Сестра ми е…Ще убия всеки заради нея. Ако се наложи ще го направя и сигурно ще се наложи. Аз съм на осем, но тя живее в приказките. Въпреки, че е на двадесет и осем. Аз съм и доведен брат. Тя няма майка, аз вече също, а нейният баща си има вече други деца. Не прилича по нищо на него и знам, че е готова да направи всичко за мен. Майка докато беше жива много се обичаха. Приятелки
бяха, но макар да бяха почти на една и съща възраст майка беше жена, сестра ми момиче. Винаги ще остане. Една е летяща. Присмиват й се. Правят й всевъзможни номера. Веднъж се върна от работа със зелена коса. Иначе е руса. Прилича на слънчогледче. Напълнили и шишето от шампоана с боя. Тогава се затвори в стаята си. Повече не я видях с дълга коса. Носи я като момче, крие я под шапка. Така даже е по-хубава. Има едни сладки лунички на врата. Като порасна, ще й си кажа, че много си падам по нея. Тя пак ще си е на толкова, а не сме истински брат и сестра. Ще ми стане гадже, но до тогава трябва да я пазя. Снощи знам, че онази крокодил се занасяше с нея. Хем я сваляше, хем й се надсмиваше, но тя хубаво го разкара. С усмивка, но тотално. Видях, че почерня от яд. Сигурно ще се опитва да й отмъсти. Преди време жена му разигра сцена на ревност. Сестра ми плака. Какво е виновна като е хубава. Много са тези които й се тропат, после я мразят. Един идваше все като се напие. Говореше глупости пред вратата. Нелепици, обидни приказки. Високомерна била. Задръстена. Тя пак плака, но мина. Интересува се само от мен и от книгите. Някой ден ще стане голяма поетеса. Нищо не разбирам от стиховете, но и не трябва. Те са си хубави, а аз не съм задължен да мисля хубаво. Ще убия някой заради нея и толкова. Повече няма да дам на никой да я разплаче. Откакто започнаха да излизат на поразия филми на дискове, всеки ден гледаме по нов филм. Заедно като гаджета. Чоплим семки и сме прегърнати. След най-много осем години, аз ще взема филм. Намислил съм свалката. Тя няма да ме отблъсне, а и сигурно ще е възбудена. От сега си мисля, но съм прасе…Глупости, тя е извънземна. И ще я имам, а дотогава няма да дам на никой да я нарани повече. Сестра или гадже, няма значение. Аз съм нейният рицар. Снощи скъса едно стихотворение, че забеляза думата „рицар”. Като я попитах какво пък толкова ми обясни, че е тривиална. Не й вярвам. Разбрала е, че стихотворението е за мен и не иска да си признае, че си пада по малкото си братче. От известно време се е сближила с някакъв от интернет. Дано да е свестен. Ако все пак я направи щастлива, ще забравя колко я искам. Честна дума. Ще забравя. Ако я накара пак да плаче, ще го разплача аз. Иска ми се, иска ми се да съм голям вече. Аз мога да чакам, но тя…не. Знам какви хапчета пие. Това са хапчета които пият нещастните хора и лудите. Тя не е луд. Крие се, но страда. Знам от какво има нужда, но съм още малък. Много съм малък. Мога само да я пазя, но не и да я направя щастлива…Закъснявам, мамка му. Доста ми станаха отсъствията.
* * *
Дишаше тежко, не вярваше, че ще го направи. Усмихна се. И остави пръстите й да пишат сами. От няколко часа стоеше пред компютъра, четеше писмата му. Решаваше нещо, после се отказваше, хрумваше и друго, трето, пето. Малко й оставаше да не напише това което твърде дълго бе желала, но след първото изречение изчезна всякаква боязън:
„Е, днес ще е. Щом си научил адреса. Чудесно. Ще те чакам. Знаеш ли, не се боя от теб. Не се боя от истината, че те има. Ти си разбрал. Достатъчно си разбрал. По-рано се тревожих от много неща, сега вече не. Колко месеца беше с мен? Години е било. Много години в които ти разбираше това което другите не успяваха. За тях съм психически неустойчива. За себе си, също. Работохолизмът ми е като лекарство. Като железният ми режим и единственият ми близък човек, едновременно син, брат и най-младият ми обожател) Защо те занимавам с всичко това. И аз не знам, казахме си много вече. Ще те чакам. Да знаеш хареса ми идеята ти за вечерта. Мога й да не се прибера. Ще предупредя малкият. Той вече всъщност не е толкова малък и ще ме разбере…Пак започнах да ти говоря излишни неща. Не знам, не знам какво да ти напиша, освен чакам те…Мамка му…Не на теб. Изобщо. Сигурен ли си? Толкова ли си сигурен, че искаш? Няма да ти се разсърдя, ако си лекомислен, ако ме забравиш, ако след тази нощ…Даже, може би ще е по-добре…Ако има продължение може и да е опасно, може и да е спасително за мен, но за теб…Трябва да съм открита. Не съм практичен човек, не съм жената с която ще намериш спокойствието и ще осъществиш най-широко познатият семеен модел. Отнесена съм, необщителна, хубава съм, но съм вещица. Помисли. Имаш още няколко часа. Знаеш блока, но не й апартамента? Правилно ли разбрах? Това е чудесно. Няма да ти казвам в кой апартамент живея. Нали само това не знаеш. Не се опитвай да разпитваш комшиите, защото напоследък се е пуснал слух, че в къщи е секта и нарко – депо. Много хора са се вързали и се боят за децата си. Може и да си изядеш някой тупаник. Не разпитвай за мен. Ще ме намериш лесно, ако и аз пожелая. Разбираш ли и на мен ми трябват тези часове за размисъл. В който ще очаквам да те срещна, а мога да проваля срещата…Шантаво, нали? Време е да свикваш, ако ме искаш истински. Все правя нещата по сложният начин. Ще нарисувам на вратата знака на Венера. Нали го знаеш? Огледалцето на Венера, с което се отбелязва планетата и женският пол в рубриките за запознанства. Видиш ли го нарисуван на вратата, спокойно можеш да звъниш. Ще те чакам, ще те чакам, скъпи…Сигурна съм, че ще видиш огледалцето.
Сближим ли се, първата ти задача е да ме излекуваш от егоцентризма. Иначе съм приятно същество. Знам си го.”
Натисна бутона и дълго стоя взряна в надписа: „писмото е успешно изпратено”
* * *
Дано не ме целуне. Понякога я обзема прилив на нежност или вече ме усеща като мъж. Сега, ако ме целуне ще разбере, въпреки лукчетата. Десет изядох…Или бяха петнадесет. По най-бързият начин се насочвам към стаята си и лягам. Главоболие и толкова. Ама ми се гади, гади. Дано не повърна. Е, половин бира беше, ама ми се струва, че вече веднъж е била пита и някой след това си я изпикал обратно в шишето. Мириша, но не съм пиян. Дано не ме целуне…
Ама хванало ме е лекичко, но няма да усети, ако не ме подуши. Повече няма да пия. Не, никога през живота си.
Какъв е този знак?
Кой го е надраскал на вратата ни!
Кой, ще му скъсам…
Това е бесилка. Тя пак ще плаче. Заплашват я. Защо са ви такива сърцата бе хора. Какво ви е направила, тя. Какво! Тя е красива и нарочно се прави на глупава, да не ви дразни! Защо сте зли!
Не, това не е бесилка. Сетих се какво значи този знак. Видях го в онова списание с голите путки. Даваха си адресите. Същият знак е. Някой се опитва да я изкара курва. Ще ви дам на вас…
* * *
Момчето забърка из чантата. Събра разпилените стотинки. Преброи ги, сториха му се достатъчно. Отиде до близкият бояджийски магазин и купи спрей…
„Тя няма да плаче повече. Няма да дам. Вие, вие сте долни, мръсни курви! Не тя!”
Това си мислеше докато изписа с бояджийският спрей на тридесетте и шест врати във входа знака на Венера.
любовна и еротична психо - драма
Няма коментари:
Публикуване на коментар