Само преди
седмица не я познавах, а сега преразглеждам познанието си из основи. Пет години
богословски факултет, три приравнителни във философския, дълги години самостоятелни
проучвания в семантиката и семиотиката, няколко изследвания на балканският и
близкоизточния фолклор, нататък следвах университета на интуицията си. И
разбирах, че освен отявлен масов лъжец от мен няма да излезе нищо друго. Когато
ми предложиха мястото на главен редактор в „Парахелий
спиритус” си помислих, че
това е знак и чудото е, че няма чудеса. Ние ги създавахме, улавяхме ги из
кошмарите си или старите предания, преписвахме ги от забравени вестници,
превеждахме ги от всевъзможни езици, пресявахме ги от словесните потоци на
освидетелствани шизофреници, добивахме ги от натровените си от алкохол мозъци.
Вестниците ни и списанията ни се харчеха. Понякога хората дори ни вярваха. А аз
станах отвратителен циник. Не можех да си представя, че съм изгубил младостта
си в търсене на чудото и истината, в прашни томове и мъртви езици, в старинни
тълкувания и мъдрости, а истината за чудото е била толкова проста. Трябва само
да го сътвориш. Да го измислиш и да накараш хората да му вярват. Не ти, а те.
И ето, че в един
благ и лишен от чудеса, но не и от чудатост понеделник тя ми се обади.
Търсеше имот с
призрак. Веднага започнах да й изброявам за такива места, но тя делово ме
прекъсна. Накара ме да говоря сериозно и конкретно. Говореше като човек на
бизнеса. И се оказа такъв. Директор на международна агенция за недвижими имоти.
-…Сега, можете ли
да отделите час, да речем…Искам да се срещнем…
„Какво пък! По
гласът личи, че е млада. И очарователна…”-помислих си.
-…Просто усещам,
че по телефон няма да се разберем напълно, макар да се разбираме…
Насрочихме си
среща. Развълнувах се. Ето това е чудото. Толкова е просто. Никакви лисици
които се превръщат в жени и жени в лисици, никакви самодиви и дриади, летящи на
метли и прахосмукачки вещици, извънземни с татуирано на челото разпятия,
биоенергии излъчвани от бутилирано в несъществуващо село вино и не знам си още,
що…
Тя няма да ходи
по водата, нито думите й ще се превръщат в карамфили и все пак чудо е че се
срещаме, а тя че е толкова наивна, че намесва в работата си търсене на
призраци.
Много по-чаровна
се оказа отколкото в началото предполагах. Думите й тлееха, съзнанието й
гореше. Тя беше преизпълнена с енергия и обичаше работата си. Приемаше всякакво
предизвикателство и на моменти дори говореше чудато и думите й приличаха на
поезия когато ставаше въпрос за бизнеса й.
Отключи ме и
казах всичко което знаех. Преданията които бях прочел и чул по време на
някогашните пътувания, мненията на известни психоаналитици и езотерети, на
екзорсисти и философи, на физици и на мистици. Изводите от изследванията в
големи световни институти. Много пъти подчертах, че е имало хора посветили цял
живот на изследването на призраците. Признах си, че изданията ни се занимават с
тиражиране на мистификации.
-Но този
англичанин иска къща с призрак!-каза го по-скоро на себе си отколкото на
мен.-Предложих му чудесна крайбрежна ивица. Скалист терен с прекрасен изглед.
Парцел между гората и морето. Огромни селски площи, но той държи къщата да е с
призрак. Нищо друго не е от значение само призрака.
-Този твой
англичанин е психар.
-Е, клиентите си
имат особености. Трябва да се съобразяваме.
-Абсолютно луд е.
Цял живот няма да намери.
-Имам четири дни
да му помогна.
-Цели четири
дни.-усмихнах се иронично.
-Да, четири.
-Не ги губи.
Наспи се в тях и чакай новият клиент.
-Не бива така.
Трябва да направя всичко и въпреки това не успея тогава да му призная, че не
мога.
-Хубава си.
-Благодаря.
-И одухотворена.
-Благодаря, но я
стига. Нямам време сега. Не обичам да пропада сделка.
Чаровница.
Сигурно до този момент не е имала неуспех. Амбицирана да е приела да направи
нещо и да не го е изпълнила. Да се е почувствала неспособна сред стихията си.
Да я е изпълвало вдъхновение, а то да се е оказвало напразно.
„Всеки,
прекрасна, някога се сблъсква със силата на безсилието си. С неумението да
използва повече умението си. Всеки стига до абсолютната си граница и праг,
много преди да е изявил желанието си. Винаги идва този момент. Разбирам те, не
знаеш колко добре те разбирам…И аз на времето вярвах, че може да се ходи по вода…”
Поръчах си още
едно питие. Тя пиеше само минерална вода. Алкохолът развърза езика ми и
започнах да й разказвам истории за призраци. Най-убедителните случаи за които
се е говорило, след туй да ги разбивам на пух и прах. Накрая я попитах какво
толкова ще изгуби, ако не намери къщата с призрак. Отговори просто: клиент.
Този път не ме засипа с думи както умееше. Долових и известна враждебност.
После ме попита:
-Ако все пак
намеря къщата, ще дойдете ли като експерт.
Вдигнах рамене.
Ако имаше експерт по призраците безспорно бях аз.
-Ще ви потърся до
пет дни.
-Само пет.
-Да, ако не
успея, клиентът ми ще се обърне до друга агенция.
Трудно потиснах
смеха си. Пак развързах езика си, но този път не разказвах история за призраци,
а история на хора посветили живота си на търсене на призраци. Конкретни хора,
учени от цял свят, разполагащи със средства и хора около себе си.
-Време е да
ставам.-усмихна се накрая -Имам пет дена и сделката пропада.
Чаровница. Гласът
й чуруликаше през следващите дни в главата ми. Лесно пишех материали. Ако
работих винаги с такава лекота вестниците ни щяха да са още по-търсени. Искаше
ми се много да я видя.
Оглеждах
визитката й, размотавах я между пръстите си и чаках да минат четирите дни за да
й се обадя.
Обади ми се тя.
Не знам какво беше правила. С кого се е свързала, как е търсила и какви методи
е използвала. В краят на четвъртият ден обаче я чух. Каза ми нещо което знаех,
не харесвала да губи клиенти и обичала работата си. После нещо което ме учуди.
Намерила беше къщата.
Уверих се, че
призрак имаше.
-Как
успя?-спомням си само тези думи от милионите с които я засипах.
Тя вдигна рамене.
А в усмивката й се четеше:
Няма коментари:
Публикуване на коментар