пятница, 1 июня 2012 г.

За трусовете и ценностите


За пореден път тази година общественото внимание претърпя катарзис. На заден план останаха и политически новини и интриги, и сензациите от престъпния свят, лайф стайл събитията и клюките съвсем избледняха, въпреки поредното ни представяне и малшанс на Евровизия. Земните трусове направиха всичко останало да изглежда дребно. Природната стихия не е звезда, искаща внимание, нито политик, стремящ се да привлече това на потенциалните си избиратели, без да подбира средства. Прояви ли се природната стихия, независимо колко подготвени за нея се смятаме, тя преобръща както къщи, както всичко съградено, така и всичките ни представи, крехките ни ценности, плановете ни за утре... И всичко става за миг. Докато пиша тези редове, от радиото разбирам, че в Италия нови трусове продължават да отнемат животи. Аз пишех, какво ли са правели те? А в този момент не е ли възможно да сте на тяхно място? Не, никога не е подготвен човек, независимо какво казват компетентните. Изпитанията ни казват много. И най-малко би трябвало след тях да се замислим.
Пострадаха главно пак бедните, трупали с пот, с кръв, със сълзи, с много тревоги и компромиси това, което имат. За много животът ще е съсипан. Други ще намерят сили да започнат от начало. Разбира се, ще се намерят и низки същества, които ще се възползват от мъката на хората. Мародери винаги са се намирали. Ще има и такива, които ще поемат нов път в живота си, защото като се преобърне каруцата, посоки много, и може би ще открият щастие, каквото не са очаквали. Повечето обаче ще се простят с много от мечтите си. Постигнатото за десетилетия - разрушено за секунди. Тук е ред да изразя възхитата си от един виртуален приятел. Знам, че е от Перник и съвсем малко още за него. Направил си е собствена електронна медия и е един от запалените блогъри в България. Непосредствено след първите трусове намери начин да пише в сайта си, че в Перник има земетресение. После няколко дни не се беше появявал в интернет. Името на този достоен човек е Даниел Стойнев. Бог да ме пази от подобни изпитания, но ако ме сполетят, бих искал да имам хладнокръвието да действам като него. Но да оставим частния случай, понеже колонката ми е за друго. За общочовешките ценности. Писах вече, че пострадалите са най-вече обикновени хора, но писах също, че за стихията няма подготвен човек. И както те, така и всякакви босове, всякакви политици от висшите ешалони, всякакви суетни и не толкова суетни звезди от ефира могат да пострадат. И да изгубят всичко. Къде отиват целите? Всичко, в което сме инвестирали дните и нощите си, всичките си сили, самочувствието ни? Идва истината, че няма материална власт, която да е в състояние да ни опази. И е време да обърнем внимание и на много други неща, които пропускаме. Защото стихия може да унищожи и прословутите магистрали, но не може стихия да върне щастието на тези, които гладуваха, за да ги има тези магистрали. Второто може само Човек и с това Човек е по-голям от стихията. Не със съграденото, а с доброто, което е направил. И още за ценностите. Когато сградите рухнат, се вижда коя къща е по-скъпа. По страданието на този, които я е въздигал.


Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email