Трансформация

Той не се отрови, както всички си мислеха. Трансформира се, превърна се в това което съм мечтал да бъде, искал съм без да знам, че е възможно. 
Видоизмени се в идеал, още си беше комичен и лишен от слабости. Има ли лишен от слабости идеал? Вероятно не. Бях край него когато разбърка от моят ученически химичен комплект това което изпи. Пиян изглеждаше, плашеше ме. Често не ме биеше, но се случваше. 
В лошо настроение беше и майка я нямаше. Кискаше се като побъркан. 
Обърна библиотеката и изля всички чекмеджета. Вдигна килима да търси забравени пари. После си спомни, че ги е оставил преди двадесет години в друг апартамент. Скъса телефона, започна да проверява домашните ми. Забрави какво прави. Заспа с разтворена тетрадка в ръцете.
Надявах се да спи дълго, но той се събуди. Тръгна за работа. Казах му, че е още вечер. Не ми вярваше. Мислеше си, че е спал цяла нощ и сега е сутринта. Реши да попита по телефона. Попита ме защо не работи. Напомних му, че го е откъснал. Замисли се, после потъна в себе си. Лицето му омекна, стана тъжно, все едно не истинско, а някой го беше рисувал. Няма такава тъга. Не съм я видял другаде. Боях се да не избухне, но той ставаше все по-тъжен и по-тъжен. Раменете му висваха, толкова му натежаваха, че очаквах да го съборят. Тресеше се, плачеше вътре в себе си. Тогава се досети за химическият ми комплект. Не бях сигурен, че знае какво прави, но той знаеше. Не се опитах да го спра когато изпи съединението. Всички го мислеха за пияница и ограничен човек, но той не беше. Прочел е хиляди книги, на телевизионните игри отговаряше преди участниците, във всякакви области и никога не грешеше. Бил е приет навремето да учи медицина, но е нямал средства да продължи. Не съжаляваше, казваше, че отдавна не го предизвикват знанията които би получил, но държеше аз да уча добре. Четеше и сега много. Езотерични и философски трудове. Издирваше редки издания. Служеше си с няколко мъртви езика. Обичаше да се шегува, че на майка говори на жив и пак не го разбира. Друг път почти сериозно казваше, че днешният език е мъртъв. Синтетичен, такъв който служи за програмиране на масите, но не и за изказване на душата. Никой не разбирал никого. Всички били срещу всеки. После обикновено се напиваше и докато говореше, честно и аз не го разбирах. Убеден бях, че е скрит гении и той го потвърди. Когато изпи съдържанието на колбата се усмихна. Изражението му се вкамени. Очите измениха цвета си, косата му започна да расте, разпиля се над раменете му. От коса се превърна в непозната растителност и тя зацъфтя, устните му станаха по-широки. Носът започна да се свива, докато накрая останаха само два отвора. Стана по-висок, над два метра. С широки рамене. Изражението му не беше човешко, но благо. Той сияеше, излъчваше чувство на доброта. Цялото му присъствие беше една широка усмивка. И гласът му беше различен, кънтеше.
-Сине, мой, сега ще им направим един труп. Такъв който прилича на онзи който познаваха. Те ще го погребат, а такъв какъвто ме виждаш ще остана достъпен единствено за твоето зрение.
-Защо го правиш?
-Ще разбереш. Не сега. Приеми, че искам да си имаш тайна. Защото ти си нямаш, а човек без тайна не е човек. Достатъчно голям си за да си имаш.
Шегуваше се с мен. Това беше баща ми. 
