Тогава той

Тогава той беше на петнадесет години и не осъзнаваше добре
какво прави. Съзнаваше, че е влюбен, но повече бе влюбен,
отколкото го съзнаваше. Искаше, искаше да й го каже и
можеше, и имаше кураж, и искрите се бяха срещнали вече,
ударили се една в друга и създали онова енергийно поле
около двамата, което изказва повече от всяка друга дума.

Споделената несподеленост тъй трепетно увиваше и двамата,
че той знаеше, че каквото и да й изрече, ще отключи
бленуваната врата към първата интимност, но искаше да е
хубаво. Така, както го чувстваше. Нямаше да може да го
изрече на глас, осъзна го и се опита да го напише, а от
ръката му не излизаше това, което желаеше. Смачка първия
лист, смачка и втория, третият беше далеч по-изящен,
четвъртият приличаше на написан от луд човек и нямаше нищо
общо с нея и него, а с дълбоки и сухи понятия, далеч от
младостта, далеч от живота, смачка и петия, и шестия. След
дни вече не помнеше какво прави. След месеци забрави.
Листовете ту се озоваваха в кошчето, ту в шкафчето, ту в
чекмеджето, някои цъфваха в страници на периодичния печат,
някои се превръщаха в ракетки и лястовички, които пърхаха от
прозореца му надолу, от стаята му на тринадесетия етаж, към
полуизживяното детство. Вече не пишеше на ръка, а с пишеща
машина, беше забравил за нея и не съзнаваше, че я търси.
Някога имаше нея, търсеше думата. Сега имаше думите и
търсеше нея. Не се запитваше за смисъла, но запиташе ли се,
нямаше да го разгадее, знаеше, че изпълнява промисъл и я
следваше. Интуитивно, погрешно, налудничаво и по един
красив начин, просто се унищожаваше. Рано беше да го
разбере, късно да го преодолее…

* * *
- Ти не си тази, за която се мислиш, ти си своите дарования.
Природата те е посипала с тях. Щедра е знаеш ли, ти си
необикновена жена. Усмивката ти иска по-малко, отколкото
съзнаваш, че искаш. Колко си годишна дори не знаеш, навярно
си мислиш, че си на двадесет и четири, но не, не и не. На
двадесет и четири века си, поне от толкова те помня, тогава
май те наричаха Дина. Спомняш ли си, какво стана около теб.
Съседен цар пожела да те познае, а с Израилова щерка не се
постъпва като с уличница и рекоха братята ти, че щом
толкова те обича, ще накара поданиците да приемат вярата ви
и да се обрежат, а докато боледуваха от ритуала, мъжете ви,
въоръжени, нахлуха и унищожиха техните, които от болка не
можеха да си служат с меча… Не, не се разстройвай, не
накланяй глава, историята изглежда жестока, но тя дори не е
Библейска. Това е историята на природата, а тя те е
обсипала с дарове. Искам да ти направя и аз, защото съм
свикнал да бъда по-силен от природата, от своята, от твоята
дори. Така са ме научили. Родил съм се дете на бесни
песове, с лъвска козина и власт, притежавал съм я,
разкопавал съм я като рудник, за да извадя от нея още
повече материя и власт. Аз съм един много силен човек.
Хайде, Дина, не се плаши. Днес заради теб няма да убивам
никого, поне днес - не. Шегувам се. Смъртта ми е безполезна,
аз съм практичен човек. Ексцентричен съм, но на богаташите
ни е позволено. Не се плаши, аз съм един възстар за теб
кавалер. Достатъчно богат, за да те имам. Не си проститутка,
разбира се. Няма изобщо проститутки. Има жени, които
получават повече дарове от мъжете, отколкото от природата,
но теб, дъще, не искам да те купувам. Поне днес - не. Ще ти
подаря едно скъпо произведение на изкуството, но не си ми
задължена. Искрен съм. Трябва само да повярваш на стария
перко. Купих го, за сума, която за стандарта на живота в
тази страна е истинско престъпление, но знаеш ли, твърде
евтино го купих. Твърде евтино. За теб подаръкът ми ще е
твърде скромен. Изучавах живота на твореца. Следях от
страни как върви работата над произведението му, а той дори
не съзнаваше, че го прави. Идваше ми понякога да му
помогна. Материално имам предвид. Животът му щеше да стане
по-проветрив, по-лазурен и по-безсмислен. Имах слабост към
него, но осъзнах, че това ще провали произведението му. Той
трябваше да живее кошмарно, за да го създава. Той си
мислеше, че прави нещо много по-дребно, но аз виждах нещата
в мащаб. Краят на шедьовъра му изненада и мен. Не можеш да
си представиш впечатлението, което изпитах. Кожата ми сякаш
се смъкна от гърба ми, пръсна се на ситни парцалчета кир,
чувствени ситни парцалчета кир, а те изгоряха, разтопиха се
в светлината. Свръхчувствената, свръхеротичната, преминах
през триединен оргазъм. Дух, душа и тяло избухнаха,
превърнаха се в нова вселена преди да се свият в миг тъма и
да се опомня отново в собственото си тяло, но пречистено,
различно. Леех сълзи, коленете ми бяха омекнали, сърцето,
натежаващо на една страна от нечиста съвест, а от друга
побеляло, посипано от перушина на невръстни ангелчета.
Очаквах, че ще е нещо голямо, но не и това. Да си призная,
той беше жалък човек, червейче, имаше амбиции, романтичното
си бръщолевене, детинско въображение и хъс на маймунка пред
банан. От бониванство почти беше оскотял и се радваше и на
най-дребните успехчета на посредствените отломки от
големия му шедьовър, които можеше да осъзнае, че създава.
Не, не можеше да види нещата в цялостта им, както ги виждах
аз от страни, с моето възпитание и възможности.
Помагах му обаче да създава шедьовъра. Направих така, че да
живее в него и единствено за него. Всичко друго в живота му
беше изчистено. За нищо на света нямаше да позволя
непорочната му душа да се омърси от успехи. Направеше ли
крачка напред, пусках пипалата си. Изхвърляха го от всяка
работа, всеки договор, свързан с творчеството му ставаше
невалиден преди, още да е влязъл в сила, две жени го
напуснаха, а единственият му син не искаше да го види.
Търсиха го и за серия от леки нарушения на закона, които се
погрижих да направи. Помогнах му обаче да смени името си и
да започне наново, твърде късно, за да мисли за каквото и да
било друго, освен за създаването на шедьовъра и следях
като риалити шоу създаването.
Сега, време е да ти кажа, че той не ми е единственият. Имам
седем човека в света. Към всеки подхождам различно. Някои
се провалят. Стават като ей-тези… Погледни ги… Целият площад
е в тях… Празни усмивки и натровени от внушения погледи.
Свинарник. Висши сили угояват душите им и като натежат от
мазнина, идват душевадците. Погледни ги. Виждаш ли се сред
тях, с твоите природни дадености. Та имам и други. Двама
вече са пред прага да създадат нещо значимо, но да ти
призная честно, не ми се вярва да постигнат неговия успех…
Защо го правя ли? Ах, Дина, ах, дете мое. Имам си и Пикасо,
тридесет платна от Салвадор Дали и Моне, но онова е
различно. Суета е. Това е и суета, но и повече. Правих го
за твой достоен подарък. Съвършенството, което ще видя някоя
вечер в женски образ, ще му измисля архитипно име и ще му
направя подаръка. После тя ще го разбира, без да го
разбере, ще го притежава и ще е наградена от мен, така, както
преди мен я е наградила природата. Разбираш ли ме, това
което правя е част от мен…

