неделя, 20 май 2012 г.

Лист подобен лодка и раковина

                                                  Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Излезе да купи цигари и точно пред магазинчето един пожълтял лист се отрони, изписа усмивка във въздуха, кривна наляво, после надясно и сви зад ъгъла. Заприлича му на лодка и раковина. Хрумна му да го лакира и да го постави на масата в хола като украшение. Тръгна след него, но листа не падаше.
Виеше във въздуха пируети, правеше фигури от висшият пилотаж, снижаваше се до сантиметри, дори докосваше земята и застъргваше върхове по нея и пак се извисяваше. Можеше да го стигне и да го хване, но му се стори насилие да го откъсне от въздуха. Въздъхна и промърмори на листа да спре, защото трябва да се върне в къщи. Жена му щеше да си помисли, че пак обръща едно на крак. В последната седмица не пиеше и не се криеше, но тя още се съмняваше.
Тъй листа го отведе до парка. Падна сред стотиците. Около пет минути го търси. Помисли си, че го е изгубил завинаги. У дома и без друго вече го очакваше скандал. Доста се забави. Какво да обясни, че е тръгнал след един необикновен лист, а той се е скрил сред останалите. Трябваше да го намери като доказателство, че не лъже. Събра около двадесет подобни листа, седна на пейката и започна внимателно да ги разглежда. Искаше сред тях да познае своя. Този който приличаше на лодка и раковина и щеше да лакира и да сложи на масата в хола като украшение. Не се оказа лесно. Всички си приличаха. Реши да прибера всички, но бързо се отказа.
Ако прибереше един жълт лист – това щеше да е украшение. Ако прибереше всички – щеше да е купчина шума.
Приятни бяха на допир и като че ли желаеха да бъдат прибрани и лакирани. Започна да преценява доколко са симетрични. Всички носеха собствено очарование, не и симетрия. После започна да брои гънките им, но се обърка и реши, че количеството не означава качество. Обърка се и реши да изхвърли всички, но му се стори жалко, че така си е изгубил времето, а и няма да има в къщи никакво оправдание. Със затворени очи проправяше пръсти по тях за да изпита кой от тях е най-приятен от допир и би поел най-добре лакът по себе си. Изхвърли два листа. Единият беше много сух, другият обратно. Много жилав. Заоглежда внимателно останалите. Ако имаше лупа щеше да я използва, но нямаше. Ако знаеше кой лист е бил най-скъп на дървото, би избрал точно него. Но може ли един да е по-скъп, а друг по-малко. Листовете са живот. Израз на земята. Белите й дробове. Страстите й. Дойде ли есента капят с една – единствена цел, за да бъдат намерени от излязъл да си купи цигари мъж, прибрани, лакирани и сложени като украшение на масата в хола. Засмя се. Внимателно започна да оглежда чий размер е най-подходящ към интериора в стаята. Имаше ли значение това? Можеше ли да се прецени без дълги изчисления. Нямаше време за тях, а и компютъра беше в къщи. Започна да се здрачава и си припомни колко е закъснял. Излезе в осем и половина сутринта, а сега беше сигурно шест. Въздъхна й се подготви за стоическо мълчание, докато жена му го кастри. Избра произволно един лист, а останалите изхвърли.
Стана му безпричинно тъжно за тях. Сви го даже сърцето. И в гърлото му загорча. Засрами се, но и зарадва, че още може да се разчувства от нещо съвсем необяснимо.
Оказа се, че е забравил и ключовете. Как бе издържал цял ден без да огладнее, пие вода, отиде до тоалетната и без дори да запали цигара не можеше да си обясни.
Пое си дълбоко дъх и натисна звънеца. Подготви се за най-лошото, но тя още щом отвори вратата го прегърна и го посипа с целувки. Говореше развълнувано, даже малко се разплака, но се усмихваше. Радваше се с цялото си сърце и душа. Искаше му прошка Съжаляваше, че не му се е доверила, че го е подценила и т. н. и т. н. Едва когато му подаде писмото започна да разбира.
Беше забравил за този конкурс. Прати материала отдавна. От години участваше и свикна да не бъде отличаван. Също и да забравя.
Тя отвори шампанското и напълни чашите. Вдигна наздравица:
-За нас. Да ти вярвам повече. Без да чакам други да ми доказват колко си способен.
Сепна се. Помисли, че си е загубил листа, но забеляза, че е под писмото.
„Защо точно него?”
Запита се и не успя да си отговори.




Хорър, трилър, социална драма 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email