Накара ме да донеса от градинката зад блока пръст. Мъкнех я с две кофи. Асансьорът не работеше и много се уморих, защото три курса направих. В следващите дни чувах да питат кой е разровил така градинката, а в дома ни нямаше пръст. Това доказва, че не е игра на въображението ми всичко което се случваше. Той направи своят труп от пръстта. Като истински. Над него плакаха родителите му и майка го погали. Тя също беше много тъжна, макар да го наричаше „откачен пияница” и да се биеха. Той я удряше с плесници, а тя с котлони, вази и нощни лампи. След всеки скандал се целуваха и заключваха в стаята си. Жестоко беше от негова страна, но вървеше сега след нея и я имитираше. Правеше й физиономии зад гърба и търкаше бузите си сякаш търкаше сълзи. Едва не ме разсмя отначало, а после престанах да го гледам, даже му се разсърдих. Не постъпваше честно с хора които го обичат и ме правеше свой съучастник. Съюзили се бяхме срещу всички близки. Те можеше и да не са толкова умни като нас, но са добри хора. Взе си бележка като му го казах. Измени вид, стана сериозен, обясни ми, че трябва да изживея всичко това. За да го разбера и той го е изживявал защото и той е имал своята тайна. Тайна която дори да сподели не би била разбрана, а само ще го помислят за луд. Както е сега и с мен. 
Заболя ме много, но осъзнах, че е така. Попитах го защо постъпва така с мен. Отвърна ми, че така трябва и ще разбера. 
В следващите дни в училището се държаха мило. Не ме изпитваха, но аз знаех. Очакваха да изостана с материала, но аз бях далеч по-напред. Задно с него учехме, а той преподаваше по-добре от учителите. Влизаше в съзнанието ми. Намираше такива примери с които да ми изясни материала, че го разбирах. Ставаше ми даже любопитно и минавах напред и напред. След месеци направи впечатление на всички. Преди бях добър ученик, но сега бях далеч пред най-амбициозните отличници. Струваше ми неприятности. Пробудих завист сред тях, а някогашните ми приятели ме наричаха „смотаняк”. Чувах клевети по свой адрес. Щях да ги приема тежко, но той ми помагаше. Казваше ми с кой силен от по-големите и как да се сприятеля. Как да го спечеля тъй, че той да ми е верен, а не аз на него. Какво да казвам насаме пред преподавателите. Кога и по какъв начин, за да ме опази. Приятели от това не си спечелих, но се бояха от мен и никой не смееше да ми навреди. Скоро си имах верни ласкатели които твърдяха и сигурно си вярваха, че са способни на всичко за мен. Неусетно се превърнах в лидер. Изпълни ме чувство за сила, а то взе да оказва влияние и на физиката ми. Още преди да започна да тренирам вече бях по-едър от останалите. Когато започнах самостоятелно да вдигам тежести за да развивам мускулите той ми написа системата. Различаваше се значително от тези в популярните книги по фитнес и културизъм написани от шампиони на които можеше да се вярва. Послушах го и даде резултати. Появиха се и първи обожателки. Казваше ми как да се държа с тях. Понякога на ухото ми шептеше това което аз на нейното. Не се сближих с нито една макар да го искаше. Той беше навсякъде с мен. Неудобно ми беше пред него. Чух злостни женски клюки заради това, но не им обърнах внимание, а скоро ги и опровергах и то много ефектно. От всички предмети най-тежък ми беше математиката. Нищо не разбирах, но резултатите които откривах лъжеха. Малко повече от таблицата за умножение знаех. Въпреки това нямах и една оценка която да не е отлична. Той ми подсказваше. Знак по знак какво да напиша. Веднъж изписах цялата дъска. Математичката се изпоти, беше бледа мома, очакваща скоро пенсия, не беше добре с нервите и със сърцето, а този път полудя. На едно място откри грешка, той обаче държеше на своето и след малко се оказа, че грешка няма, но това което пиша не би трябвало още да го знам. Изписах втора, след това трета, четвърта дъска…Цял клас мълчеше, знаците за всички бяха напълно непонятни, това което с нея си говорихме също. Изписа и тя една дъска, след нея аз следваща, след мен тя следваща. Продължихме и след часа. Когато звънеца за следващият час иззвъня тя се опомни. Седна на стола, гледаше в дъската…
-Гений, гений, гений…
Слухът бързо се разнесе. Пратиха ме на олимпиада по математика, нарочно се провалих на вторият кръг. Той не държеше много, а аз не исках да се занимавам с нещо което не ми е стихията. Славата остана да ме носи, а когато математичката се пенсионира дойде една стажантка. Имаше по-стегнато дупе и по-стройни крака от много от ученичките и като седнеше на бюрото гащичките й се гледаха. Губеше се сред учещите в междучасието. Не беше по-висока от метър и шестдесет, но каква жена. Не беше за учителка по математика, а за еротичен видео-чат. И гласът й и погледа й. За луничките й и гърдите да не говоря. В срокът който ни преподаваше едва ли влезе на някой нещо в главата. Още първият час попита кой е гения и го извади на дъската. Очакваше да е мижаво очилато чудо, не скри одобрението си от изненадата, подсвирна си даже и всички се разсмяха. 
