събота, 19 май 2012 г.

Свято място...в душата


Толкова глупава беше, че чак не изглеждаше глупачка. Вбесяваше го. Щеше да я изнасили, ако не му се отдаваше. Безсрамно, безцеремонно, като че ли още преди да се роди е вършила тези неща. Не се наложи да я ухажва, да я омагьосва, да я сипе с обещания, принуждава, заплашва, както ставаше с нейни съученички и други пикли като нея. Както винаги започна с щедри поръчки, претрупана маса, няколкото му там маймунски изцепки „слънчице”, „сърчице”и лиготии от тоя род. На петото изречение го прекъсна, каза му, че знае кой е, че и да не е знаела щяла да се досети. Нямало нужда да се напъва. Съгласна била.



Шашна го. Разбираше от пикли. Тази изглеждаше от най-жалките. Хубавка като рисунка в книжка с детски приказки. Сигурно още си пазеше панделките. И не говореше много. Личеше си, че много, много не е живяла. Тези са и най-лесни и най-трудни. Никога не знаеш откъде и как трябва да тръгнеш да им разкриваш истината за живота. Трябва да проявиш голямо творчество. Курва като всичките, ама с брава със златен патрон отдолу. Мислеше си, че дълго ще си играе, а тя без никакво циврене, увъртане, усукване си каза, че е готова. Помисли си, че го бъзика. После анализира внимателно и разбра, че не е бъзик. Ама тъй тръгнала работата по мед и масло, нещо не му изглеждаше много истинска. Близо седмица изпитваше тревога, но като, че ли се поотпусна. Момичето си беше сираче, останало само от близо две години. Някакъв влак направил на лайно трошката им барабар с майка й, баща й и братчето й. Нещо й станало от тогава. Общо взето странеше от всичко живо. Включително от кучетата и котките, но работата си вършеше. Не капризничеше, не се правеше на принцеса. Дори в началото му харесваше това, че хич не приказва. Приличаше на печена. После обаче взе да го дразни. Изобщо не я интересуваше, че печели яко, че може да се понаправи на тежкарка и да се покаже, че е постигнала нещо в този шибан живот. Или си беше останала задръстенячка или беше стисната или си въобразяваше, че със спестените си пари ще иде някъде на майната си или майната му какво, но го вбесяваше. Веднъж даже щеше да я нашамароса. Обясни й, че трябва да показва пред другите куклички в училището стандарт, за да им се поиска и на тях. Вдигна рамене и още следващият ден - като перла и пак същото безразличие към всеки и всичко. Да я пребие: значи загуба, а и нямаше защо. Да й скръцне със зъби, пак не ставаше. Увери се, че кучката нито се бои, нито се гнуси, нито изобщо и пука за каквото и да е било. Защо тогава се чукаше за пари, си беше истинска марсианска загадка. Нямаше логика. Ама никаква. Да я попита направо в очите както правеше тя, означаваше да падне на нивото й. Пък и какво го интересуваше в крайна сметка. Нали му носеше печалба. Беше си бизнесмен, тя добра, ама много добра работничка. Конфликтът дойде като разбра за съборетината й на село. Плесна с ръце като разбра къде е. Мястото беше като картичка. Можеше да се пипне някоя пачка за него. Започна да я опитва с кадифена ръкавица. Каза й, че ще е изгодно за нея и наистина щеше да бъде изгодно. Имаше нужда от парите и го знаеше. Курвите уж печелят, но никога нямат. Сигурен беше, че и с нея е така, колкото и стиснато да я караше и колкото да се правеше, че не й пука.


„Слушай, слънце, имам си хора, ама знай, че хубаво ще ги поодрусам, толкова хубаво, че…”


Не искаше и да чуе, нататък. Задиша често, промени облик и да имаше едно лесно щеше да го убие с очи. Ама характер си имаше, това момиче. Говореше й за почивки из тропика, за нов бизнес който по-ще й подхожда и в колеж в Америка я прати, ама тя не и не. Не иска да знае, държи си на селската барака и това е.


Направи се, че на него не му пука, че си има достатъчно пари, че го прави за нея, че му е слабост. Вдигна му се адреналина и брои до сто и петдесет само и само да не я размаже или да не заговори пак за къщичката й.


Намери й извинителни бележки до края на седмицата. Оряза й нощите от всякакви ангажименти. Ръсеше се за нея повече от клиент, а се отнасяше като с гадже. Не й говореше за къщата. Не успяваше да намери подходящ момент. Усетеше ли, че имаше такъв, преди да е рекъл дума тя заговаряше първа за нещо друго и му правеше мозъка боза. Що за малолетно чудовище имаше до себе си. Виждал ги бе и отракани и нещастни, хитри и коварни, интригантки и нимфоманки, просто застреляни или травмирани от нещо си там. Съвсем нормални или напълно ненормални, но такова нещо не и не. Като, че ли му четеше мислите. Сам се чудеше защо се церемони с нея. Тя му беше в ръцете. Никой не се интересуваше от нея. Само той и за благодарност, тя му разбъркваше главата.


