Превръзката

 Колаж: Elfi Elfida, линк към блога й

Губеше я.

В последните седмици беше мълчалива и отнесена. Веднъж изрече непознато мъжко име. Тананикаше си и споменаваше, че иска да се върне към рисуването. Понякога не чуваше какво й говори. Правеше секс все едно, че се подчиняваше. Неповторима робиня, изпълняваща дълг. С невероятни умения, но памет далеч от механичното тяло. Не проговаряше часове. Разглеждаше

стари албуми. Случайно стана, но я видя да мастурбира. Стоеше пред компютъра. Инфантилен скрийнсъвър с усмихнато кученце играеше по монитора, а ръката й се губеше под разкопчаните, леко смъкнати джинси. Насладата изписана по лицето й я правеше по-красива и чужда. Непозната с маската на любящата му съпруга. Очите й бяха претворени, през ресниците блестеше. Огън играеше там. Огън играеше и опожаряваше. Сякаш му удари плесник или го заплю или му изрече вулгарна обида или всичко в куп. Така не изглеждаше когато се любеха. Болна ли беше. Секта ли бе размътила главата й. Криза на възрастта ли. Почти не разговаряха. Никаква емоция нямаше в приказките им. Хранеше се ту малко, ту се тъпчеше като разпрана и заспиваше пред телевизора. Разлистваше всевъзможни евтини книжки и си личеше, че не ги чете. Споменаваше, че иска да отиде за ден и да види сестра си в провинцията после забравяше. Харесваше си някоя рокля и повече не отваряше дума за нея. Решаваше да направят ремонт и на другият ден идеята й се струваше странна. Започна да реди и глуповати рими, изруси се и загрози. Все едно стана изведнъж от тридесет и две на четиридесет и две. Съвсем се разстрои като видя на какво чучело се е направила сама. В някои нощи се държеше арогантно и му харесваше. Освободена, симпатично вулгарна. Изпълнена с въображение. Мислеше, че нещата ще се оправят, но от друга страна се съмняваше, че ласките й не са за него. Чудеше се кой ли се беше намърдал в нея. Къде се бяха запознали? С какво я беше спечелил? Имаше такъв. Усещаше се. Цялото й поведение означаваше единствено това. Застояваше се твърде дълго он-лайн в разните там виртуални говорилни. Започна да закъснява при връщане от работа. Не издържа и веднъж я провери, но тя просто не беше приключила със счетоводните си сметки. Нищо чудно, толкова разсеяна беше. Препъваше се и се блъскаше в мебелите. Въпреки художествените дарби, които някога проявяваше напоследък се гримираше ужасно и кичозно. Приличаше на евтина курва. Не го правеше нарочно, не го забелязваше. Много неща не забелязваше. Личеше и в поглед, и в движения. Рееше се и плуваше в свят който я отегчава и в който не живее истински. Опита се да си спомни от кога започна промяната й. Не успя.

Направи и опити да й говори направо, а тя само му се усмихваше и повтаряше, че е на грешен път. Губеше я. Беше й написано върху лицето. Като на прощално писмо. Омачкано, набръчкано, размазано от сълзи и две устни като отпечатък на червило.

Защо като разговаряха изведнъж започваше да изглежда по-стара? Губеше израз. Нямаше дори и отегчение. Напущаше себе си.

Започна да се мрази. Готов беше да се посъветва и с психолог, и със сексолог, и с оракул. Ако го напуснеше щеше да я разбере. Ако му изневереше, също щеше да я разбере. Тя не го правеше. Изтезаваше го с очакване и тълкуване. Имаше някой, не можеше да го излъже, но не отиваше при него, нито си признаваше, че го има.

Прекъсна й интернета. Безсмислено беше, но за денонощие я заключи и в къщи. Не отрезня през това време. Не помнеше сън ли е или наистина го и го беше наговорил.

„Ще направиш ли нещо за мен. Нещо много голямо. Просто изчукай се с него. Който и да е. Иска ми се да е пред очите ми, но ако не можеш, нека не е. Моля те, изчукай се с него.”

Тръгна да го напуска, но остана. Сърди му се малко време, после и мина, а той започна да купува мъжки одеколони. Най-различни, най-реномирани. Пръсна толкова пари колкото цял живот не е давал за подобни неща. Не ги използваше. Стояха в чекмеджетата на бюрото в службата му. Заключваха се и никой нямаше да му задава тъпи въпроси на които сам не можеше да отговори. Сближи се с момичето в кафенето. Имаха среща. Беше млада, почти момиче. Не се оказа приключението което очакваше. Чувстваше и вина. Мина му през главата, че не жена му е охладняла, а той е охладнял към нея. Почти се разрева на рамото й. Беше готов да й признае, но го дразнеше, че тя криеше какво настъпва с нея.

Пак я заключи, този път за две денонощия. Не каза нищо. Прие го с пълно безразличие. Вбеси го, смаза го, тотално го обърка. Нямаше връзка с никаква логика. Трябваше да избяга, най-малкото да направи сцена. Да му каже, че тя е човек, а той не се държи вече като такъв. Да му се нахвърли или да натроши всичко в стаята. Ако беше онази която познаваше щеше да му отгризе врата и да го люби след това.

Накъде бяха тръгнали. Това вече не бяха те. Не приличаха на себе си.

„Искаше да се върнеш към рисуването.”-напомни и веднъж.

„Така ли?”-вдигна рамене и показа, че изобщо не и минава през ума сериозно.

Понечи да й каже нещо, но не посмя. После забрави какво е и малко по-късно заспаха пред телевизора.

Опита с друга любовница. Пак пълен провал. Мислеше си за нея.

И да я убиеше пак щеше да мисли за нея.

Купи си и пистолет.

Една нощ го допря в гърлото й. По-скоро демоничен отколкото пиян и говори дълго. Не помнеше думите му, а словореда му беше разбит. Смисъла се губеше. Говореше й неща които не смееше да каже и сам на себе си. Тя преглъщаше тежко и кимаше. Беше я страх, много я беше страх, а той продължаваше да изповядва чудовището си. Онова чудовище което сам не знае, че има. Прекрасна беше уплашена. Стори му се по-красива и от тогава когато беше сама и се галеше. Щеше да го напусне, знаеше, че ще го направи още когато разбере, че опасността е отминала. И така щеше да е по-добре за двамата, защото се измъчваха. А той и говореше ли, говореше…

-Слушай ме много добре, скъпа. Аз ще превържа очите ти. Няма да махаш превръзката, защото пистолета е зареден, а аз не искам да те убивам. Разбираш ли, не искам, но ще го сторя, защото искам цялата комедия да свърши. Ти си една красива, много красива жена и имаш изкушения, и явно си се изкусила. Аз ще превържа очите ти, а ти ще ме чакаш. Колкото трябва ще ме чакаш и няма да махаш превръзката. А аз мога и да не дойда. Може да е друг който съм решил…Но не, не се безпокой. Няма да ти сторя това. Ти просто си представяй. Не махай превръзката и бъди не с мен, а с този който желаеш. Няма да виждаш. Представи си, че неговите очи се премрежват над теб. Неговите черти си представи…

-Моля те…-цивреше - Не искам! Не искам така…Искам да съм с теб…

-Но ще бъдеш с него. Няма да махаш превръзката. Няма да я махаш колкото и да искаш.

-Недей. Не искам така.

-Напротив, искаш. Искаш и то как…

Хлипаше, но се остави да превърже очите й, а той не бързаше. Стоеше край нея. Разбираше, че няма да използва пистолета. Тя го осъзна преди него, но се правеше на уплашена, защото искаше да е уплашена. Искаше да стои с превръзката и да си представя, че я обладава нейният блян, а не съпруга й. Пистолетът и уплахата й бяха оправданието. Той направи това което искаше тя. И го знаеха. И двамата го знаеха, но не можеха да си го признаят.

-Моля те, ела…Чакам те, възбудена съм…Искам те…

Постави пистолета на пода. Внимателно, така че да не чуе нищо. Не можеше повече да го държи в ръката си, но се чу. Стори му се силно като изстрел. Забеляза, че тя трепна и видимо отдъхна. Знаеше, знаеше, че оръжието не е в ръцете му. И почти невидимо се усмихваше.

-Искам те. Не мога да лежа повече така.

Подлудяваше го. Едва се стърпяваше, но не биваше да бърза, а да изчака колкото е възможно по-дълго. За да напусне съзнанието й, за да дойде другият. За да загуби представа с кого е и да помни само, че не трябва да маха превръзката.

-Уморена съм. Искам да спя.

„Още по-добре! Още по-добре…”

И той се унесе. Сънуваше, че се изплъзва от ръцете му и сам иска да свали превръзката от очите си. Превръзката беше от очи. Очи които виждаха друго, а не това което е. Виждаха всичко което се налага в ежедневието, но служеха колкото да не се препъне. Тези очи не можеха да видят нея, тази която е до него. Искаше да махне превръзката, но с две ръце стискаше нейните, а тя се изплъзваше. После разбра, че той се изплъзва и го държи тя и пропастта не е под нея, а под него. Събуди се. Беше се обърнала на една страна, но не махаше превръзката от очите си.

Пак заспа, но го събуди. Молеше го да махне превръзката за да отиде до тоалетната. Не й разреши. Заведе я за ръка. После я хранеше в устата. Обади се в работата си и каза, че си взема отпуска. Обади се в нейната и обясни, че е болна, че е паднала по стълбите и си е изкълчила лявото крило. Накрая кресна, но даде да се разберат, че жена му ще отсъства.

На няколко пъти се опита да го заговори, но той слагаше пръст в устата й. Трябваше да забрави и гласа му.

„Скоро скъпа, ще съм този който искаш. Няма да съм аз и ти ще го имаш. За да оцениш мен или да ме отхвърлиш завинаги. Лудост е, но ще свърши. Не искам да се разпада всичко между нас.”

В следващите часове пред очите му играеха спомени. Спусна завесите да ги вижда. Приличаха на слънчеви зайчета, на сватбените им снимки които видя в албума, на голите й снимки които направи в онази планинска хижа. Тогава бяха само гаджета. Снима и нейна приятелка. Отдавна беше, детински беше. В онези години имаше опасност да стане алкохолик. Спомни си рекичката застлана от двата си края с камъни. Миришеха остро на тиня. В началото се смущаваше да се пече без горнище. ..

Някой пак зазвъня по телефона, но този път го изключи. Не отговори изобщо. Спомняше си първите квартири които сменяха през месец за да намерят най-икономичната. Накрая се отчаяха, решиха да се разведат и хубаво се посмяха на идеята. Преди да го направят искаха да си поживеят и се настаниха в разточително скъп мезонет, но вместо да се разделят си го запазиха. Точно в този екстремен месец той получи дълго чаканата оферта.

Започна пак да се моли да свали превръзката.

-Искам да съм с теб! Само с теб…-настояваше, а той положи пак показалец на устните й.

Вечерта заспа рано.

Малко след нея и той.

-Знаеш ли, че си откачалка.-събуди го гласа й -Ама най-голямата откачалка. Не мога да продължа така. Искам да виждам. Да виждам нас двамата?

„А виждаш ли?”-помисли си мрачно.

Пак му се присъни, че над очите му има превръзка от други очи които виждат различно.

„А може би, така се налага. Превързваме очите си, за да виждаме. Иначе се лъжем, хвърляме ги в страни. По този или онази. По това онова. По нещо което ни се иска и не съвсем и няма общо с действителните нас. И се случва така, че не се виждаме. Гледаме се в мъртвите очи и трябва да си пишем писма за да се разберем.”

-Искам да се изкъпя. Не мога с превръзката…Ще я махна, а ти…

„Превържи очите си с поглед. Или погледа си превържи с очи. И се наслаждавай на перверзията си. Докосвай се до това което желаеш, а виждай това към което си безразличен. Лъжи го и се крий от него. Дълбоко затъвай в себе си докато изпълняваш повелите му. Движи се по пътните му знаци и не пресичай неправилно. Преструвай се, че го желаеш и изглеждай според желанията му…Защо ми трябваше да събирам всичките онези одеколони за да се преправям на друг. Трябваше само да загубя форма и черти. Да вижда идеалите си и през тях да ме докосва. Накрая все ще пожелае тази форма която е чувствала като затвора си. Струвал й съм се калъп в който се е деформирала. Право да си кажа, в последните години забелязвам, че лицата ни започнаха да си приличат. Моето ли заприличва на нейното или нейното на моето. Изобщо не трябва да виждаме лицата си. Не бива да се пленяваме под чертите си. Трябва да ги забравим, да ги открием сред кипежа и хаоса, след неистовото желание отново да се имаме…”

-Превръзката ще се намокри и ще падне сама.-продължаваше -Ще видиш, че ще падне. Ако искаш ела с мен в банята….Стига, не ти вярвам. Ти няма да ме застреляш, ако сваля превръзката…

„Не ми вярваш, нали? А ти се иска да ми вярваш. Защото цялото това положение ти харесва. Искаш да ме докоснеш като желание, а не като това което осъзнаваш…”

-Моля те. Тази игра е сладка, невинна и перверзна, но никой не я играе така. Започна да ме отегчава. Кога смяташ да свалиш превръзката.

„Когато трябва. Ще реша. Тази превръзка ще бъде свалена, но другата…Ти може би ще успееш, аз може би ще успея…Или се залъгвам, а…Какво ще кажеш…Сигурно ти се иска сега като я махна да видиш, че не аз съм при теб, а някой друг…По-надарен или трогателно миловиден…”

-Ти наистина си луд.

Притисна устните й не с пръст, а със своите. Тя ги разтвори по непознат начин. Целуваше се различно. Като друга жена. Беше се получило. Забравила беше, че е с него. В началото си мислеше, че ще използва одеколоните. От тези които никога не беше си слагал, но тя и без тях го припознаваше.

Когато започна да целува гърдите й, тя говореше невъздържани безсмислици. Такива каквито никога не беше произнасяла. Гласът й беше различен. Дори вкусът на кожата се беше променил. Замахна да свали превръзката, но вместо това леко се раздра и от този момент нататък не каза нищо ясно.

Очакваше да сбърка името, да произнесе името на този с когото беше съзнателно сега, но тя не го стори.

Отдаваше се както никога. Достигна няколко пъти до върха. Накрая падна обезсилена в леглото.

Не махаше превръзката. Мълчеше и дишаше тежко. Усмихваше се блажено и личеше, че сънува макар да е будна.

-Скъпи, невероятно беше…И виждах. Да-а-а.

Замълча, а след малко каза:

-Нека не го правим повече.

Спусна завесата за да не я заслепи ярката светлина. Като в ритуал свали превръзката и дълго, дълго се целуваха. Приличаха на влюбени след първата си любовна нощ. Изглеждаха с петнадесетина години по-млади.

После той излезе. Имаше да свърши дребни неща в службата си. Нямаше намерение да прекъсва отпуската си която се очертаваше да е прекрасна. Не искаше да го измъчва чувство за нещо несвършено.

-Невероятно беше. Невероятно. –прошепна му на вратата. Не беше се облякла и един съсед я видя, но на кой ли му пука.

Забави се повече отколкото очакваше.

И той не разбра какво го прехвана, но подари на всичките си подчинени по един от скъпите одеколони.

Минаха два часа докато се прибере. Не обърна внимание на линейката с която се размина.

Малко по късно разбра какво се е случило.

Тя си беше избола очите.

любовна и еротична психо - драма