-Ха да те видим сега теб…
Не продължи толкова дълго колкото със старата. Усети, че не е в компетенцията й подобен изпит. Още учеше. Викаше ме да й помагам при по-сложни за нея неща. После си ги измисляше…Веднъж останахме до късно в дома й. Унесе се. Оплака се, че й се спи. Влезе в банята уж да се освежи с един душ. Излезе по халат. Каза ми, че е използвала нов балсам. Искаше да ми чуе мнението ухае ли приятно. Приближих се, побърка ме аромата й. Дори не намерих думи да изразя колко ми хареса. Тогава ме помоли да преценя как е кожата й на пипане. После халата се свлече. Неудобно ми беше от него, но не бях на себе си и го направих за пръв път пред очите му. При следващите ни срещи го гоних. Смееше се. Каза ми, че няма да ми е открадне. Разкошна е, но не би го направил. Гонех го…
-Ще престанеш да ме виждаш и ти. 
-Защо, не можеш ли да се върнеш?
-Мога, но няма да поискам. За теб може липсата ми да трае нощ, но за мен ще е векове. Не ме обричай на самота, сине. Недей. Не знаеш какво е. 
-Смущавам се вече. Тя е страстна жена. Усеща ме. 
-И без друго не е за теб, кучката. Със седемнадесет години е по-възрастна. Стига, престани. Забавлява се.
-Не говори така!
-Хайде! Има я и без друго. Реши, че си я използвал ти, а не да реши, че те е използвала. Така ще бъде по-добре и за двамата. Да не мислиш, че представляваш нещо за нея. 
-Махай се! Махни се от мен…
-Охо! Как щеше да ме наречеш? Сатана ли?
-Не. Недей говори така. Щях да те нарека: татко.
-Разбира се. Остави я, чуваш ли ме. А ако продължиш с нея, не ме гони. Боя се за теб.
-Остави ме.
-Ще остана дълго сам. Не ме гони.
-Остави ме.
-Тази кучка те побърка.
-Тя не е кучка. Махни се!
Сви се. Раменете му станаха тежки както тогава. Измени се, отново заприлича на човек. Уморен пиян човек и се разтопи във въздуха. Заболя ме.
Вечерта тя ме накара да забравя мрачните мисли, а седмица след това нея изгониха, мен преместиха в друго училище. Историята ни се разчу. Много не се криехме, а будехме ревност и завист. Бях все пак само на петнадесет. 
Опитах се да я утеша, а тя ми се изсмя. После спря една доста шикозна кола и тя се качи в нея. На задната седалка. До един възрастен господин.
Прати ми въздушни целувки, но това си беше подигравка. 
Преди да се качи ми прошепна:
-Виновен се чувства малкият, но не. Аз пуснах първа клюката, знаех, че ще се разпространи. Исках любовника ми да се загрижи за мен. 
Вървях като пиян. В новото училище будех симпатии, но се чувствах по-сам от всякога. Исках да споделя тайната си, но щяха да ме помислят за луд. 
Месец беше минал без него и разбрах какво имаше предвид като казваше: „за теб липсата може да е една нощ, а за мен ще е векове…не знаеш какво е самотата”.
Бавно вървеше времето. 
Спомних си съединението което разбърка. Това трябваше да е отровно, но аз видях. Той беше с мен толкова години.
Спрях пред устните си колбата. После я изпих на екс.
Видях как тялото ми падна в краката.
Него го нямаше.
Нямаше никой тук където се намирах.
Превърнах се в негово подобие. Но за разлика от него си нямах друг с когото да общувам.