неделя, 4 март 2012 г.

Твърде психарско убийство (хорър - шега)


Намерих я с шило, забито до дръжката в окото. Другото й око изцъклено се взираше в тавана в безсилен ужас. По врата й личаха синините от желязната хватка на убиеца. Любовникът й - с прекършен врат- се клатушкаше в пълната вана. По лицето му бе
избила страшно глупава усмивка, а по подпухналата му обгорена кожа личеше, че водата преди това е била вряла. На мястото, където преди това е бил членът му, кървеше гнусна рана...
Отвратително. Пак щях да си имам неприятности. Откакто се ожених за Джуд, не стихваха. Отначало ме дразнеше това, че и след сключването на брака ни си остана мръсница, но после свикнах...
Номерата й обаче нямаха край и колкото и да се стараех, не можех да остана и за миг спокоен. Ето и сега. Не знаех що за маниак бе свършил тази работа, но знаех много добре, че ще ме разпитват. Аз щях да бъда първият заподозрян. Убийство от ревност! Че как иначе, при тези обстоятелства! Най-вече отрязаната пишка.
Набрах 911. Когато обаче чух гласа на дежурния, натиснах вилката. Боях се...
Щях да си имам неприятности. Ненавиждах ги. Целият ми шантав брак бе една голяма неприятност.
Май убиецът заслужава поздравления. Ако не бе убил Джуди, аз щях да го направя. Хубаво бе забил шилото в мозъка й, но как да се отърва от тези трупове…
Хрумна ми отведнъж. Песовете на Джуди залаяха. Не знам защо ги бе навъдила толкова много. Не я бяха опазили. Бе се свечерило, а имението ми беше отдалечено, затова съвсем спокойно извърших всичко.
Награбих първо трупа на Джуди и го замъкнах до казана. После измъкнах от ваната и приятелчето й.
- Е, друже - рекох му в ухото, докато го влачех - кофти нещо е да ти го отрежат, а не е и кой знае какво постижение да спиш с жена ми, но за всичко това не съм ти виновен...
Чудесна вечер беше. С пълна луна и дъжд от болиди. Свирукайки си, накладох огън. Взех сатъра и първо им отсякох главите. Изпразних им мозъците в казана. Някога са стрували може би нещо, но сега вече не - нищо повече от кучешки деликатес. После захвърлих небрежно празните черепи в ръчната количка, а очите им - в огъня. Отново взех сатъра и насякох ситно телата им, а крайниците хвърлих в количката до черепите. Месото им наблъсках в казана, след което грабнах количката и я затиках към бунището. Там донатроших черепите, залях остатъците с бензин и ги подпалих.
Отпуснах се блажено уморен на земята.
- Чудна работа - засмях се под носа си - на кого ли му е притрябвало да реже на нещастното момче оная работа?
Кучетата скимтяха, бяха гладни.
- Трайте де! Тази вечер хубаво ще си хапнете. Мама Джуд пак ще ви нахрани!
Скимтенето започна да става досадно, а и ми се приспа. Реших да се прибера и да си поотпочина. Тъй и тъй месото трябваше да си поври.
"Ама че извратена работа! Да му отрежат фалоса." - захилих се пак, макар да ме бе яд, че тази мисъл ми се е натрапила...
Измих банята набързо. Отворих една бира и легнах пред телевизора. Даваха едно готино уестърнче. Смях се до насита. След филма страшно ми се приспа. Не биваше обаче да се поддавам. Псетата виеха, бяха гладни.
Трябваше да подклада огъня и да ги нахраня.
Спеше ми се, а ужасно виеха. Неприятна работа. Мислите ми се въртяха около това как изглежда онова място под корема на убития. Странно убийство. Твърде психарско убийство!
Върнах се в стаята си. Дремех. Някак си обаче трябваше да остана буден, докато гозбата бъде готова. Иначе кучетата щяха да вият и да ме събуждат.
Зли псета, но какво пък... Лаят си и не създават неприятности от рода на Джуди. Какво ли не съм си изпатил с нея. Заради капризите й ипотекирах, а после загубих апартамента си. Сбих се с най-добрия си приятел, на когото му беше завъртяла главата, а после ме наклепала. Накрая ме накара да прехвърля всички спестявания на нейно име. Направих го да миряса, но тогава започна да повтаря, че ще ме изхвърли на улицата. Ако не съм я убил, то е само защото мразя неприятностите. Само да знаеше какво ми е отвъртре, не би ме наричала с презрение непукист...
Хич не съм непукист, щом не мога да заспя без да нахраня кучетата, макар че от утре с тях няма да имаме никакви неприятности.
Иска ми се спокойно и щастливо да си поспя.
Чу се сирена. В двора ми нахлуха няколко полицейски коли.
- Отдел "Убийства" - измърмори цивилният с насраното от птичка по яката яке и ми подаде заповед за обиск.
Засмях се и му подадох бира. Въпреки че му се спеше повече от мен, прие. Чукнахме бутилките.
- Какво е станало? - попитах го, докато подчинените му вандалстваха из дома ми.
Полицаят се усмихна иронично.
- Ами, днес една жена даде самопризнания. Убила мъжа си и съпругата Ви.
За доказателство показа нещо интимно, което не беше на мястото си.
- Виж ти!
- Да, бе! Знаеш ли, приятел, въпреки че тя беше патологичен случай, описа твърде точно жилището ти.
Ставаше лошо. Каквото бе тръгнало да става, щеше да стане, затова реших да си призная. Неприятностите бяха неизбежни... Не знаех как да започна и изтърсих първото изречение, което ми дойде на устата.
- И какво беше това интимно нещо?
- Ами, членът на мъжа й. Отрязала го.
Искаше ми да си призная, но този въпрос вече няколко часа бе тормозил подсъзнанието ми и нямаше как да не го задам.
- Но, защо?
- Кво да ти кажа, приятел? Твърде психарско убийство! Казала си: "това нещо е само мое" и като се уверила, че не е тъй, хванала че го отрязала, за да си направи от него вибратор. Не знам кво си е мислила отначало, но не се оказало лесна работа, само го повредила. Тогава се вбесила и това я
накарало да се предаде...
В това време подчинените му един през друг изясниха, че трупове няма.
Интересно ми беше какво търсеха в прахосмукачката.
- Вие, разбира се, ще бъдете така любезен да дойдете с нас - покани ме най- учтиво той.
- Да, разбира се - отвърнах весело - но нека първо нахраня кучетата, че са гладни...
Благодушно ми разреши, дори ми помогна при сипването. Оказа се, че обича кучета...
По едно време изтърси, че толкова приятно ухае, че му се иска и той да опита. Предложих му да опита. Не прие, но не го счете за подигравка.
В полицейската кола желанието ми да дам самопризнания се изпари. Нямаше да намерят трупове, а показанията на такава, която реже... на мъжа си, не значат нищо, нали? 


1991





Хорър, трилър, социална драма

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email