неделя, 20 май 2012 г.

Фото-разказ за една премиера




Час и нещо преди началото на премиерата на "Български кървав кючек", имам какво да напиша в книгата за гости на музей-галерия "Класика", това са емоционални думи на един щастлив човек.







Пътувал...





Видял...




.
Обичан...







Добре посрещнат...







Изпълнен с очакване...





Което се и оправдава. Сред първите ми гости, доста преди началото е Владимир Качаклиев - Качак. Човек, когото ценя заради волята, твърдоглавието /в най-хубавия смисъл на думата/ и в най-хубавия смисъл на съчетанието: "вълчи нрав", ако някой ден напиша фентъзи - поредица разкази с герой сив вълк, няма да сте на погрешен път, ако ви се стори, че прототипът е той. Имам идеята, трябва ми времето, но нали времето е пред нас. С това, че въпреки напрегнатата си програма намери време да дойде, без думи, а Слово ми каза, че съм част от концепцията, тази свободна концепция, която е в развитие и която очаква следващия си етап, третия брой на списанието "Свободни поети". Снимката е направена от Noir, който също като него нямаше възможност да остане по-късно на самото представяне, но си взехме импулса на събитието предварително. Голям свежар е този Noir. И като ум, което се усеща, като се прочете. И като живо присъствие.
Тази снимка е също негова:







Аз и самият Иван Богданов! Трудно е времето да оцени делото му. Но съвременната българска литература нямаше да е същата без него. Друг е въпросът, че мен нямаше да ме има. Най-вероятно дори физически... Ако ги нямаше "Буквите". И ако се върна назад във времето, а не ми е трудно сега, когато прехвърлям писаните си, в онзи период на живота си разкази в новия си блог, няма как - спомням си някои настроения и душевни преживявания, свързани с написването им в онази вестникарска будка, на онази спирка, пред онзи офис на един от мобилните ни оператори там, в Асеновград, в пек и в студ, имайки тогава само като връзка със света "Буквите", съпоставяйки онези усещания с тези, които са на снимката, няма как да не осъзная какво велико приключение е животът, че мечтата за кратка земна радост не е "американска", а общочовешка и всеки заслужава и може да получи награда за усилията и куража си, който е проявил когато е повярвал. В себе си и в онова, което го води напред през житейските лабиринти и перипетии. Сега вече си имам и свой сайт, и свои блогове, единият от които много сърцато разработвам в момента и ми е ясно, че има бъдеще и възможности, вместо да продавам вестници, си имам своя колонка във вестник, имам и колонка и място в същия този сайт "Буквите", очаквам и в новото списание на "Буквите" "Смесена китка"заявката ми да бъде одобрена и да излезе мой нов разказ и отразявам в нещо като подобие на фото-разказ премиерата на своя книга, тогава не ми изглеждаше, че имам подобни шансове и това ме накара да стисна зъби и точно защото изглеждаше невъзможно, да се опитам да го направя. Взе, че се случи. Е, и аз си имам нещо от "вълчия нрав", за който малко по-горе стана дума.


Казват, че "виртуала" нямал общо с "реала", някои вярват в подобна измама. Твърде удобна за измамници измама. Защото тези хора, около мен са реални и контакта между нас реален, а някога като посредник е бил само виртуала. Същият, който привържениците на тезата, че нямал общо с реала, използват само за омраза. Прегърнал съм милото си Неслънчице, тя нашето Слънчице. За ръка го е хванала Мълчание от надежда - Надя. От другата ми страна е Любомир Матеев - Вмир. Зад мен - сина му. Колкото са високи, толкова готини души са. Имайте предвид, че съм 178 см. А някои от тези, които съм чел да отправят някой реплики към Вмир, нека сами си направят сметката, биха ли му казали това, което казват наживо в очите. И да си извлекат изводи. За самите себе си и за "смелостта", която проявяват пред компютъра.





Нали така, Сава /Катана/:) Наздраве! Гордея се, че сме приятели. И с теб ни срещна виртуала.
Съжалявам, че не намерих снимки на Петър Кърджилов. Голяма роля в живота ми има това, че навремето /преди повече от двадесет години/, този значим в българската фантастика, а и изобщо литература оцени разказите ми в два много ценни и досега за мен, конкурса.
Не намерих снимка и на Пинче, за това пускам архивна. От премиерата на "Порочна връзка", книга, която излезе благодарение на нея.





Тук е в ролята на една от героините ми в "Порочна връзка".


Архивна е и тази снимка:



Наско, един мой бивш колега - бетонджия. С удоволствие бих го поканил на премиерата, ако ми беше физически възможно. Сигурен съм, че с удоволствие би дошъл, ако му беше физически възможно. А още по-сигурен съм, че щеше да остане доволен от посланието на книгата. Защото е достатъчно умен за да го разбере. И едва ли би ме упрекнал, че създавам етническо напрежение или с някое друго подобно клише за "Български кървав кючек".


5 коментара:

  1. Силна, истинска книга! Благодаря ти за "вълчия нрав", за доблестта да споделяш истината за нас и за България, така че, да променяш статуквото на свят, който обитаваме, но и който е доказал несъстоятелността си. Вярвам в успеха на тази книга, така, както вярвам в нашето приятелство, в България, в литературата, която е начин на живот и съдба. При теб е съдба, с изправен гръбнак, с достойно присъствие, независимо от сивотата на конюнктурата и въпреки нея, с последователност, всеотдайност и посветеност. Това, което правиш е дело срещу преходността, на страната на светлото, на доброто. Затова, ми припомняш думите на Аполинер: "Господи, пощади нас, живите, които се сражават на границата с невъзможното!" И словото на милата ти съпруга, на моята скъпа приятелка, Илиана, която съвсем спонтанно сподели: "Стефан е различен.":)

    Успех на следващите премиери! Вярвам в бъдещето на романа ти и ще очакваме традиционното му, книжно издание, а и публикуването му на английски език. Както и разкази за следващите срещи с твоите читатели! Сърдечни поздрави и успех!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесни снимки! Пожелавам успех на книгата и много верни читатели! ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Ти каза, че благодарение на някои хора си достигнал и постигнал определени неща, ами да им благодарим и ние тогава, защото явно си е заслужавало да ти помагат. Аз се радвам, че поне до някои от твоите произведения чета (защото някои просто не успявам), тъй като те ми доставят удоволствие, наистина. Честито издаване на книгата ти! :d Не съм я чела (все още), но съм сигурна че е много стойностна и дано се намират повече писатели като теб. :) Пожелавам ти и успех и за в бъдеще! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Tова за Vmir и блоговите "герои" е точно на място. Представям си ги по-нииииииски от тревата. Ха-ха!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви, благодаря ви:)

    ОтговорИзтриване

Follow by Email