Някога тя се
изгуби из лозята. Търсиха я из зоната. В издирването й се включиха и военни с
джипове, и спасителните отряди с хеликоптери и ловните дружинки даже, а времето
рязко захлаждаше и усети как сълзите по бузите й са замръзнали, а след туй й
стана топло. Няколко дебели завивки паднаха върху нея, а в тях тя плуваше.
Навътре, навътре плуваше. Без да си взема въздух и
без да чувства липсата на
въздух. Стана лека и някъде видя някого, а той приличаше на жив човек. На млад
и много стар човек. Той я отнесе до една врата и преди да се събуди, й рече:
„Тайната ти е
изписана по устните. Толкова ситно е изписана, че може да се прочете само с
устни…”
Малко по-късно
трима пияни ловци я откриха. Баща й скъпо и прескъпо им се отплати. Не им даде
пари, нито други материални подаръци, а приятелството си и те бяха много
щастливи от този негов дар. Защото приятелството му означаваше много.
Разбра, че дълго
е била в безсъзнание. Твърде дълго, за да бъде същата. Твърде дълго, за да е
като останалите. Говореше различно и движенията й бяха различни. Също сънуваше
различни неща и се движеше по различен начин. Мислеше си, че ако открие своята
тайна, ще бъде пак като себе си, пак като всичките. И започна да търси устните,
които ще прочетат какво пише по нейните. Растеше и изглеждаше много добре ,и
целуваше ли, целуваше. Целуваше младенци и стари сладострастници, целуваше
познати и непознати, целуваше болни и греховни, чисти и обречени, сластни и
сдържани, бледи и отегчени, лигави и прекрасни, желаещи я и отблъскващи я.
Такива, каквито обичат да се целуват и такива, каквито не обичат. Целуваше и
девици, целуваше и проститутки. И иконите дори целуваше по устните. Целуваше и
своите устни по огледалото. И лекарите, и сестрите, когато я прибираха за нейна
безопасност там, където не мислеше, че й е мястото.
Всъщност не
целуваше никого, само допираше устни в устните и търсеше устните, които са
толкова чувствителни, че ще прочетат тайната й. Никой не я разбираше. Ту будеше
страх, ту присмех. Обичаше да пътува и да целува. Създаде си много
неприятности. Веднъж я отвлякоха, но я спасиха. Друг път я затвориха в дом, но
тя се спусна по антената. Много пъти се губи. Винаги накрая се озоваваше в
болницата, без да е намерила устните. Често почти намираше думите, за да
разкаже за преживяването си по време на замръзването, но щом започнеше, пак се
объркваше. Не умееше да говори ясно. Търсеше думата и мястото й, губеше я, по
същия начин, както когато се загуби сред лозята. Имаше случаи, в които се
съмняваше, че видението й е било действително. Все пак беше замръзнала, може да
е сънувала. Колкото и реално да изглеждаше всичко. От друга страна, мира не й
даваше мисълта, че лозята не са гори, а дори в гори щяха да я открият толкова
много и добре организирани спасители. Къде е била в това време? Кой можеше да
бъде онзи човек? Човек ли беше изобщо? И ако не е човек, ангел ли беше или
изрод? Ако е ангел… Никой не помни ангелите си. Ако е изрод… То нямаше да я
остави жива, като възможен свидетел срещу себе си. Щеше да я убие, ако й беше
сторил и нещо друго. Освен това, не изглеждаше такъв. Дали не се е опитвал да
каже нещо друго за устните й. А тя да го е разбрала погрешно?
Разсъжденията й
постепенно ставаха все по-стройни и по-стройни. Не го забелязваше, но светът
около нея, бавно започна да придобива някаква логика. Логика, която не
разбираше и никой не разбира, но с течение на времето се научава да съобразява
със своята. Така и тя. Макар отдавна беше голяма, започна да расте и в
разсъжденията си. Отказа се да вярва в устните, които ще прочетат някакъв си
магически надпис. Прие като метафорични думите, които е чула на прага между
живота и смъртта, и взе да става обикновен човек. Колкото и трудно да говореше,
започна да възстановява липсата си в образованието. Трудно се съсредоточаваше в
началото, но намери някакъв скришен механизъм в мозъка си и го използваше така,
както може само тя. За кратко време догони, че и надмина и най-умните си
познати на нейната възраст. Промени и поведението си. Обличаше се различно,
успяваше да подреди доста цялостни изречения, а не след дълго думите се
отприщиха и се изливаха сами. Без да се замисли за тях. Те знаеха какво искат
да кажат и казваха повече, отколкото си беше и помисляла. Дори научаваше от
тях. Тъй като баща й беше все още много влиятелен човек, а тя старателна, бързо
намери своето място в света. Понякога чуваше нелепи слухове за себе си. Често й
се напомняше за миналото и за целувките, но тя се научи да търпи, колкото и да
я болеше сърцето. Горчеше й, че иска да забрави, а не можеше, защото й го
напомняха. От лековерие и глупост беше целунала навярно десетки хиляди устни, а
вместо да намери в тях ключа, намери толкова злъч.
„С целувка ме
предадоха. И целувката ми предадоха…” - просълзяваше се понякога, а после се
усмихваше на нещо си и забравяше.
В сънищата си пак
целуваше. Сочни и отровни, кисели и дъхащи на неприятно, изрисувани и
обезформени, прекрасни и страстни устни. Море от устни… Гора, попарена от
есента, превърнала всичките си листа в човешки устни. Капеха и я обливаха, по
цялото тяло я обливаха. Побъркваха я от възбуда и пак не прочитаха тайната й.
Събуждаше се
обляна от пот и не искаше повече да заспива. Опипваше си устните и се питаше
дали изобщо са действителни.
Когато се влюби,
а то беше за пръв път, независимо колко устни беше целувала, тогава си помисли,
че той прочита тайната й, но не може да я изкаже и само я показва с любовта си.
Дълго живя със заблудата. Имаха щастливи години заедно. Народиха им се и деца.
После нещо стана, нещо, което ни тя, ни той разбраха. Разделиха се и тя сви
устни и за целувки, и за думи. Говореше само служебно. Не се събираше с никого.
И това продължи до деня, в който случайно се срещна с онова момче от входа,
което беше целунала за пръв път с надежда да й разкаже тайната й. И той сега й
я разказа. Цялата. Беше тъй нежна, тъй чувствена и дълбока, тъй съкровена, че
макар да нямаше нищо порочно в нея, я накара да се изчерви. До уши се изчерви,
до коренчетата на косите си се изчерви. Стана й странно. И неудобно, че той
знае толкова много.
Тогава се шокира.
Разбра, че да се разбере смисъла на прочетеното от устните е трябвало да мине
съответното време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар