суббота, 19 мая 2012 г.

Кредо


Защо говориш така? И какво от това? Какъв е този мазен глас, приличаш на пастор, от онези, чуждоземните, откачалки ли са, обикновени мизерници или изтънчени мошеници, не знам, но знам, че си срещал такива. И други мошеници си срещал, сигурен съм, те имат глас като твоя. И сводниците, и съседката ми от осмия етаж, дето все забравя водата и ми пада мазилката, говорят
толкова убедително. Да ти призная честно, и баща ми някога умееше да приказва така. Сигурно е вродено… Забравих адвокатите. Те обаче са симпатяги, повечето стават алкохолици, останалите губят душата си. Нали не си адвокат? Някои актьори също могат, но на тях това им е работата. Моята е… Как да ти кажа, аз търся и вярвам. Вярвам само на очите си, а не на убедителните думи. Разбира се ти, мъжки, няма причини да ме лъжеш. Просто се споделяш, изливаш се, нали така. Дали ще ти повярвам или не, от това няма да извлечеш ни полза, ни вреда. И все пак не ти е все едно, нали? Не ти е? Сам не си вярваш, колкото и убедителен да изглеждаш. Стремиш се да бъдеш убедителен за пред себе си. Казваш, че я обичаш. Приличаш на влюбен, държиш се като влюбен и миришеш като влюбен. Така миришат всички до тридесет, а някои и на по петдесет миришат все едно, че са под тридесет години. Умея да различавам миризмите, като пес съм. Умея да ги различавам, но не им вярвам. Никак не вярвам в миризми. Те също са твърде убедителни, за да са достоверни. Всичко, което е убедително, е недостоверно, особено думите. Усещам, че те дразня. Влакът е празен, можеш да се преместиш в друго купе, иначе още час и половина ще меля орехи върху главата ти. Ще ти говоря за вярата си, докато ти искаш да ми говориш за любовта си. Добре, мацето ще те чака,. Знам, че е хубаво. Всъщност изобщо не съм убеден, щом не съм го виждал, но моята преценка в случая никак, ама никак не е важна. Щом е хубава в твоите очи, значи е хубава… Ох, защо трябваше да ми говориш убедено. Разпали ме, бръкна с пръст в раната ми. Сега ще си приказвам и без да искам е възможно да посея в теб семената на колебанието. Просто не ти вярвам, че си толкова влюбен. Никой не знае колко е влюбен, преди да е понесъл на раменете си любовта. С дългите години и отегчението, дори не споменавам страданието, защото страдание е дума, която звучи твърде любовно. Трябва да износиш любовта. Като бременност да я износиш, разбра ли! Като кръст! Като живот! Колко сте живели заедно, за да си уверен, че си толкова влюбен. Кажи ми, де! Нямаш доказателство, мъжки. Нямаш доказателство пред самия себе си. Затова се опитваш да бъдеш убедителен и да си призная - убедителен си и недостоверен.


Извини ме, аз съм откачен дъртак и общо взето не познавам любовта. Имал съм нежни нощи, тялото ми е познало ласки, ушите - нежен шепот, сърцето - екстремални трепети, а душата - нега. Вярвал съм и съм бил опиянен. Вярвал съм, но животът ми доказа, че не съм бил влюбен толкова. Сега не вярвам и не мога да съм влюбен. Не вярвам и в телевизионните реклами, не вярвам в която и да е идеология, не вярвам и в тези, които я проповядват. В тях най-малко. Вярвах, че синът ми ще стане човек. Вярвах, че стана, но не мога да го видя. Не мога. Вече станах толкова недоверчив, че вярвам само на очите си. Апостол Тома е вярвал и в пръстите си. Аз не. Напоследък каквото и да докоснат, все е изкуствено, синтетично, при това серийно производство без претенция за качество. Вавилонски екскременти! Ей, не ми обръщай внимание, мърморан съм, не мизантроп, но наистина това, което докосват ръцете, не е най-достоверното. Лесно може да се изплъзне от тях. Вярвам на очите си и толкова. На нищо друго! Защо някой ден не наградиш своите? Дай им да те уверяват, да те уверяват миг подир миг подир миг, че я има. Тази, за която ми говориш сега. Награждавай ги и те ще те награждават. Много хора ме упрекват, че не вярвам дори и в Бог, но какво да се прави… А и в Господ малко вярвам. Само и само защото е убедителен. Прилича на искрен, защото е толкова мълчалив. Понякога даже е тягостно мълчалив. Иде ми да му кресна и в този момент разбирам, че все пак малко вярвам в стария мошеник. Усмихваш ли се, и в усмивките не вярвам. Повечето са гримаси. Кълчене на лицеви мускули, приятно е като ориенталски танц, но не винаги чувствеността е искрена, извираща. Подправени, подправени са повечето усмивки. Не ми се смей, де. Добре, вярвам, че съм смешен сега и не разбирам защо. Толкова ли е смешно да вярваш на това, което виждат очите ти.


Виж, аз останах без дом, без съпруга, без работа. Е, преживях го и започнах отново. Младостта не мога да си върна, нито вярата. Имам си кредо: вярвам в очите си.


Май стигнахме. Ох, очилата ми са в сака, но къде е бастунчето ми… Да, ето го, тук е.


Какво се чудиш? Не си ли виждал подобен недъг?


Ще ми помогнеш да сляза, нали?


Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email