неделя, 4 март 2012 г.

Брадвата (хорър)

Майк и Люси бяха забравили, че трябва да ходят на училище.
Беше дванадесет и половина, когато решиха, че имат още време до учебните часове.
Кафето което си направиха бе само повод. Не им се излизаше от стаята. В последната седмица
всяко присъствие на някой друг около тях ги дразнеше.
Последва второ кафе. Вече говореха малко, потъваха в себе си, сякаш се готвеха за нещо. Докосванията им ставаха все по-предизвикателни, докато и двамата накрая осъзнаха, че това е моментът, който тъй дълго бяха чакали. Сега плахостта им изчезна, но продължаваше да се долавя в цялата страстна игра, която последва.
Когато се,опомниха и всичко бе свършило, за училише беше късно. Решиха да се поразходят.
Не говориха много за това, което бе станало, но и двамата усещаха, че нещо се е прекършило и е поднала огромна тежест от тях. И двамата бяха едва на петнадесет, но не таяха боязън към бъдещето и съжаление по близкото минало. Сега просто се обичаха и не оставяха място за каквото и да е друго. Бяха седнали на една пейка. Говориха си стари неща, които отдавна знаеха за себе си, но не чувстваха, че се повтарят, а всичко им се струваше ново. Не усещаха как времето шеметно се търкаля, докато съвсем не претъмня.
Момчето изпрати момичето и отложи връщането си вкъщи. Не му се прибирашше- Нещо се бе променило в него и изпитваше порив да го осмисли. Започна да се шляе. Тананикаше си някакво рокпарче и гледаше във витрините без да забелязва нищо.
Не забеляза и това, че го следи около четиридесетгодишна жена с мъжка фигура и грозно лице, от което стърчеше орлов нос. Черните й очи се взираха в него и пламтяха.
Майк виждаше само Люси. Усещаше всеприсъствието й. Топлият вятър бе тя. Маникенката на витрината бе тя. Кожата му чувстваше възбудата силно като обрив, който пак бе тя.
Не, не искаше да се прибира. Бе щастлив. Ще пийне някоя бира, за да възприеме най-после какво се бе случило с него.
Стигна до едно барче и си поръчи бира. Отпи няколко глътки и отново се зарея. Мислеше за тленното, за мига, който е толкова кратък, но толкова хубав, че прилича на вечност.
Жената бе седнала на масата зад гърба му, но пиеше бирата си много по-бързо от него. Гледаше тила му и очите й продължаваха да мятат мълнии. Сега на светло изглеждаше още по-грозна. Кожата й беше преждевременно повехтяла. Личеше си, че принадлежи на жена която не е обръщала особено внимание на външният си вид и тъпкана от малка с всевъзможни лекарствени препарати. Висналите торбички, караха и без туй прекалено големите й очи, да изглеждат жабешки. Късата й прошарена коса й предаваше твърде строг вид.
Когато Майк изпи втората си бира, стана. От вълненията или от това, че не бе хапнал цял ден, леко го бе хванало...Уличните светлини се разтваряха, приливаха една в друга, превръщаха се в приказни галактики и му напомняха за Люси.
"Ще го науча! Хубаво ще го науча"-мяташе мълнии в гърба му жената.
Застигаше го. Някакъв инстинкт му помогна да се обърне, но успя да види само проблясването на стоварващата се върху него брадва. Свлече се. Усети и вторият удар. Вече не виждаше. Удар! Удар! Стори му се, че бяга, но болката му напомняше, че е още на земята. За миг премина мисълта да направи нещо, но вече не можеше. Тялото му вече не съществуваше. То бе само една изчезваща болка. Накрая престана и тя.
Жената не виждаше, че момчето е мъртво и продължаваше да го обсипва настървено с удари. Под брадвата бе останала само пихтия, но тя продължаваше да се стоварва върху безформеният череп.
После убийцата осъзна това, но не й се стори достатъчно, и стовари брадвата в средата на гръдният кош. След това с безразборни удари натроши ребрата му. Бръкна в образувалия се отвор и взе да дърпа единия му бял дроб. Скъса се. Със замах хвърли парчето, останало й в ръцете, на земята и взе да скача върху него.
Скачаше върху него и го удряше с брадвата. После отново се сети за тялото. Обърна се и нанесе удара в чатала. Чу се пращенето на кости. Продължаваше да удря докато тялото не бе разсечено почти на две. Завря ръката си в новият отвор. Напипа пикочният мехур и го изтръгна. Стисна го в шепата и той се пръсна. Течността я опръска по лицето. Освежи я.
Настроението й се подобри.
В този момент в погледа й се наби телефонната будка. Вперило поглед пълен с ужас в нея, притиснало се до вратата, стоеше младо момиче. Жената се затича към будката....

