Къдрави реки
по склонове
Обичам мислите
ти, заигралите
подобни къдрави
реки,
по склонове,
преди да се
излеят в бездната
обагрят мрака в
синевата си,
и само с върхове
погалят,
плътта -
набъбнала
възбуда,
обичам устните
ти,
дупето, очите ти,
рамото ти, обичам
и гърдите ти,
бедрата ти и
кожата,
обичам,
обичам сянката
ти. Даже,
под сянката
обичам те,
обичам,
дъха ти, който
детонира
онази капса на
граната,
която хладна,
натежала,
под клетките
укрила
сила,
готова е да
експлодира
и пламъци
превърне в птици,
заключени отдавна
в мрака,
забравили дори,
че те очакват,
обичам капчиците
дъжд
по бузата и по
нослето,
обичам ти
сърцето,
над сърцето
зърното цъфнало
обичам,
настръхнала
когато си обичам,
когато спиш,
когато се
усмихваш,
когато си до мен
или не си до мен
и само с мисли те
докосвам
по мислите ти,
заигралите
подобно къдрави
реки,
по склонове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар