Когато колонката излезе, премиерата ще е минала, но засега все още ми предстои.
Вълнувам се, разбира се. Тихо, но се вълнувам. Нищо, че премиерите в живота ми са може би трицифрено число. Няма как - и да не искам, припомням си неща - дребни, съществени и маловажни детайли от преди, по време на премиерите и след тях.
Вълнувам се, разбира се. Тихо, но се вълнувам. Нищо, че премиерите в живота ми са може би трицифрено число. Няма как - и да не искам, припомням си неща - дребни, съществени и маловажни детайли от преди, по време на премиерите и след тях.
Идва ми наум една лична бележка, писана от безспорен ерудит с афинитет към изкуството, читател от женски пол, криещ по една или друга причина действителната си самоличност и ползващ сравнително добре познат в българското блогово пространство никнейм. След една от премиерите тя ме попита:
"Има ли нужда истинското изкуство от подобни събития?"
Разбира се, че има! Така творчеството ти може да достигне повече хора. Нима това не е хубаво?!
ОтговорИзтриване