Самозабрава


Самозабрава

Да си фигура
брадата

и рогата
и в играта,
и ухажвана,
и важна,
и обществена
позната,
с твърдият си череп,
воля,
с политическите роли,
символ често да си даже,
на какво ли,
не е важно,
просто: да си символ,
да напомняш знаме,
ту развяно,
ту прибрано,
ту презряно -
смачкано
подобно шлифер,
на човека до кофите,
прекроено от кюлоти,
прашки всякакви,
превръзки
и якички
от въшкарници
войнишки...

Тъй де,
важното е да си
символ,
и да се катериш,
ако може,
за банан,
безбожна
суета...

е днес таланта
да си личност -

вярваш днес,

а някога
твърдеше:
"Стига ми
да съм обичан!"

2005


Експериментална лирика


Из "Ecce Homo Блус" - социална лирика 1999 - 2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар

На сливата

  На сливата   Не, че не го обичаше, обичаше го, но той висеше вън на сливата. Още се клатеше, но жив не беше. Усещаше се по отпуснати...