Сблъсъци

Прогизнали от дъжда дрехите ми тежаха като света. Още малко и щях да съм в къщи. Двеста метра, два ъгъла. 
Ще почувствам дома си по-пуст от всякога, но ще се унеса и ще забравя, ако не мога да заспя имам още малко водка. 
Ще я изпия, ще се завия през глава и ще мисля за нещо различно от това което съм очаквал от живота, от нея, от себе си. 
Ще мисля за неща които нямат имена, които нямат устни с които да целуват и да хапят, нито имат устни за да казват страшни истини или да изричат лъжи. 
Ще измия и изтрия пепелника. Пепелта ми напомня за нея. Смукан е докрай огъня и отровата. В дробовете и клетките е. Остатъците му са сиви. Сиви като очите й. Приличат на пепел, но пареха. 

Няма смисъл да мисля за нея повече. Достатъчно глупав бях, че нетрезвен отидох до дома й. Не очаквах там да е другият, но излезе. Налудничаво беше да влизаме в схватка. Хубаво се повъргалях в локвите. Полицаите ни разделиха, нищо повече. Излязоха свестни момчета. Заваля после по-силно. Приличам на прасе. Остана пресечка до вкъщи. Там ще съм при себе си. Там няма да боли. Бавно ще забравям, ще изпия колкото водка ми е останало и ще избърша пепелника.
Мога и да го хвърля. Но защо да го правя. Пак може в него да гори. Защо да не гори. На двадесет и три съм. Ще гори.
Пресичах. Заслепиха ме светлини. Нямах време да реагирам. Беше мощна кола. Чух смехове. От ударът не заболя. Само видях как тялото ми отхвръкна далече. Колата спря. Няколко момчета и едно момиче слязоха. Имаше паника.
-Къде е! 
-Мамка ви. Качвайте се. 
-Може да е жив.
-Това беше някакъв боклук. Бързо качвайте се.
-Но…
-Качвайте се, мамка му.
-Ето там е, в храстите.
-Слушай го, качвай се. Чуваш ли, слушай го. Това е колата на баща ти. Какво си мислиш, че ще стане с него…Ще го провалиш…Цяла политическа сила ще провалиш…Слушаш ли ме внимателно, следиш ли мисълта ми…Баща ти има врагове, не си заслужава, заради някакъв си…
-Човека може да е жив…-разплака се момичето, което до този момент само мълчеше и стоеше като парализирано.
-Това беше някакъв пияница или клошар. Може да е за негово добро.
-Ти изрод ли си, бе! 
-Качвайте се, мамка ви!
 
Гледах ги. С едно око. Беше се залепило на бронята на колата и ги гледах с него. 
Тялото ми беше някъде в храстите и не знаех дали е живо. Целият бях в окото. Започнах да изтичам. После колата тръгна. Летеше. Прах ме изпълваше и се затворих. Тъжно ми стана, че не се прибрах у дома. Толкова близко бях, толкова уютна ми се струваше самотата. Исках само да си допия водката, да измия пепелника и да се завия. Осъзнах, че съм мъртъв, че това никога няма да се случи. Остана отворено само едното ми око и желанието ми. Летях в мрака. Светлините покрай колата ми приличаха на тунел. Тунел през който трябваше да стигна до другият свят, но стигнахме до един гараж. На няколко пъти колата спира и по някой от нея слизаше. Бяха само мълчаливи и си обещаваха, че ще пазят тайната. В името на приятелството си и бъдещето. 
Гаражът беше просторен. Имаше още една кола и мощен Харли Давидсон. 
Слязоха. Останали бяха едно от момчетата в компанията и момичето. 
Тогава тя ме видя и изкрещя. Заскуба косите си. Опита се да я успокои, плесна я. На няколко пъти я попита какво има. 
-Гледа…Той гледа…-сочеше ме.
Погледна към мен. Погледите ни се срещнаха. 
-Не може да гледа…Това е…отвратително е…
-Мигаше. Той мигаше.
-Хайде, успокой се. Отивай горе, изкъпи се. Аз ще се погрижа за колата. 
Когато остана сам, взе един парцал и ме избърса от бронята. В този момент му дойде кихавица. Несъзнателно доближи парцала към лицето си. И тогава се впих в очите му. Изкрещя. Заскача, загърчи се. 

С едното му око влязох в борба. Биехме се яростно за територия. Накрая го изхвърлих навън. 
Когато вдигна клепачи гледаше света с моето и неговото око.
Тръгна към нея. Тя позна веднага двата различни погледа.
Промърмори: „Господи” и притисна тяло към неговото.
Знаеше, че вече го е изгубила. 
Съзирахме я две съзнания и я разкъсвахме.


хорър и трилър фантастика