„Слушай, слънце…”


„Моля те!”-сега ревеше, без глас само със сълзи. Не беше я виждал. Разбиваше носа на всякоя която му направи този номер, но тази не се лигавеше. Стресна го даже.


„Къв ти е шибаният проблем!”-ако имаше агресия в гласа му, тя беше отбранителна.


„Ще ти кажа. Аз ти дадох всичко което поиска. Нямаше къде да бягам. Усетих го и се предадох без битка. Съобразих ситуацията и направих единственото което можех. Не си създадох проблеми, но не и създадох на теб. Малко ли е това което ти давам? Имам си само онова там, за което не знам как си научил. Това остана от семейството ми…”


„Защо ти е това минало? Кво затъваш в себе си. Егати. Тъпо е.”


„Всичко съм открила. Нищо не съм оставила за себе си…”


„За кво ти е това минало като ти носи страдания?”


„Всеки човек трябва да има едно свято кътче…в душата си, което да го пази. Дори и аз, макар да съм проститутка.”


„Проститутка! Ти луда ли си, ма. Проститутки са големите хора. Ти си пикла. Много още …трябва да изядеш да станеш чирак – проститутка…”


„Добре де, няма значение. Всеки човек…”


„Млъквай!”


Спореха още дълго. Накрая и тегли две майни и я изгони. Тресеше се от яд. Вбеси го, друга не беше успявала. Мислеше, че ще му мине, но колкото повече часове се изтъркулваха толкова по-яд го беше. Ако му се мернеше, щеше да я удуши. По малките часове излезе да я търси. В квартирата й я нямаше. Сама нямаше да хукне да си търси клиенти, защото нямаше акъл. За гадже и дума не може да става, а приятелките й или работеха при него или бяха такива, че за нищо на света нямаше да я приберат в домовете си. Можеше да я намери, но реши, че не си струва енергията. Подкара към селцето където беше къщичката й.


Нищо особено. Кацнала като малък параклис на скалист бряг над пътя. На нищо не приличаше. Едва ли цялата и площ беше и сто квадрата. Олющена. Пукнати керемиди, стъклата естествено покрити с прах, счупени и напукани. Склад. Малък склад за детински капризи. Сигурно щеше да е страхотна мадама, ако не мислеше за това схлупено място.


Усмихна се студено. Сама ще му предлага да я продадат. Сама…


Взе от колата щанга и бояджийски спрей. Ножът – пеперудка винаги носеше в джоба си. Написа на всички стени отвън „курва”и всевъзможни закани от сексуален характер.


Стремеше се да изглеждат по-детински и не толкова изтънчени колкото могат да излязат от устата на сводник. Любимите си „каруца” и „овца” прескочи.


Един ритник беше достатъчен на вратата да се разхвърчи на трески. Наряза с ножа всичко което можеше да нареже. От дюшеците, до маркуча в тоалетната и паяжините. Обърна всичко което беше за обръщане. Изхвърли една етажерка през прозореца, но най-големият купон си останаха албумите. Единият още беше запечатан и в целофан. Що ли го държеше тук, сигурно сама не знаеше, но това нямаше значение. Другите три бяха пълни. Майка й като момиче. Същата нимфетка като нея. Даже по-хубава и с по-тънички краченца, после поотраснала и с една корона. В онези черни дрехи дето приличат на расо и обличат студентите при дипломирането. После с баща й. Плешив кучи син с брадавица на носа. Гати нещастника. Братчето. Ангелче мило. С буклички и още малко да му пораснат крилца. Скъса първо тази снимка и я хвърли до вратата. Така че още като влезе да я види. После другата, как братчето пишка. После двамата прегърнати, но тя още беше малка. Разкъса безредно останалите. На малки и на по-големи къшеи. От някои искаше да остане част от образа. Други напълно да унищожи. Като свърши албума, намери електронната игра. От онези, тетрисите, дето ги продават по пазарите. Сигурно е бил на малкият. Още не беше се изтощила батерията. Малко си поигра, а след това го стъпчи. Начупи моливите. Накъса детските блокчета. Подпали част от дюшемето. Не изгоря много, но стана от грозно още по-грозно.


Имаше ли на какво още да се изгаври?


Новият албум. Учуди се, сега нямаше целофан. Разгърна го и на първата страница видя голяма снимка на къщата. Имаше нещо нередно, нещо плашещо. Засмя се нервно, прелисти отново и видя себе си. Как върви към къщата. С червен флумастер беше написано:


„Всеки човек трябва да запази едно свято кътче…в душата си, което да го пази.”


А на следващата страница се видя сниман в поруганата стая. Неистов ужас изписваше лицето му.


Почувства как го изпълва.


Преди да е успял да изкрещи къщата го затрупа.


хорър и трилър фантастика


магически реализъм

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email