Колонката в Буквите: За стаите без прозорци


Снощи написах в "Гугъл" думичката "интериор". Кликнах върху "изображения", защото ми трябваше точно това. Картинките не ме изненадаха. Наясно съм в какъв свят живеем. Приемам го такъв, какъвто е. Отдавна нямам намерение да го променям. Нито да променя себе си, защото и това не мога. Нищо, че често не откривам място в него. Въпреки това изпитах едно тягостно усещане. Не обида. Пораснах, съзрях, укрепнах. И честно, не съм нещастен. Напротив: щастлив човек съм, при това много. Иначе, преди години гледката би ме обидила.
Какво видях? Простор и красота. Уют и чувство за пространство. Стилова издържаност. Усещане за чистота. И никъде, никъде в стотиците изображения нямаше дори една прашна библиотека. Дори един рафт, или само една книга. В бита на съвремения човек като че ли не е предвидено четене. Плазмени телевизори, маси, столове, по-рядко - картини по стените, саксии с цветя. Всичко, само не и книги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Музите

  Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плач...