Планета на изгнаници - Урсула Ле Гуин

Заедно със "Светът се нарича дърбава" и "Светът на Роканон", "Планета на изгнаници" е от по-милитари книгите в Хейнския цикъл. Но ако "Светът на Роканон" е най-трогателната, то "Планета на изгнаниците" е най-романтичната.

В центъра на събитията е любовната история между местна жителка на технологично изостанала планета, жителите на които живеят още в родово-общинен строй и имат примитивни представи на вселената, типични за първобитния човек и наследник на космическа експедиция, откъсната от цивилизацията в този неприветлив свят, заради внезапно избухнала галактическа война. 

Изгнаниците са принудени да живеят в добросъседски отношения с племената и поколение след поколение да губят познанието и технологичните придобивки на напредналата си цивилизация. 

Изгнаниците и местните са от различни хуманоидни видове. Генетично несъвместими за да имат поколение. Дори местните болести са безобидни за идещите от космоса чужденци.

Но любовта е по-скоро среща на разуми и емоции, на необясними сили и извън биологията. 

Поне за двама млади представители на своите светове. 

И докато братята на местното момиче дават с юмруци урок на звездния натрапник в семейството им племето, а и крепостите на изгнаниците е застрашена от набезите на огромни скитнически орди. 

Следват схватки и батални сцени с примитивни оръжия. Приключения и героизъм. Много увлекателни, много напрегнати докато се стигне до оптимистичния, не и розов финал. 

Любовта между двама, като среща на светове. 

Много силно и много въздействащо поетично внушение.