понедельник, 14 мая 2012 г.

Топлината


Стоеше си и си плетеше, не се плашеше, изглежда не се интересуваше. Разбираше ли изобщо какво става с нея. Обръщаха чекмеджетата, събориха сервиза й, катурнаха гардероба й, разпердушинеха възглавниците й, изхвърлиха и навън котката, смачкаха и паяка, събориха и чаените чаши, чукаха по стената за да търсят тайници. Дъртофелковците са станали страшни хитреци.
Тази се правеше на ангел, белите й коси падаха като крила, почти до кръста. Очилата й на челото, а очите й благи, топли и някак любопитни. Сигурно е била красавица на младини, но сега вбесяваше. Личеше си, че крие нещо. Попитаха я на няколко пъти има ли някакви дрънкулки. Тя заговори за младостта си, за някакъв поетичен кръжец, за някакъв актьор, ама истински актьор в живота. Тя била влюбена в него, той в съпруга й, съпруга й в нея. Накрая всеки всекиго мразил, а сега тя обичала и двамата. Заразправя някаква объркана история за златно колие и двамата обирджии притаиха дъх, но после разбраха, че става въпрос за последната криминална книга която прочела. Заплашиха я, че ще й вземат телевизора. Това трябваше да я стресне иначе и телевизора като нея не ставаше за нищо. Тя побърза да го подари и даже се зарадва. Поясни, че се опитвала да хване порно каналите, но нищо не излизало. Единият младеж се засмя, другият се изчерви, а тя продължаваше да си плете и да приказва небивалици. Съжали, че не можела да им направи палачинки защото нямала олио и тесто нямала, освен това печката й е изгоряла. По-високият не издържа и й кресна. Толкова силно й кресна, че сигурно уличните котаци на две спирки разстояние от кооперацията са се разбягали. Повтори много бавно и ясно въпроса като натъртваше на всяка дума. Изброи всички видове бижута и ясно й даде да се разбере, че ще е за нейно добро, ако си спомни къде ги е скрила. Настроението на жената видимо се развали. Гласът й се разтреперя, но пак намери смелост да попита за гаджета ли са тези неща или е само бизнес. После се наклони на една страна, извърши го като ритуал. Държеше в шепата си изкуствената челюст. Единият зъб беше златен.
-Фсимай. Потаряфям ти ко.
Обирджията пребледня. На граница на изстъплението задържа емоцията си. Каза на бабата да си лапа зъбите и махна на колегата си да тръгват, но тя ги спря.
-Моля те, вземи тази фанела. Свърших я вече.-издърпа шиша от плетката.-Обличай се. Тя топли хубаво. Някой ден, ако искаш ще ти оплета и маска. Само ми се обади. Аз съм винаги тук.
Младежът се засмя. Каза й, че е откачена бабка и й поблагодари. Вечерта не мина успешно, но седмицата след това беше добра. После застуди и се сети за фанелата. Облече я и се оказа точно по мярка като, че ли я беше плела точно за него, прилепваше плътно, някак дори интимно и пазеше по-топло от останалите дрехи. Изглеждаше съвсем обикновена, но правеше впечатление на всеки който го видеше за пръв път в нея. Все го питаха кой я е оплел, да не би да е майка му.
„Защо пък точно майка?”
„Ами майките плетат така.”
Чудеше се, чудеше се какво значи, че така плетат майките и все по-често се сещаше за майка си. Чуваше я от време на време по телефона, от време навреме и пращаше малко пари, но личеше, че нещо премълчава. Не му правеше впечатление, но сега си припомни, че гласа й звучеше някак различно.
Реши да иде в провинцията и да й погостува за ден два.
Тя не изглеждаше добре. Сигурно тежеше под четиридесет, за няма и четири години се беше състарила видимо с четиридесет и приличаше на мумия. Мъкна я от болница по болница, направиха й много изследвания. Нищо тревожно и неочаквано за възрастта й, но въпреки това не изглеждаше добре. Реши да остане малко по-дълго. С работата имаше късмет. Търсеха шофьори в една хлебопекарна. Не печелеше колкото с плячката, но поне беше сигурно. Искаше да разбере какво става в дома му и да види майка си укрепнала. После пак щеше да си търси щастието. За всеки случай вече не в квартирни обири. Не и в това. Добре, че се случи тази интермедия със старицата за да се събуди и да разбере, че това не е неговия живот. Не е живота който му харесва. Когато си спомняше как си извади изкуствената челюст от устата му призляваше, пронизваха го тръпки. Чувстваше се обиден и виновен и се опитваше да забрави всичко, всичко водило го до този смешен и злополучен взлом. Времето вървеше, майка му изглеждаше по-добре, много по-добре и дойде денят в който реши непременно да замине. За кратко, първо за да види онази ненормална старица. А после? После каквото жребият и мисълта на новият ден, реши.
Отвори му друга жена.
Възрастна, но не колкото онази.
Купила преди месеци гарсониерата. От дъщерята на предишната собственичка. Не познавала старата жена. Била покойница.
Разпита съседите, чу и слухове и противоречиви неща, но истината се долавяше.
Старицата беше починала при големите студове в края на зимата. Не разбра дори къде е погребана.
Следобед го втресе и го тресеше до края на лятото. Въпреки лекарствата го тресеше. Тресеше го до първите студове, докато облече фанелата и почувства топлината.

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email