Има една особено жалка персонификация на глупостта в нашето общество и тя представлява същество (от мъжки или женски пол), което се надсмива на други хора, че били недобре платени, а в същото време то, което е добре платено и парадира със социалния си успех, не може да си обърне никакво човешко внимание.
Ако е мъж е почти толкова елегантен, колкото Манол Пейков или пък Момчил Инджов.
Ако е жена е почти толкова поддържана, колкото Наталия Киселова или примерно: Ангелина Пискова.
Не знам с какъв кураж същите тези, изразяват презрението си за обикновените хора, които им личи, че се ОБИЧАТ. А човек трябва да се обича, за да обича и околните. Дори и в Новия Завет е писано: „Да възлюбиш ближния си както обичаш себе си.“, дори и атеист ще се съгласи в мъдростта на тази Иисусова повеля. Човек, който не обича себе си, няма как да обича и другите, защото за всеки светът започва от него и идентифицира света от себе си. И макар обичта към себе си не е краят, е едно добро начало на обичта към другите.
Не говоря за визия като природно качество. Не всички мъже сме Ален Делон или Стийв Рийс. Не всички жени са Ракел Уелч или…хайде нещо по-ново: Джери Райън (и тя не е в първа младост, но е по-красива и от времето, когато изгря като звезда, прекрасен пример, какво може да прави със себе си човек), но повечето сме тези, които не можем да имаме хубостта им.
Говоря за грижа и обич, каквато заслужаваме да си даваме изписвайки най-доброто, на което сме способни върху себе си.
На смазан от умора в мината или в строителството, човек с неособено широк кръгозор, чиято социална среда започва и завършва с кръчмата е някак простено да изглежда зле, да не е много загрижен за себе си; за прекалено отдаден в грижите си към семейството си, но самообвиняващ се мъж (заради това, че не може да осигури най-подходящите условия за живот на дъщеря си и съпругата си) е някак приемливо да не изглежда добре (той се наказва), за безработния, който живее с чувството си за вина и е смазан освен материално и психологически от живота е обяснимо защо изглежда зле; или пък на човек, който не му стига времето; не му стигат парите. Все случаи обвързани твърде много с битови грижи.
Всъщност и на пръв поглед успелите социално се терзаят точно от това, което наказва най-бедните и е изписано по външния вид на най-бедните: на тези от най-бедните, които не се грижат за вида си, защото има и такива, които не позволяват външния им вид да издаде какво преживяват.
Горе споменах няколко имена, защото това са и имена на хора, които са се надсмивали на настояването за референдум за еврото; които с презрение са говорили за животновъди, чиито животни са избивани от държавата; за миньори, които са се тревожили, че мината им ще бъде закрита.
Споменах имена на същества, чиито усти би трябвало да са били затворени от времето: избитите животни или животните, които би трябвало да бъдат избити се е оказвало, че не са заразени. Зелената сделка, заради която искаха да затворят мините, миналата седмица беше поругана от Тръмп при срещата му с Урсула. Споменах имената на същества, които никога няма да се покаят за грешката си, камо ли да се извинят, защото не се чувстват сгрешили в презрението си към „по-низшите“ т.е. по-бедни, по-социално слаби.
Та имената на няколко високомерни индивида от мъжки и женски пол споменах, защото парите и позициите, с които толкова се гордеят не ги правят по-богати от онези, на които са се подиграли.
Напротив – по-мизерстващи са. Щом сами толкова се мразят, че не могат да отделят малко средства: за козметика, за тренировки; за нещо, което ще ги усмихне и усмивката ще смекчи малко чертите от Маската на омразата, която е парализирала лицевите им мускули; щом не могат да хвърлят малко от излишните си килограми с тренировка, а се наливат до попикаване и това е единствената им утеха, по която удивително приличат на последния каруцар в селска кръчма.
Та, презрението им е презрение към себе си.
Една „селянка“ като Ана Петрова (чиито животни не успяха да убият), въпреки тежката физическа работа може да има суперфигура, далеч по-мускулеста от гореспоменатите същества от мъжки пол и още по-далеч по-женствена от гореспоменатите същества от женски пол.
Защото през нея тече живота, защото тя по свой начин се обича, а да обичаш себе си е начало на обичта и към другите. И понеже дава на себе си е далеч по-богата, отколкото тези мизерстващи заради собствената си душевност хора, някога ще бъдат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар