Беше шест годишна когато както стоеше на ръба на близо тридесет метрова канара, разтвори косите и полетя. Направи неголям кръг и кацна благополучно. Засмя се и реши, че ще е нейна малка тайна. Научиха ли техните щяха да я накажат, да не излиза. Можеше и да отрежат косата й. Баща й уважаван човек и трябва семейството му да бъде за обществен пример. Сестра й пък щеше да се разплаче.
Знаеше го със сигурност. Щеше да занарежда, че вече е десетгодишна знае един език повече, тоест четири, учи се по-старателно, а няма нито толкова руса коса, нито може да лети с нея. Освен това момичетата в махалата щяха да я подиграват, те се подиграваха на всичко, а момчетата й без друго я дърпаха за плитката. Научиха ли щяха да я скалпират. Обеща си другата неделя да полети по-продължително. През седмицата не можеше. Имаше много уроци. Нямаше да й остане време за летене, а и как да обясни на техните къде се е забавила толкова като има за учене. Неделята обаче се оказа дъждовна, на следващата имаше много туристи и се боеше да не бъде забелязана. После хвана скарлатина и не можа да покаже носа си четиринадесет дни и нощи, навън. Струваше й се, че в тях е станала на четиринадесет, даже се влюби както правят четиринадесет годишните жени. Гледаше го под прозореца, но беше готова веднага да се закрие със завесата за да не види обезобразеното й лице. Рече си, че ще разбере къде живее и някоя нощ ще кацне на прозореца му, преди това ще си сложи червило и ще целуне стъклото, да се чуди и да фантазира за нея, да я мисли за нимфа, за блудница, за вещица, небесна русалка. Има ли небесни русалки? Сигурно съм такава.
Дано да живее на четиринадесетият етаж и да се чуди още повече. Дори да му се струва, че е полудял и е невъзможно там да има отпечатък от целувка и да не вярва на очите си. Така да не им вярва, че да отрече всичко което вижда, цялата реалност и да бъде само неин.
Ама съм коварна. Някоя лунна нощ ще яхна нарочно метла за да мисли, че съм вещица. Но аз не съм ли? Аз съм си истинска вещица! Дано само не ми останат пъпки на носа. Казват ми, че няма да имам, ако не се чеша. Правя го на сън.
И неделята след като заболяването отмина пак валеше.
Съдено ми е да не летя никога повече. Никога. Толкова го чаках. В някои нощи се изкушаваше да полети от прозореца, но живееше в оживен квартал, а и наблизо имаше кръчма. Все някой щеше да я види. И сестра й кукумявката, никога не спеше.
Дали не може и тя да лети, а да се крие? Дали всички не летят, а да се крият.
Организмът й беше отпаднал от заболяването. Скоро пак беше на легло с висока температура. Децата играеха навън, чуваше ги и летеше между сън и реалност, отлепяше се от ръба на скалата, правеше все по-широк кръг и се събуждаше обляна в пот в леглото си. Когато температурата и треската отминаха беше много отслабнала и не можеше да различи реалност от съновидение. Съмняваше се, че наистина е летяла. Толкова приличаше на кошмарите й. Минаха два месеца когато се изкачи пак на онази скала. Не можеше да полети. Пропастта щеше да я глътне, даже да измляска и да и изплюе костите и навън.
“Ти не ми вярваш!”-помисли си сърдито на пропастта-“И искаш да ме изядеш!”
На другият ден, макар и делничен намери време да отиде до своето място и почувства в косите си желание да летят. Разтвори ги. Този път кръгът беше по-голям. Изпита желание да се спусне надолу към покривите на къщите и да подгони гълъбите като улични котки из небесата, но пак се побоя да не бъде забелязана.
Защо сега мога да летя, а вчера не можех. Сигурно косите се влияят от фазите на луната.
Не се влияеха от лунният цикъл, нито от кръвното и налягане, нито от телесната и температура, нито от съотношението на земята спрямо останалите планети от слънчевата система, от атмосферното налягане или часа на денонощието. Не се влияеха от примесите на изгорели газове във въздуха, нито от шума и от останалите птици които в момента летяха около скалите. Изучаваше всички неща, но не откри връзка между тях и косите й. Те понякога желаеха да летят, държаха се като палави домашни животинки, а друг път висяха все едно мъртви. Понякога потрепваха леко сякаш се пробуждаха, понякога се заиграваха и пак утихваха. Друг път не можеше да ги удържи. Когато стана на десет години, пристъпите им зачестиха. Разтваряха се по всяко време. Не я слушаха, развяваха се около нея, танцуваха пред очите й, рисуваха йероглифи и пътеки, искаха да лети. Поставяха я и в неудобно положение, защото се разтваряха и в класната стая като развети от вятър когато въздухът беше тежък като учебник по математика. Веднъж не можа да ги усмири докато не излетя от прозореца. Беше съвсем сигурна, че тайната вече й е ясна на всеки и ще трябва да отговаря пред родителите си и обществените институции за поведението си.
Започна да ги връзва на плитки, въпреки, че стягаше мозъка си и чувстваше, че се задушава, а не и й отиваха.
Щом няма разумна причина, не би трябвало да летя. Красиво е, даже еротично, но е изключено.
И продължи да търси причините на странното поведение на косите си и да ги държи на плитки.
Разплиташе ги само когато си летеше и когато влизаше в банята. На сън всеки може да лети. Няма нищо неприлично. А от водата ставаха тежки.
Беше на четиринадесет, почти на петнадесет. Надраснала и емоционално и интелектуално възрастта си. Чувстваше се отдавна вече жена. Когато реши да му помага за изпитите и се стори, че го познава. Докато се изкачваше асансьора към четиринадесетият етаж й се стори, че и друг път са го правили. Изпита желание да го прегърне, но той беше като свит в пашкул.
Подскочи като попарена като видя на прозореца в стаята му, точно под лястовичето гнездо целувка с червило.
-Но как е възможно?
Той вдигна рамене:
-Може да е алпинистка. –допусна, но гласа му не звучеше убедено-По-скоро е въздушна нимфа или вещица.
Нищо не разбра от уроците й. Все поглеждаше към прозореца си.
Когато се върна в къщи, развърза косите си, но те виснаха мъртви.
Ще ви дам да разберете! Ще видите вие…
От този ден до края на живота си им мъстеше с фризури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар