Както и да е, не
мога да го приема.
Потъвам в нирвана
и не чувам, ама изобщо не чувам глупостите на моята велика сладострастница,
милата ми бивша, ангела на порока, любовният вампир създаден да прави света
разрушителен и интересен, фаталната жена.
Не се срещаме
често, не злоупотребяваме с желанията си за рецидиви и не прекрачваме
границата. Интересна жена, а и аз съм интересен мъж. Щом тя си го мисли, значи
е така.
Сега обаче не
мога и не мога да се съглася с нея. Първо, тя не обича да разказва за новите си
гаджета. Знае, че съм мъж и половина и си мисли, че не ми е приятно. Всъщност
доста любопитно ми е.
Този път обаче
темата на разговора си беше точно за някой си. Личеше си, че е влюбена. Не
можех да повярвам. Живяла е с мен – следователно не съществува друг в който е
възможно да биде влюбена, па ако ще да е клонинг на Зевс. Сигурно се опитва да
ме дразни, но няма да се получи. Не й вярвам. Сложих си любопитния поглед и от
учтивост нотки лека ревност под езика, но всичко това беше само да не я засегна
с безразличието си. Тя е разкошна дриада и не заслужава подобно отношение, но
все пак не ми се вярва да е влюбена в някого. Ако беше по-глупава, щях да я
смятам за увлечена, но даже и това не е.
Не ми отговори
веднага. Даже се опита да отклони темата, но не се получи. Изглежда онзи там не
излизаше от главата й. После ми призна, че харесвала еротичните му стихове, а
аз повиках сервитьорката и й поръчах да ми донесе въже. Попитах я дали
полилеите са здрави. Нямаше никакви полилеи и трябваше да търся някъде на
улицата място където да вържа клупа и да се обеся.
-Моля те, бъде по-сериозен.
Какво толкова смешно?
-Господи мила!
Кажи ми, че не тече във вените му кръв, а мляко и мед, че под ноктите му има
златен пясък, че устните му са от опиум, а в джобовете си е пъхнал Швейцария,
че е по-здрав от Шварценегер, че е по-благороден от Швайцер, че е храбър,
остроумен, рок-звезда или нищо от това, но носи някакъв си сексапил и е замътил
малката си главичка. Ще ти повярвам, мила. Ще ти повярвам. Недей ми казвай
само, че си падаш по еротичната му поезия, след като си имала мен.
Млъкнах и
шеговитото ми настроение изчезна. Притъмня ми. Намразих я. Как можа да ми го
каже? Защо ми отмъщава след толкова години? Всичко беше толкова добре между
нас. Как може да си позволи да ми каже, че някой пише по-хубави еротични стихове
от моите и точно за това си падала по него!
По-добри от моите
няма и толкова. Идеше ми да я убия, да я изнасиля, да я изпратя назад в
историята при динозаврите и да я забравя там.
Не, разума й е
замътен. Не може да е истина. Не знам каква магия и е направил онзи там, но
това не можеше да е вярно.
-Е, добре. Покажи
ми нещо негово. Носиш ли?
Усмихна се. С
треперещи пръсти отвори чантата и извади цяла папка разпечатки.
Разбира се нямах
намерение да чета всичко.
Разгърнах папката
и ми олекна. Не беше толкова добър. Изобщо не беше добър. Слава Богу. Да ми
взима любимата, но не и да ми отнема короната която лично Ерато ми е сложила.
За миг повярвах, как можах. Жените нямат трезв поглед. Влюбят се и обекта на
чувствата им се превръща във всичко най-велико. Няма да я наранявам, ще се
опитам да кажа нещо хубаво за стиховете му, макар и трудно ще намеря какво.
Самите се убедете:
„Мъхът по
сенчистите наклони,
когато е позлатен
с роса
и ухае на кремове
и маргаритки
и е фин като
мисли
преди зазоряване…
Прилича на
короната от кадифе
над бедрата ти…”
Всички бяха от
този сорт. Погледнах папката, най-малко петстотин страници Times New Roman с
големина на букви 10.
Замислих се,
замислих се, наистина много се замислих, но великодушието от моя страна не беше
достатъчно, за да се намерят ласкави думи за писанията. Само въздъхнах дълбоко
и промърморих:
-Щом ти харесват.
За теб ли са?
Изчерви се, а на
мен ми стана смешно преди да избухна:
-Кажи! Кажи какво
им е толкова изключителното на стиховете!
-Писани са с
език.
-Какво?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар