среда, 23 мая 2012 г.

За тапагьозите и тапагьозлъкът

Поне аз не знам научен термин, който удачно да замени народното: "тапагьоз".
Тапагьозлъкът не е психично заболяване, тапагьозлъка е нещо далеч по-тежко, защото не страда самия тапагьоз, а страданието му се експонира върху околните, били те близки или далечни, били приятели /ако е възможно тапагьоз да има истински приятели/ или врагове. 
Тапагьозлъкът е пълна морална деградиция и крайна емоционална оскъдица. Тапагьозлъкът е един вид зомби, бедно откъм усещания, водено от незнайна сила, като целта й изглежда е да победи на всяка цена с ината си. 
И това е първи и най-важен критерии в ценностната му система, всичко останало е средство, подчинено на тази

цел.
Няма диктатор, който да не отстъпва по самочувствие на най-обикновения тапагьоз. 
Забележете, че тапагьозът не "изказва свое мнение" или "свое становище" той изказва "истината". Той е единствен, който я знае и той е онзи, който ще я каже на всички специалисти в своите области, на всички читатели, на всички административни лица и който не я приеме, независимо колко е напред с опознаването й в конкретната сфера е крайно заблуден, враг и най-често "страдащ от различни видове психични разстройства". Каквото е казал за истина тапагьоза, то трябва да се приема за истина. Истината за самия тапагьоз е нещо безсъмнено. И той я знае, и не се колебае в нея, а я налага независимо от средствата и цената. 
Когато му стане неудобна, той бързо забравя за нея. И истината става точно обратното. Характерното за тапагьоза е, че той има услужлива памет. След като войнствено е защищавал нещо, когато то започне да не му изнася, веднага ще се завърти, но за разлика от друг човек, който е направил ревизия на убежденията си, никога няма да признае, че е грешал, ще отрича до посиняване, че е твърдял обратното на това, което тепърва започва да твърди, дори то - обратното да е написано черно на бяло. 
Тапагьозът е способен да гледа в очите и да лъже, навярно дори да заблуди детектор на лъжата, защото за него няма друга истина, освен това, което иска. 
Тапагьозът често става симпатичен, най-вече на тези, на които тапагьозлъкът не е чужд, всъщност тапагьозлъкът не е чужд на никому, но нормално и човешко е, всеки да превъзмогва своя тапагьозлък, защото това е развитието на личността. 
Тапагьозът е разглезено дете на средна възраст. Такъв си остава до дълбоки старини. 
Тапагьозът е чешит, който като всеки чешит, може да внесе някакъв цвят в живота на останалите. Лошо е, когато тапагьозлъкът започва да повелява, да упражнява своята власт. Да задушава в ограниченията си останалите. 
За жалост има общности, че дори общества /дано да греша, че забелязвам признаци за това и в нашето/, които поощряват подобни явления. 

2 комментария:

  1. Когато бях малък вярвах, че възрастните не лъжат. Сега знам истината: именно големите са лъжците. Не децата. После ме учуди склонността на някои хора в два различни случая да говорят взаимно отричащи се неща. Сега вече не ме изненадва и не опитвам да им отварям очите.

    Всъщност дали са толкова слепи? Има неща, които са до такава степен прости и подразбиращи се, че и дебил ще ги проумее. Например това, дали харесваш нещо или някой, е изцяло въпрос на лично мнение. Може да е литература, музика, изобразително изкуство, въобще всичко. Ако някой твърди друго, значи го прави не от неразбиране, а защото гони личен интерес или поради добрите стари комплекси. Във всеки случай не е от добронамереност - гаранция!

    Един злослови срещу писател, друг срещу чалгата, трети се комплексира от съвсем различен обект. Писна ми от дървени философи, които обясняват кое на тях им харесва, та значи и другите трябва да му се изкефят! Е, нема па да стане! Любо Пенев още преди години спомена "супата" - някои хора си го заслужават. Да затъват в злобата и завистта си! Точка. Нема к'во да ги мислим.

    ОтветитьУдалить
    Ответы
    1. Дано на такива не бъде един ден цяла България, не че не я доведоха подобни до положението в което и без друго се намира. Епохи работят усърдно по този въпрос.

      Удалить

Follow by Email