Излезе романа ми "Български кървав кючек"

                            За сега само в онлайн вариант

Седмица след бруталното убийство в Катуница, което разтърси цяла България и последвалите го реакции, вече разбрах от какво съм се опасявал и кое ме е мотивирало да напиша този доста страховит трилър, година преди гореупоменатите познати на всички събития. 
На крачка беше най-черните ми опасения да се сбъднат. Но опасността не е отминала. Напротив, напрежението се трупа, трупа, трупа. Нещата залегнали в основата на романа не са се променили. Хората из селата - протитип на несъществуващото село Опашково в което се развива кървавата драма, продължават да живеят в ужас. Имуществото им се ограбва. Животът им е в постоянна опасност. Престъпленията стават все по-дръзки и по-дръзки. И макар, че имам впечатления основаващи се на действителни факти само за селата в плевенския регион, така е из цяла България. Защото едни и същи механизми действат и създават подобна среда. И рано или късно, ако няма промяна ще се стигне до това от което се боя и не пожелавам да ни сполети, а то е гражданска война. 
Докато обаче политици се заиграват с ромски босове, извличат облаги, използвайки феодалната им власт. И разбира се връщат на услугата, с услуга. 
Докато със същите босове, работят едни други от по-високи нива, недосегаеми за закон и ред.
Докато се изкривяват понятия като дискриминация и толерантност, което е истинско престъпление и извършващите го са съучастници на убийството на беззащитните старици в Стежарово, нещата ще продължат така, докато се сбъдне такъв кошмар, че описания в романа ще прилича на розова приказка.
Като сътрудник на вестник "BG Север" имах възможността да науча някои подробности от емоционален характер, каквито в криминалните хроники нямат място. И не напразно споменах двойното убийство в Стежарово, защото преди всичко то е в основата на романа. 
Помогна ми и това, че някога след серия от неприятни обстоятелства се наложи с брат ми и майка да живеем около година в гето и познавам циганите и от добрите им страни. Имам преки впечатления от процесите, които ги превръщат в това което са, а то от своя страна лесно в престъпници. Разбира се, невъзможно е да се опознаят тези процеси. Ако на мое място беше талантлив антрополог, политолог и криминолог на едно можеше да изгради по-пълно становище. Но лошото е, че дори за очевидното ни затварят очите. 
Това ме накара да напиша романа. 
Подчертавам роман е, издържан във всички традиции на трилъра. Дествителните факти са само в основата му. И дано, дано да си останат само там. 
Стремял съм се да създам едно увлекателно четиво за любителите на напрегнатото действие. 


Повече подробности за онлайн изданието тук.