***

Алиса бе закъсняла. Изключваше мисълта да се върне в квартирата си. Хазяйката й взимаше сънотворни и след девет часа бе изключено да чуе звънеца. "Дъртата вещица" не бе й дала ключ за квартирата. Трябваше да звъни, за да влезе. На всичкото отгоре, винаги дремеше и все мърмореше, че я вдига от сън, независимо кое време е. Но не искаше и да чуе за това, някой друг освен нея, да има ключ за "дома й".
Сега на Алиса не й оставаше нищо друго, освен да помоли Лиля да спи при нея.
Когато набра номера й обаче, видя нещо странно. В първият момент дори не го осъзна. Помисли си, че й се е сторило. После с ужас проследи как разрошена жена с удари на брадва разкъсва едно момче. Обърна се и бързо набра 911, след което пелтечеща разказа всичко. Точно затваряше телефона, когато погледът й се срещна с този на убийцата.
Непознатата, размахвайки брадвата, се втурна към кабината. Алиса притисна вратата и започна с все сили да пищи. Убийцата стовари брадвата по вратата. Върху Алиса се изсипаха натрошени стъкла.
Крещеше и притискаше с всички сили вратата. Напречните железни пръчки пречеха на насилничката да стигне до нея. Тогава тя стовари тъпото на брадвата върху едната заварка и пръчката се отпои. С втори удар отнесе втората. Удари останалото ненатрошено стъкло. Алиса вцепенена от ужас продължаваше да натиска ненужната врата. Брадвата закачи ръката й. Болката я заслепи. Отново я засипаха стъкла. Инстинктивно падна на земята и се сви. Тогава видя как брадвата увисва във въздуха, като хищна птица, готвеща се за щурм. Прекри главата си с ръце...
Чу се полицейска сирена. Убийцата се обърна и хвърли брадвата по един от полицаите, без изобщо да предполага колко сполучливо може да бъде това й действие...
Миг след това я простреляха. Хилейки се истерично, се свлече на земята. Гърчеше се като червей. Бе улучена в корема. Въпреки болката, която изпитваше, тя продължаваше да се смее...
Алиса не спираше да пищи.

***

По пътя за болницата убийцата бе умряла. До издъхването си не бе престанала да се хили и да повтаря:
"Брадвата....брадвата....брадвата....ха-ха".
След туй бързо бе идентифицирана. Ползваше се с много лошо име в квартала в който живееше. От дома й по цели нощи се чувало скимтене на кучета. Накрая прокуратурата разрешила обиск. Полицаите открили, че мазето е превърната в скиния за жертвоприношения...
На разпита твърдяла, че това са сомо кучета. Никой и не се усъмнил в това, но по всеобщо настояване на живущите в квартала, била пратена на принудително лечение в псиатрия. Там тя изобщо не отричала, че се занимавала с черна магия и гледала с презрение на лекарите, които я мислели за шизофреничка.
Преди два дни е била освободена...

***

Долтън, следователят, който бе натоварен със случая бе вперил поглед в брадвата.
"Какво ли особено има в тази брадва? Защо ли е умирала така доволна и е повтаряла: Брадвата, брадвата".
Долтън се приближи до оръжието на престъплението. От него лъхаше топлина. Едва сега следователят я почувства. Страстен зов на хиляди мъртви души. Изкусителен дъх на тъмни сили. Долтън стисна брадвата. Усети, че тя е жива. Приличаше на дете. На бебе, което е огладняло и плаче, за да бъде нахранено...
-Ще те нахраня миличко, ще те нахраня. Ей сега ще намеря кръвчица...
Брадвата бе жива. Чрез магия, в нея бяха вселени душите на хиляди убийци. Тя искаше своето. Бе гладна, а нещастният мъж беше във властта й. Треперящите ръце, с които я държеше, чувстваха несравнимо блаженство. Бе блаженството на глад който скоро щеше да бъде утолен.
Следователят с удоволствие се сети за арестантите в управлението.
Брадвата запулсира от нетърпение.
Очакваше я богата гозба!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email