* * *
Опомняше се за кратко.
Събуждаха го ледени тръпки или бяха нокти на демони.
Изведнъж разбираше кой е и какво е направил със себе си. Не
можеше да си вземе дъх, спазми сгърчваха мускулите му, а
малко по-късно болезненото се превръщаше в наслада. В нова
идея, дизайн на нова мисловна форма и украшения върху
ежедневието му, което иначе щеше да посивее съвсем.
Отново го поглъщаше потокът, който бе започнал от онзи ден, в
който искаше да се обясни в любов и бе забравил какво иска.
С годините се бяха случили интересни неща, които продължаваха
да го държат и го караха да пише ли, пише. Превръщаха
непривършеното юношеско писмо в завършени зрели книги,
държаха ръката му, изостряха мислите му и живееше и тук, и не
съвсем.
И всичко продължи по същия начин, докато една сутрин
най-неочаквано завърши писмото.
“Исках да ти напиша всичко, което бих правил, без теб, любов,
през тези години. И знаеш ли какво, направих го, вместо да
го напиша, а написах това, което трябваше да направя. “
Извади от чекмеджето пистолет, изплакна устата си и се
простреля.
Кръвта по стената зад него беше под форма на сърце.

* *  *
Когато видях кръвта под формата на сърце, разбираш какво
изпитах. Той беше завършил шедьовъра си изненадващо.
Разтърсващо. Гениално.
Това сърце ти подарявам.
Купих апартамента. Затова и завързах очите ти в колата.
Исках да е изненада.
Ето, погледни го…

  *  * *
Когато махна превръзката, тя видя как петното се сви.
Заприлича на водовъртеж в мивка и преди да изчезне от него
се разнесе звук, подобен гърмеж, но по-глух.
Мъжът до нея се свлече с огнестрелна рана в челото.
Младата жена, която по някаква странна случайност наистина се
казваше Дина, побягна…
И, разбира се, не разказа на никого за случката.