A Bulgarian Bloody Belly-Dance "Български кървав кючек" на английски, превод Любомир Матеев, откъси

Сърдечно благодаря на Любомир Матеев за превода на откъсите

Напрежението:
"...Още тълпа се натрупа около колата. Биеха с юмруци по покрива, пукнаха и предното стъкло. Подаваха беззъби усмивки. Някои насочваха оръжие, а после вдигаха дула нагоре и стреляха към небесата. Един се качи на предния капак и затанцува. Ритаха гумите, протягаха през счупения прозорец ръце. Смееха се и пееха нещо. Говореха един през друг. За смазване. За разкъсване. За запалване. Имаше и жени. Дори и малки деца. Явор имаше чувството, че ще сдъвчат колата. Намираха се в преса от плът. Англичанката се давеше в плач. Мъжът й беше блед, с израз на дете. Явор, изпуснал нерви, се смееше и не можеше да се спре. Вдигнаха едната страна на колата. Помисли си, че ще я преобърнат, но само я пуснаха от високо. Последваха удари с щанги и с приклади по покривите. Пръсна се на парчета и стъклото до англичанката. После - и това до шофьора. Пръсна се и задното, а предното висеше разкъсано като знаме.
Стоварваха бойни чукове и колата сякаш се свиваше от ударите. Вили нахлуха през прозорците. Тримата се наведоха, колкото могат, за да не ги намушат. Кирка проби покрива и острието й се спря на сантиметри пред гърдите на Явор..."

The tension: 

“… Yet more croud had grown around the car. Fists were hiting the roof, the front glass had been broken. No-teeth smiles were imposed. Some were pointing them with a weapon, and then were firing upon the skies. One had climbed on the car’s front cover and started dancing. Some were kicking the tires, others were sticking their hands through the broken windows. Smiling and singing something. All speaking at the same time. For smashing. For torning. For fireing. There were women. Even small children. Yavor felt as if they were about to chew the car. They turned out pressed by flesh. The British lady was choking on tears. Her husband was pale, with childish face. Fallen in nervous breakdown, Yavor could not stop laughing. The one side of the car was lifted up. Yavor tought they would turn it, but they only left it to fall down back. Strikes by iron sticks and buttstocks followed. The glass close to the British lady burst into particles. Then – the driver’s one. The back glass also burst into particles, the front one was hanging as a torned flag.

Huge hammers were bumping the automobile and it was as if shrinking by the strikes. Manure forks rushed through the windows. The three bent down as much as they could to avoid being sticked. A pick broke through the roof and its blade positioned centimeters away from Yavor’s chest.

Психологизмът и битът: 
„...Въпреки тежката диагноза, живееше достатъчно разумно, за да прецени, че това само я разрушава. Правеше всичко възможно, за да задържи душата си в равновесие. Научи се да гледа с часове огледалото. Неподвижна, докато престане да го вижда и остави да я гледа то. През отраженията рисуваше в думи душата си. Бавно, изречение по изречение. Описваше остаряването си. Последният етап от тлеенето си. Настъпващите изменения, които е тъй трудно да се уловят поради плавността на процеса пред непрестанно взиране. На всяко второ число от месеца тя излизаше да изтегли пенсията си. Час губеше в пощата. Тогава разменяше и по някоя ненужна й приказка, която бързо забравяше. Още час отиваше, докато плати сметките. Само ток и вода, кабелна телевизия и телефон не й бяха потребни и дори не беше се сетила, че това за нея щяха да са луксове, които биха й донесли известни материални затруднения. В деня на пенсията си купуваше и лекарствата..."

Psichologism and way of living:

“…Despite of the hevy diagnosys, she was living reasonably enough to judge she only ruins herself. She was doing her best to keep her soul equilibrium. She learned to stare into the mirror watching yourself without looking away, for hours. Motionless, until stoped seeing, leaving herself to be wached by the mirror. Through the reflections, she was drawing in words her soul. Slowly, sentence by sentence. Discribing her aging. The last stage of her glowing.  Advancing changes which were so difficult to catch due to the smoothness of the process being permanently wached. She was going out each second day of the month to take her pension. An hour lost in the postoffice. Then she was changing some unnecessary phrases forgetting about them soon afterwords. It was taking an hour more to pay the bills. Only electricity and water, cable TV and telephone were not necessary, she didn’t even guess that they would be wastefulness for her, as they would bring her certain financial difficulties. At the same “pension” day she was also biying her medicines.

 Ужасът:
„...Ясен пляскаше сред труповете - търсеше опорна точка, на която да се задържи. Плюеше кръв и гадости. Струваше му се, че по езика му пълзят червеи, но това беше просто вкусът на смъртта. В кладенеца имаше изхвърлени поне десетима, някои обгорени, други с откъснати крайници, които като кошмарни рибки се носеха по раздвижената от отчаяното пляскане повърхност. Водата беше алена от кръв, а някои продължаваха да кървят. Сякаш две-три тела още се гърчеха, но дали бяха техни движения не можеше да се разбере.
На едното му рамо се беше отпуснала мъртвешка длан. Искаше му се да извика за помощ, но на кого? А и дъх не му достигаше...
Скрипецът над него пронизително изскърца. Звукът, който издаде при спирането, изкривен от акустиката на кладенеца, приличаше на чудовищно хълцане.
Два крака виснаха на педи от главата на давещия се Ясен..."

The horror:

“... Yasen was splashing among the corps – he was looking for a supporting point to grasp. He was spitting blood and nasty staff. He was feeling taste as if worms were crowling into his mouth, but it was just the taste of death. There were thrown at least ten dead bodies down the well, some burned and others without limbs. As a fish in nightmare and due to the desperate splashing, the corps were hovering around into the disturbed surfice. The water was scarlet from the blood and some of the corps kept bleeding.  Two or three of them seemed as if they were still convulcing, but it was not clear if these movements were their own. 

Someone’s palm had been dropped on the one of his shoulders. He felt like screaming for help, but whom to? Yet, his breathing was not so easy to be sufficient for this… The rope tackle squeaked above him. Distorted by the well’s acoustic, the sound resembled a monster’s hiccough. Two legs hanged down spans above the head of the drowning Yasen.

Страстта:
„...Пробуди се в жестока реалност, в нея нямаше да й помогнат задръжките, нито това, което е отхвърляла, но бавно асимилирала като зло и добро, правилно или не, истина и лъжа. Принципите й приличаха на стъклена кула в друго измерение. Заключено в луксозна книга с приказно съдържание. Всичко извън обсадения замък приличаше на измислица. В нея хора живееха и бутаха детски колички, разменяха клюки по кръстовищата, ходеха на шопинг и се кискаха глупаво, дремеха пред телевизора или си измисляха някое супер тъпо приключение, за да забравят колко е убито ежедневието им. Глупав театър, към който тя искаше да се върне, който беше на някакви си километри, а й изглеждаше по-далеч от луната.
Тук законите бяха различни. Изведнъж беше изгубила цялата си увереност. Искаше й се да плаче, но просто се давеше. Не можеше, още не можеше да повярва, че й се случва, че е възможно изобщо, а животът й изглеждаше пред края си. Една част от нея беше другаде, където подобни реакции биха означавали нещо.
Почувства силна необходимост да вземе от живота каквото може, да изпита в една всички пропилени тръпки. Койота беше човекът, който поне малко владееше положението. Или така изглеждаше... Когато отиде в спалнята си, чувството за сигурност напусна общата стая. Имаше нужда от него - и от чувството за сигурност, и от мъжа..."

The passion:

“… She woked up in a cruel reality, where neither the inhibitions could help, nor what she had been rejected, but slowly asimilated as good or evil, right or wrong, truth or lie. Her principles looked like a glass tower in another dimention, locked into a luxury book with a miraculous content. Everithing outside the besieged castle looked like an imaginary one. Here the people were living and were pushing prams, changing gossips on the crossings, going shoping and giggling foolishly, drowsing in front of the TV or figuring out a super stupid adventure to forget about their murdered daily routine. It was а silly theater she wanted to come back to, which was only kilometers away, but looked farther away from the moon. Here the laws were different. Suddenly she had lost all her selfconfidence. She was feeling like crying, but she was just drowning. She was not able to and still could not believe it was happening at all, but her life seemed before its end. A small part of her was somewhere else, where similar reactions would mean something.

She felt a strong need to take from the life what she coud, to feel all wasted thrills of joy as a whole. The Coyote was the man, who was keeping the situation under some kind of control, or at least it was seaming this way. When he went to his bedroom, the feeling of confidence left the shared room. She needed both the feeling of confidence and the man.