в една.







Любовна и еротична лирика

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email