Желанието





Огледа се. В очите й се четеше свян и смут и страх. Стори й
се, че клонка на ябълковото дръвче помръдваше като че някой
скрит имаше в короната. За миг се отказа от намерението си.
Отпуснала се беше на шезлонга, а слънцето нежно я пипаше.

Ръката й треперяше. Не в ябълковото дърво нямаше никой.
Струваше й се. Пак протича с очи по двора. Сама беше с
няколко птички, а и оградата достатъчно висока да я скрие.
Разкопча най-горното копче и желанието я полази. Топли и
тръпнещи огромни плужеци, стрелкащи се като мълнии, допира
им беше като пръсти, като десетки пръсти на жени и мъже,
със завързани очи които я докосваха, галеха я като кумир
пред който се прекланяха, но и от който искаха всички земни
наслади. Разляха се и се превърнаха в топла вълна, вълната
в паст, лепкава и гладна, смилаща без да сдъвчи, събличаща
от ум и дрехи, събличаща се сама от себе си и същността си
за да се превърне в безкрай и абсолютно свиване. Желанието
се измени, набъбна като пролетни клонки, напъпиха, изби
влага по пъпките, леко се напукаха, разтвориха се като
устни които желаят и се колебаят дали да целунат, в онова
замръзнало кратко мигновение когато и полярните шапки
разтапят две три кристалчета съпреживявайки това което се
случва с телата. Клонките замръзнаха, втвърдиха се,
завибрираха под звуците на разпуснат смях излизаш от
гърдите на дриада. После се почувства в знойното тяло на
чернокожа дивачка, то танцуваше й припадаше в екзалтация,
пяна се стичаше от устата му, после облече дрехите на
медицинска сестра, на сервитьорка, на стюардеса, на
скитничка с незакърпени резки на дънките точно върху
дупето, после стана свещ, разтапяше се върху себе си, после
се изтягаше по брега и виденията нямаха край, преляха в
една единствена тръпка. Почувства я като задушаваща
прегръдка, излетя от тялото си и се обърна към себе си,
изгледа се с почуда и не вярваше, че това е тя. Реши да се
държи като мръсница, свиреше на древна оргия с флейта и
изгаряше под парещите лъчи на изхвърлен в средата на океана
сал. Кожата й падаше на парцали, а акули с мъжки лица и
очила, но без зъби мляскаха нещо, а това трябваше да е
истинското й тяло, това което е под кожата й и няма
определена форма има дванадесет безкрайно чувствени пипала
които растат и навлизат в недостъпното разтварят се в
различна сетивност. Застана на огромна скала, гола,
невидяна, различна от всичко съществуващо и желана да бъде
видяна от всичко съществуващо, защото тя беше интимната му
партьорка, непознатата, желаната отсъсъщтващата от него,
допълващата го, невъзможната да бъде прегърната без да се
промени тотално възможното.
Желанието й беше толкова силно, тъй преситено, че разбиваше
всяка здрава мисъл, разбиваше я на стотици малки части, тях
на още стотици и тях, докато космоса се изпразни от
съдържание и я глътна в умопомпрачителен мрак. В припадък
след който витаеше като Божествен промисъл над бездната, а
дъхът й се носеше из градината.
Дойде на себе си, утихнала, облекчена. Дишаше нормално.
Цветовете бяха омекнали, всичко беше отминало и лежеше
уморена и отпусната на шезлонга. Все още витаеше между унес
и реалност. Не беше разкопчала второто копче.
Срамуваше се да си спомни всичко което си е помислила, а не
можеше и не искаше да го прогони.
“Поне това право си ми остана.”-помисли си, и ако беше
по-млада щеше да тропне с крак-“Поне това!”
Пак не разкопча второто копче както тогава.
Бяха минали от тогава седемдесет години. Тръгна подпирайки
се на двата бастуна към стаята си. Легна на сянка и се
унесе, но този път без сладостните видения.
“Дали пък те не са по-реални. Тогава не разкопчах второто
копче. Знаех, че той ме гледа, но не го направих. Бях
млада. Твърде млада…Но първото копче разкочах…Остана си
малка, тайна, нали…Сега нека някой ме гледа. То правнуците
не идват да ме видят жива ли съм, мъртва ли съм, вече. “
Сънят я погълна. Безпаметен. Черен. Безчувствен.
Тогава настъпваше промяната. Настъпваше само тогава когато
нямаше кой да я види, но аз все пак я видях.
Дълбоко спеше не осемдесет и пет годишната жена, а
петнадесетгодишно момиче, то след дълбок и безпаметен сън
щеше да се пробуди старица.
 



любовна и еротична психо - драма

еротична фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...