Любов с прокълнатата

В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,

сякаш изживявах съня еротичен,

с друга бях,

аз самият някак си различен.

Крехкото й тяло ме желаеше и се боеше,

от очите наранени спомен стар сълзеше,

ръцете деликатни ме отблъскваха страхливо,

устните предателски, простенваха свенливо:

-Не ме докосвай! Да те отблъсна няма да успея,

на клада страстна цяла тлея,

а искам да съм силна, твърда и студена,

а ти ме виждаш наранена, опетнена....

И ти си мъж, като него ще изчезнеш,

щом спазъма отмине и улегнеш,

че си любил прокълната няма да повярваш,

друга ще прегръщаш, тайничко ще се покайваш....

А аз отново сама и прокълната,

ще споделям със луната болката позната

и твоята греховност с нея ще изкупвам,

самоопрощението твое вечно ще просмуквам....

И ти си мъж ще изчезнеш като него,

на своя Дао верен и на мъжкото си Его,

пречистен, ще прегръщаш своята любима,

а за мен ще си оставил вината непростима....

-Не ме докосвай пак! Да те отблъсна няма да успея,

веднъж го правя, повторно не умея....

-Проклятието свърши! Когато те прегърна,

друга страница за двама ще обърна....

Не бях те срещал и мислих си, че съм обичал,

а своята самотност, "любима" съм наричал,

самотен вятър вместо тяло съм прегръщал

и празнотата вместо въздух съм поглъщал....

Лицето на жената беше нейната маска,

а тайничко съм търсил истинската ласка....

Не ме отблъсквай, ще страдаме и двама

и вечно ще живеем в болка и измама...

Прокълната ще бъдеш, а аз ще съм лъжовен,

повярвай, за миналото ти не съм виновен.

-Направи ме да забравя! Да забравя! Да забравя!

-От проклятието ще те избавя! Ще избавя! Ще избавя!

-Не ме докосвай! Аз съм прокълната!

-Прокълната, ти за мене си жената!

-Ти си мъж, като него ще избягаш!

-Не ще избягам, трябва да ми вярваш!

-Всичко ще се срути! Не ме докосвай!

-Ще те докосна! Не ме отблъсквай!

-Не ме лъжи, че всичко ще се срути!

-Ще го срутят воплите мой нечути!

-Не ме лъсти накрая ще успееш!

-Ще успея и екстазно ще живееш!

-Не ме убивай! Ще ме убиеш!

-Друг живот във мене ще откриеш!

Под розовата дреха плътта й се разголи,

белоснежна прелест шепнешком замоли,

кат гарван чер, прелитащ над лозята,

захапах аз гръдта на прелестната непозната....

И вкус на квас и елексир изпълни ми устата,

любовниците са различни-една си е лъжата,

жената аз обичах, жената благославях,

жената лъжех и жената покорявах....

А стаята ни бе споена на скалите,

/някъде наблизо кряскаха орлите/

от стона ни започна да се кърти,

късно бе да спрем, предпочетохме да бъдем мъртви....

Сладостният пламък в ужас забушува,

в омагьосан кръг около тела ни затанцува,

голите тела, разпънати в средата

очакваха да срещнат скоро сатаната....

Разпънати във ужас, разпънати във сладост,

пияни от ярост, пияни от младост,

изкусени изкусители във пламъците си пленени,

в прегръдката фатална все още упоени....

-Отново ме излъга!-през стенания изрече.

-късно е да съжалиме вече,

все вярвам и после вярата се кърти,

на сутринта с поредния лъжец сме мъртви....

Вечер оживявам и пак тъй става,

в началото не вярвам и съм права....

Преди да стигнем края, мракът ме обгърна,

с ужаса не можех времето назад да върна....

Помислих, че съм мъртъв, но се събудих,

или може би, в реалност друга се изгубих....

На снимката ти, закачена на стената,

ти бе облечена като тайнствената прокълната!

"Не ме докосвай!"-шепот от съня ми,

дали реални бяха измяната, грехът ми,

"Проклятието свърши!"-прошепнах на стената,

ти бе облечена като тайнствената прокълната!

Любовна и еротична лирика