събота, 7 април 2012 г.

Непознатата

                                                      Колаж: Elfi Elfida/линк към блога й/
Умееше да превръща кожата си в хляб, докато я любеше, не чувстваше глад. Устните й ставаха думи без да промълвят. Докато я целуваше разбираше всичко и изпитваше дълбоката наслада от най-изящната словесност която му разкриваше неподозирани смисли на натежали в мрачната страна на създанието му, неизречени въпроси. Не, говореше, просто го целуваше и
той чуваше всички световни поеми, забравените и неродените още, потъваше в недрата на понятията и съзнанието му се пукаше като семе което щеше да израсте в друга форма и разгърне в друго съществувание. Пръстите й обаче пареха, не можеше да задържи ръцете й в своите без да се изгори. Не го докосваше, милваше го от известно разстояние, съкращаваше го докато топлината ставаше болезнена. Когато без да пожелае го изгореше, го заливаше с погледа си - с две ведра жива вода и той отново идваше на себе си. Отпиваше от очите й, страст затрептяваше по напуканите му устни, разтваряше ги и искаше да целуне пръстите които са го овъглили.
Когато излизаше, тя, губеше присъствие, полепваше под кожата му, попиваше в нея, в дълбоко съкровеното му и щом целунеше друга, тя се изплъзваше през устните му, обземаше я, двете се разтваряха, отначало в двойнствено чувство, натрошени противоречащи си спомени, но постепено ставаха едно. Щом дойдеше момент за раздяла, тя, се връщаше при него. Променена, взела част от същността от другата, обогатена, по-различна. Запазила си беше старите качества, но прибавила още. До следващото излизане, следващата целувка и завръщане и до следващи, и следващи. Вече беше загубил представа каква беше в началото. Имало ли я бе, изобщо или я наследи от…не, нейното име не искаше да си спомня. Не, че го беше забравил, но вече бе изгубило смисъл. Не искаше да го дъвчи. Събираше се хартиена слюнка в устата. А онази вечер беше по-различна. Доста пиха дори и тя, което не правеше често и този път не пестеше. Вечерта се държеше разюздано и той не вярваше, че това ще се случи, че вече се случва. Правеше му стриптийз на масата, отворили бяха широко прозорците и не бяха угасили нощната лампа. Виждаше се и навън, но едновременно всичко останало и съществуваше и не съществуваше, едновременно бяха и пияни и трезви, преди да започнат да пият не бяха на себе си, а след това вечерта си беше просто приятна и лятна и не виждаха смисъл да се приберат прегърнати. Тя се смееше откачено, много силно. Пукаше му тъпанчетата, а той ставаше мрачен. Малко със стриптийза и каруцарският речник който придоби след като се прибраха в квартирата върна настроението му. Бавно обаче взе да си припомня, извади от чантата бутилката която купиха от минимаркета пред квартирата си и отпи без да си налива в чаша. Разноцветни змии затанцуваха по тялото й, дръпна я за ръка, тя падна със смях върху него. Ухапа го по устните, изгледа го като зверче, хвана ушите му и поривисто го целуна. Забрави какво искаше да й кажа, успя пак да го подлуди, спря да мисли и я люби както никога и в този миг я обичаше повече от всякога и разбираше, но не можеше да приеме истината, че я губи. После пушеше легнал, по гръб, тя поиска да дръпне веднъж от цигарата. Както винаги се случваше щеше да я вземе да я допуши и той трябваше да запали нова. Щеше да му липсва това, още много типични нещица в отношенията между двамата, думички които си бяха измислили като обръщения, някои мимики които означаваха съответни думи, много още дреболийки.
-Сигурна си, че ще заминеш?-попита я. Вече трябваше да го е приел. Не му отговори веднага. Дразнеше го.
Ясно беше, че ще го направи и нямаше изход. Нямаха изход и двамата. Следващият месец нямаше да могат да си платят квартирата. Успяха да направят всички възможни магии и да крепят положението повече от две години. Той така и не успя да си намери работа, а отдавна и не издаваше, беше се хванал за да живеят да пише мемоарите на един дебел политикант, накрая работата обаче стана толкова гадна, че го усети дори той въпреки, че беше си свикнал и с гадният вкус на евтиният алкохол и с гадният вкус на още много други неща. Тя работеше като сервитьорка. Напоследък беше станала по-нежна, по-импулсивна и освободена, но и по-мълчалива от всякога. Усещаше нещо. Трябваше да се досети и от бавенията й по интернет клубовете и от внезапните и изчезвания когато зазвънеше мобилният й телефон. И защо го купи, като нямаха пари. Тогава играчките струваха доста. Откъде си набави парите си остана тайна за него. Трябваше да се досети.
“Но какво пък, ако се бях досетил. Какво, че сега знам.”
От близо седмица знаеше и след като забрави колко е разстроен чувствата им бяха в апогея, а се обичаха.
Като я чу да говори по италиански по мобилният вече му беше ясно, но я попита шеговито.
“Да не се готвиш да заминеш с някой обожател?”
“Стискай ми палци.”-отвърна й го целуна като че ли беше някой от приятелките й, после се осъзна и се нацупи-“Знаеш, че ако мога, ако всичко е така както се очертава, ще замина. Ще имам работа.”
“Знам ли?”-хвана се за думата. Тя беше твърде развълнувана за да се изрази както иска и се изразяваше по-искрено.
“Знаеш!”-отсече ядосано-“Хайде стига! Какво си мислиш, че ще се оставя да гледам, че не мога да те направя щастлив, ли? Ще имам работа.”
Помисли си да я напляска. Зачуди се дали и няма да заплаче по италиански.
Не й посегна, не я и нагруби. Обикна я повече през тази седмица. Повече от всякога. Не му се вярваше, утре трябваше да си тръгва.
-И ще заминеш?-попита я пак.-Кога ще дойде да те вземе?
-Трябва да си тръгваш.-рече му кратко.-Утре. Може и да не е много рано.
-Знаеше, че ще живеем бедно, нали?
-Хубаво беше, нали?
-Не знаехме ли, че ще е така както е?
-Хайде моля те, спи ми се.
И усети в интонацията й една нотка, нотка която не долови през цялата седмица. Тя се колебаеше. И сега разбра, че той самият се колебае.
“Глупости, въобразявам си.”
Не провери.
Както винаги стана, по-рано от нея. Завъртя се из стаята с цигара в ръката.
Целуна я, докато спеше. Кафето стана. Изпи го набързо. Заслиза по познатото стълбище като хиляди пъти, но този път нямаше да се върне.
“Дали се колебаеше. Глупости, въобразявам си.”
Докато го клатушкаше мотрисният влак го изрече доста силно:
-Глупости! Въобразявам си.
Една лелка го изгледа плахо под тежките си диоптри.
Трябваше да мине месец за да усети, че има нещо нередно. Не почувства раздялата, нито пък самота.
С жената с която на съпружески начала живя седем години, не си беше отишла тя. Онази която под тялото й откриваше. Непознатата.
Дали му я остави тя или я имаше отпреди? Това не разбра.


любовна и еротична психо - драма

еротична фантастика

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email