Обичам влаковете, колкото и да подскачат, заради лошите релсови пътища, колкото и да закъсняват – пак по същата причина и всички останали други неудобства.
Очарованията на едно ЖП пътуване не могат да се сравнят с
нищо друго.
При последното ми пътуване до Бургас, заради колелото ми се
наложи отново да използвам влака. Пътуването беше триетапно. От Плевен до Горна
Оряховица. От Горна Оряховица до Дъбово. От Дъбово до Бургас.
Забава в пълния смисъл на думата, включително и
половинчасовия ми крос с бегача в Дъбово под вятър, който обръщаше контейнерите
с боклук, а можете да си представите с „моята Лолита“ (това ми колело, което
тежи 8 кг.), с тесните му гуми, колко забавно е било.
Но това приключение ще забравя.
Друго няма да забравя никога. Изразът на едно лице от Дъбово
до Бургас.
Изразът, не лицето, защото красивото момиче вече съм
забравил. Хиляди толкова красиви колкото нея видях в отпуската си, но изразът
му, изразът му никога няма да забравя.
Стоеше в купето срещу мен. Трудно ми е да отгатна възрастта
му: от 16-17 до 23-24, една ли по-малка, едва ли по-голяма, но тази граница е
много широка и типична за съвременните момичета-жени.
Добре облечена, пестеливо гримирана, освен очна линия и
дискретно червило не се забелязваше нищо друго. Нямаше ексцентричност в
облеклото й, съвсем нормално за лятно пътуване във влак. Раничка. Дамска чанта.
Телефонът й беше скъп.
Идва интересното и незабравимото.
Бърка в раницата си. Бърка като в съкровищница и вади…своето
тайно богатство.
Не знам как инак да го нарека, освен „своето тайно богатство“.
В юношеските романи, които четяхме някога имаше бедни
момичета, които си имаха такова богатство. Винаги съм си представял чертите им
по този начин.
Щастие. Щастие при очакването, че ще се наслади закратко на
това дребно чудо в ръцете й. Я, писмо от любим, я медальон от покойната й
майка, я половин снимка, на която й брат й, който не помни и знае, че другата
половинка е в него.
Такива изражения днес не се срещат. Няма дреболийка, която
да не си купиш за центове, а от друга страна, животът е толкова бурен, че не
можеш да носиш със себе си всички. Не е и време за сантименталности или за
дълбоки емоции.
Да, но го видях. По лицето на градско, може би – столично дете,
всъщност – млада жена.
И какво се оказа „съкровището й“?
Бонбонки. Дражета. Зелени. Сини. Оранжеви. Огледа ги като
бисери и пак си ги прибра.
Не ми даваше мира въпросът: с какво бонбонките предизвикаха
тази емоция.
Вече минаха седмици, а още се сещам и ще се сещам до края на
живота си, за това момиче изражение.
Сега ще дам единственото възможно обяснение.
Подарък й са.
Едва ли от майка й. Едва ли от баща й. Едва ли от приятелка.
Да, при определени условия е възможно. Но нещо го намирам за
неубедително.
Бонбонките й са подарък от момче. Млад мъж.
Подарени са й за из път. Вероятно тези скромни бонбонки й са
любимите. Трогната е била толкова, че не е забравил, че това са любимите й
бонбонки.
Защото иде реч за мъж. На години още едва излязъл или даже още
в детска възраст, но 100 % мъж.
Защото един мъж може да докосне душата, защото не е само
буен хормон. Да, не може без сексуалност, без привличане на тела; не може и не
бива, не бива, не бива, но когато има и това, както и щете го наречете, вече и
мъжът е мъж, а жената е момиче и момичето-жена.
И си мисля за този млад кавалер.
За този значим мъж.
Неволно го противопоставям на един досадник, изглежда
по-възрастен и от мен, който интерпретира младостта си като безброй сексуални
подвизи за разказване, като дава една оценка на жените от онова време: „нехигиенични“.
Нека допуснем, само да допуснем, не че е много вероятно, но
да допуснем, ей-тъй, заради мисловния експеримент, че този застарял „плейбой“ е
разказвал истината, а че след неговите разкази е имало и други, и други, и
други жени до възрастта, която е достигнал.
Според мен има по-малко интимни впечатления от непознатия
млад мъж, подарил бонбонките на момичето си, дори това момиче да му е първото,
че и дори да му остане последното (нещо, което нито му пожелавам, нито вярвам,
че ще се случи), но дори да се случи той е много повече мъж, много повече
опознал и любов, и секс от досадния пергиш, който съжалявам, че споменах, само
и само за да противопоставя на младежа.
