Излезе да купи
цигари и точно пред магазинчето един пожълтял лист се отрони, изписа усмивка
във въздуха, кривна наляво, после надясно и сви зад ъгъла. Заприлича му на
лодка и раковина. Хрумна му да го лакира и да го постави на масата в хола като
украшение. Тръгна след него, но листа не падаше.
Тъй листа го
отведе до парка. Падна сред стотиците. Около пет минути го търси. Помисли си,
че го е изгубил завинаги. У дома и без друго вече го очакваше скандал. Доста се
забави. Какво да обясни, че е тръгнал след един необикновен лист, а той се е
скрил сред останалите. Трябваше да го намери като доказателство, че не лъже.
Събра около двадесет подобни листа, седна на пейката и започна внимателно да ги
разглежда. Искаше сред тях да познае своя. Този който приличаше на лодка и
раковина и щеше да лакира и да сложи на масата в хола като украшение. Не се
оказа лесно. Всички си приличаха. Реши да прибера всички, но бързо се отказа.
Ако прибереше
един жълт лист – това щеше да е украшение. Ако прибереше всички – щеше да е
купчина шума.
Приятни бяха на
допир и като че ли желаеха да бъдат прибрани и лакирани. Започна да преценява
доколко са симетрични. Всички носеха собствено очарование, не и симетрия. После
започна да брои гънките им, но се обърка и реши, че количеството не означава
качество. Обърка се и реши да изхвърли всички, но му се стори жалко, че така си
е изгубил времето, а и няма да има в къщи никакво оправдание. Със затворени очи
проправяше пръсти по тях за да изпита кой от тях е най-приятен от допир и би
поел най-добре лакът по себе си. Изхвърли два листа. Единият беше много сух,
другият обратно. Много жилав. Заоглежда внимателно останалите. Ако имаше лупа
щеше да я използва, но нямаше. Ако знаеше кой лист е бил най-скъп на дървото,
би избрал точно него. Но може ли един да е по-скъп, а друг по-малко. Листовете
са живот. Израз на земята. Белите й дробове. Страстите й. Дойде ли есента капят
с една – единствена цел, за да бъдат намерени от излязъл да си купи цигари мъж,
прибрани, лакирани и сложени като украшение на масата в хола. Засмя се.
Внимателно започна да оглежда чий размер е най-подходящ към интериора в стаята.
Имаше ли значение това? Можеше ли да се прецени без дълги изчисления. Нямаше
време за тях, а и компютъра беше в къщи. Започна да се здрачава и си припомни
колко е закъснял. Излезе в осем и половина сутринта, а сега беше сигурно шест.
Въздъхна й се подготви за стоическо мълчание, докато жена му го кастри. Избра
произволно един лист, а останалите изхвърли.
Стана му
безпричинно тъжно за тях. Сви го даже сърцето. И в гърлото му загорча. Засрами
се, но и зарадва, че още може да се разчувства от нещо съвсем необяснимо.
Оказа се, че е
забравил и ключовете. Как бе издържал цял ден без да огладнее, пие вода, отиде
до тоалетната и без дори да запали цигара не можеше да си обясни.
Пое си дълбоко
дъх и натисна звънеца. Подготви се за най-лошото, но тя още щом отвори вратата
го прегърна и го посипа с целувки. Говореше развълнувано, даже малко се
разплака, но се усмихваше. Радваше се с цялото си сърце и душа. Искаше му
прошка Съжаляваше, че не му се е доверила, че го е подценила и т. н. и т. н.
Едва когато му подаде писмото започна да разбира.
Беше забравил за
този конкурс. Прати материала отдавна. От години участваше и свикна да не бъде
отличаван. Също и да забравя.
Тя отвори
шампанското и напълни чашите. Вдигна наздравица:
-За нас. Да ти
вярвам повече. Без да чакам други да ми доказват колко си способен.
Сепна се.
Помисли, че си е загубил листа, но забеляза, че е под писмото.
„Защо точно
него?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар