пятница, 23 марта 2012 г.

Къдрави реки по склонове



Къдрави реки по склонове

Обичам мислите ти, заигралите

подобни къдрави реки,

по склонове,


преди да се излеят в бездната

обагрят мрака в синевата си,

и само с върхове погалят,

плътта -

набъбнала възбуда,



обичам устните ти,

дупето, очите ти,

рамото ти, обичам и гърдите ти,

бедрата ти и кожата,

обичам,



обичам сянката ти. Даже,

под сянката

обичам те,

обичам,



дъха ти, който детонира

онази капса на граната,

която хладна,

натежала,

под клетките укрила

сила,



готова е да експлодира

и пламъци превърне в птици,

заключени отдавна в мрака,

забравили дори,

че те очакват,



обичам капчиците дъжд

по бузата и по нослето,

обичам ти сърцето,

над сърцето

зърното цъфнало

обичам,

настръхнала когато си обичам,

когато спиш,

когато се усмихваш,

когато си до мен

или не си до мен

и само с мисли те докосвам



по мислите ти, заигралите

подобно къдрави реки,

по склонове...

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email