Избави душата ми от плевелите на Злото

Избави душата ми от плевелите на Злото,
които волно или неволно засявам,
без да го съзнавам...

и те избуяват,
и задушават щастието,
което си ми дарил,

избави ме от болката на зли спомени,

нека хората, които съм наранил
да ме простят,
да се затворят раните им
и те да ги забравят,
защото е двойно злото,
което съм им причинил,
първо болката от онова страдание,

което заради малкото си разум,
потикван от порочни помисли,
от себелюбие и егоизъм,
от плътска страст
или желание да докажа превъзходство,
от дявола изкусен или подведен от зли хора
и суета световна,
от страх прекален
за себе си
или повлечен от стихиите на времето,
от собствената си глупост
или безумие,
от малодушие пред животното в себе си
или затуй,
че се поклоних пред собствения си интелект
като пред божество
и виждах в него свое величие,
а то беше на дявола

и се изгубих в мрачните му лабиринти,
и стенех в тях,
и търсех изхода,

ослепял за доброто

и в това си безумие
проклех някого,
оскърбих другиго,сбих се с другиго,
стотици осъдих в сърцето си,
присмивах се
и мамех,
прелъстявах
или се поддавах на лъст
корях
и без съчувствие
с това

нараних първи път,

а втори път,
че с тази рана
и причинената от мен болка,
изкусих всички те да ме мразят

с което явявайки се съучастник на дявола
погубвам душите им до днес...

Затвори раните им Господи,
за да затвориш моите,

избави ме от бесовеете и страховете,
от натрапчивите мисли за фаталност,
за да бъда чист пред теб
и хората, които още ме обичат.

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...