неделя, 27 май 2012 г.

Вижданка


Такова едно русо и с мъничка сладка муцунка. Като порасне ще ми стане жена, като порасна и аз, разбира се, сега не трябва да й казвам такива неща за да не й вдигам акциите. И без друго се има за по-голяма, а тя е на шест, аз съм на седем. Отрича, че е по-малка. Казвала ми е и неща които знаят само големите. Малко преувеличава, но кой ли да попитаме. И очите й са сини, не точно, като
онези кръглите речни камъчета са, под които има водни змии. Веднъж хубаво я сплаших. Накарах я да бръкне и тя напипа змията. Кой знае и под нейните очи може да крие змии. Като онези магьосници от филмите. Гледаш я жена, а то излезе дявол. Но тя не е й жена. Няма гърди и ми е най-големият приятел. Какво говоря, та тя ми е единственият приятел. С другите момчета не се разбрах, защото те са пораснали заедно, а аз не. Дойдохме с майка от далече. Не съм виждал баща ми, а онзи мъжа й много пиеше. Иначе хубав човек и много забавен, пишеше книжки и той, но сутрин си повръщаше навсякъде червата. Щеше да умре, а майка не искаше да виждам това. Не й казах, но исках да видя как ще умре. Не, че ми е направил нещо човека, но той твърдеше, че смъртта му ще е значително събитие. Все така говореше като е пиян, а той почти не отрезняваше. Много исках да видя това значително събитие, но дойдохме. Опитах се да си намеря приятели, но ми се смееха заради акцента. Тя също имаше акцент и също нямаше приятели. Дали не ме взима за нейно гадже. Аз съм й приятел. Смахната е, сладка е и с тази муцунка…Целувал съм я, но това не се брои защото е игра. Не трябва да знае, че съм влюбен иначе ще се помисли за кой знае колко голяма работа. Не е чак толкова голяма. По-малка е с мен цяла година. Ако съпруга на майка беше жив щях да го попитам някои неща. Той много разбира от любов, все за любов пише. Не ме е срам от него да го запитам. Като е пиян и той говори за всичко и не му пука, че съм дете. Откровен човек, щеше да ми каже. Никой друг не смея да попитам. А и приятели нямам, те може и да имат някой който да попитат. Дали не се досеща, все ми се усмихва едно така. Предизвикателно, така би се изразил съпруга на майка. Точно предизвикателно ми се усмихва, тя. Знае, че й харесвам да прави муцунки и ги прави. Върховна е. Дали не ги прави на всеки?

Ако закъснее още малко, ще я забравя завинаги. Ще види тя. Нека не ми се прави, че всичко знае и всичко е научила и може да говори като големите и чак да ме накара да я слушам. Веднъж за винаги ще се разберем за закъсненията. Не веднъж съм й го казвал, а тя, все с една хватка се измъква, пътувала била много и знае, че влаковете закъсняват, но онзи който иска да се качи чака ли чака. И аз съм пътувал много, не чак толкова колкото нея, защото е родена в друга страна. Майка й е оттам. Въпреки това съм пътувал достатъчно и знам, че влаковете закъсняват, но не винаги и не колкото нея.

Ето я…Май не й пука….

-Хей я не се цупи…-пак направи муцунката, ах колко е сладка и подла. Като голяма жена е, а толкова малка изглежда, че ме е страх да не се счупи. –Влаковете…

-Да, закъсняват, пътувала си много…

-Не…Влаковете понякога заминават.

-Какво значи.

-Искам да играем на вижданка.

-На какво, на какво, на нашият език се казва „криеница”…

-Знам какво е криеница! И говоря езика ти, по-добре от теб извънземен такъв. Ако исках да кажа „криеница”, точно „криеница” щях да кажа. Точно с теб обаче не ми се играе на криеница. Разбираш ли, искам да играем на вижданка. Виж сега, аз след малко ще се прибера, защото трябва да събираме багажа. Утре ще тръгнем и много време няма да ме има тук, но…Така се играе тази игра. Тръгваш из градинката и ме търсиш и ако имаш голямо желание ти ще ме видиш. Не точно аз, но ще съм като истинска. Аз също ще тръгвам всяка вечер и ще те търся. И ще те виждам. И ще си играем тази игра…

-Наистина ли ще заминаваш?

-Да, така трябва. Тук нещата на нашите не вървят. Продадоха си всичко да заминем, но ще се върна. Само, че ти трябва да ме виждаш. Защото иначе ще ме забравиш и като дойда няма да ти се обадя. Не искам да ме прекараш и да си мисля, че играя с някого, а аз да си играя сама. Това случи ли се, значи съм луда. Само лудите си играят сами, а ти нали не искаш да съм луда.

-Как ще те видя като те няма?

-Ей така, ще ме видиш, ако имаш нещо в главата и ако съм в главата ти. Ей така…Баща си не виждаш ли…

Загорча ми. Имаше предвид съпруга на майка ми. Виждах го, разбира се. Рядко и все ми ставаше криво за по цял ден.

-Ще ме виждаш. И аз ще те виждам, ако си играем на вижданка. Чао.

Наклони се и ме целуна със сладката си муцунка. Изчервих се, но не ме видя. Здрачаваше се вече…

Тръгнах из парка. Нещо изшумуля в храсталаците. Свърнах се веднага. Не, не е тя. Ама, че сладка муцунка. Не съм виждал и във филмите такава. Ама ще стана един ден Холивудски режисьор и ще я взема. Жалко, че няма да е дете и муцунката й може да се е променила. А може и да е още по-красива. Дали не ме майтапи. Не заминава никъде. Омръзнала й е обикновената игра на криеница и така й се струва по-забавно. Пълна е с хрумвания и все игри си измисля…Дали да не се прибирам? Сигурно ще трябва да мине време и да започне да ми липсва за да я виждам. Защо пък да й се връзвам на акъла? Като се видим някой ден, ще кажа, че съм я виждал…Но защо така бързо се прибра. Точно тази вечер много, много исках да я видя. Знаех, че някой ден ще замине. Личеше си, но не предполагах, че ще е толкова скоро. Струва ми се, че я виждам. Ето под онази лампа и между онзи храст. Така както пада светлината прилича на косата й, а муцунката й се вижда между листата…Не, не е точно тя…Прилича на нея, но не е тя. Трябва да се прибирам. Мама много ще ми се кара. Нямам представа колко съм закъснял, а и сестра ми. Тя изглежда много голяма, но е по-малка с десет години. Глупости, аз съм на седем. Нямам никаква сестра. Откъде ми хрумна, че имам сестра. Побърка ме тази муцунка. Но защо трябва тъй неочаквано да заминава. Колко исках да я видя тази вечер…Ако съм искал ще я видя и ще се прибера спокоен, че съм я видял. И някой ден ще я видя и истинска…Ето стигнах до реката, още не съм я видял…Ето, там е. Седнала е на другият бряг…Тя е. Изобщо не е тръгнала. Утре хубаво ще й се разсърдя. Сега ще се направя, че не съм я видял, а утре ще я разпитам хубаво защо така подло ме измами. Не е заминала, а се разхожда без мен. Ще види тя. Поне я видях…Вижданка. Как пък не. Истинска си беше. Не се виждаше муцунката, но тази коса не мога да сбъркам. Какво търсеше на другия бряг…

Прибирам се майка и сестра ми…Нямам сестра…





                                *                          *                           *




И когато обърна гръб на реката, реката спря да шуми, а той започна да я вижда. Навсякъде. Зад кестена и на пейката до него. Да върви в сянката след влюбена двойка. Отразена в локвите и в тревите. В листата й в колата спряла в страни от алеите. Потъваща в мрака на най-тъмната част от парка. И сред клоните над него…

-Виждам те! Виждам те! Виждам те…

Засмя се и заръкопляска. Не вярваше, че ефекта от играта ще е толкова силен. Ускори крачка към дома си. Продължи да я вижда по улицата пред него. Пресичаше и се шмугваше във входа, преди него вземаше стълбите.

Майка му го чакаше уморена пред телевизора. Имаше и някаква друга пълна жена. Изглеждаше му позната….

-Хайде бе, мами…Пак ли?

-Играхме на вижданка…

-Знам, знам…

Откъде знае. Тази другата защо ми изглежда позната.

-Ще си лягаме ли, мами. И не си ли спомняш, че си болен и трябва да си вземаш лекарствата…

-Ами…

Скоро се унесе. Чуваше отдалече, от много далече как обсъждат някого.

-Пак не ме позна. Сигурно му е трудно да повярва, че малката му сестричка отдавна е зряла жена, а той си е останал дете…Понякога му завиждам, мамо. Истински му завиждам. Ето ти си се омъжила три пъти, видяла ли си това което той вижда всяка вечер, от тридесет години насам? Аз не!




любовна и еротична психо - драма

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Follow by Email