понедельник, 2 апреля 2012 г.

Новолуние




Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,

и тежко е безумно е,
тревожно,
мечтателят
заспал е,
самодивата я
няма
пиянски крясък
е отчаяното чувство,
зверче уплашено
ума напомня,
а гарвана
наблизо философства
в панелът
счупена бутилка
водка,
кърви и стича
в бездиханно
сила умъртвена
с фалша
на думи
упоени от
лепило,
и всякакви
фрегидни
аромати.
В кошмар език
се мята, мята,
завивките потят се,
в себе си се давят,
потъват в дъното
на празно тяло,
навън е всичко пречерняло.

Но кучката отново ще изгрее,
расте кърмачето - идея,
и утре ще играе,
и ще лае...
опашка гони,
впива зъби, хапи, дави,
и гонено със камъни и пръти,
пречупено дресирано, ще бъде...

Или избягало в гората,
по - близо до гърдата
свята,
подобно вълк, идея ще живее...

Но кучката отново ще изгрее...



Експериментална лирика

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email