четвъртък, 16 май 2013 г.

Салмандър

-Събличай се! – заповяда й единият, онзи който я домъкна.
Хлипаше и се давеше. На врата й личеше отхапване, по лицето й алено петно от плесник, косата й разрошена, очите обезумели от ужас. Сигурно беше на шестнадесет. Искаше да викне, но се боеше. Можеха да я чуят, но тя вика и преди малко из улицата, докато я дърпаше, вика и по стълбището, а той я удари няколко пъти преди да я блъсне във вонящата на кисело стая. По подът се търкаляха бутилки, видя и куршуми. Излегнат на паянтово кресло чешеше корема си с дистанционно, гол до кръста, покрит с татуировки тип. Влязоха още двама. Бяха отвратителни и се хилеха отвратително с проядени зъби. 
-Къде го намери това? Хей, малката, защо цивриш…Загуби ли се, а?
Затвори очи. Искаше да се събуди. Забрави коя е и къде е. Някой от тях я сграбчи откъм гръб и започна да я целува, после отхапа врата й. Отвращението й беше по-силно от болката.
-Остави я!- кресна - Тя сама ще го направи. Нали, зайче. Ти ме заговори нали…
-Аз поисках огънче.
Избухнаха в смях един след друг.

-Качвай се на масата. Хайде. Направи го като мадама. Като мадама която знае какво иска и го получава. Като голяма мадама. Страхотна мадама. Нали ще го направиш. Ти можеш. Хайде качвай се. Подпри се на рамото ми, така…
Искаше й се да умре. 
-Съблечи се!
Реши, че няма да го направи, че по-добре да понесе болката. Не се боеше и от смъртта в този момент, но когато отново и викна: „Съблечи се!”, загуби ум. С треперещи ръце започна. Плахо спря, за миг.
-Какво музика ли искаш? Пусни й музика. 
Не разбра пуснаха ли музика или не пуснаха? Май просто се хилеха, май пееха пиянски, нещо в нея крещеше и заглушаваше всичко. Не чуваше. После ослепя, кожата й стана безчувствена. Сърцето спря. Отвращението я напусна. Някаква сила се надигна във вътрешностите й. Застана като кълбо в гърдите й. Задуши я. Когато отново прогледна всичко беше различно. Те вече не бяха страшни, даже й бяха сладки. Едни такива, големи момчета. Изпита желание да ги схруска. Завъртя кръста, разтвори крака, изви тялото си в танц. Започнаха да ръкопляскат. Изхлузи първо гривничките си. Дръпна ципа на якето си. Разтвори го като криле на прилеп. Хвърли го. Загали бавно гърдите й кръста си, после разкъса блузката си. Започна да вие тяло като змия. Сякаш имаше само гръбнак и никакви други кости. Мачка дълго сутиена си преди да се освободи от него. Зърната й бяха набъбнали все едно щяха да се пръснат. Единият вече беше разкопчал панталона си, другите ръкопляскаха и подсвиркваха. Все повече ги желаеше. Освободи се от едната си обувка, после от другата. Полата сякаш сама се плъзна. Минути танцува по прашки преди да ги разкъса. Остана съвсем гола. 
Само малкият меден медальон представляващ салмандър висеше на шията й. Рязко скъса верижката, но продължи да танцува…
Имаше още нещо да съблече от себе си, макар те не го виждаха. 
Стана за части от секундата.
Притисна с пръстите отхапаното място. Те потънаха навътре. Цялата ръка потъна. После напъха и другата. С бързо движение се съблече…от кожата си…
Огнен салмандър танцуваше на масата. С нейният ръст - опашат, зъбат и ръмжеше. Желаеше ги. Желаеше да ги схруска. Остави им толкова време колкото да изпитат безкраен ужас и отчаяние. 
Татуираният успя да изкрещи, преди да бъде погълнат:
-Помо…



хорър и трилър фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email