Голи сеячи

-Ти си грешен телефон, прости. Ти си много, много грешен….телефон. Ти си много грешен…Сънувал ли си голи сеячи и моите зърна. Моите голи сеячи и техните зърна…Моля те затвори, че няма да намеря сили да затворя…-гласът й се плъзна по хълбоците ми, нагоре, завъртя кръгове по корема и по гърба ми, като пръсти ме докосна, а те се втечниха хладни струи, които бързо се нагорещиха, обляха цялото ми тяло и взривиха слабините. За нищо на света нямаше да затворя, макар, че малко преди да чуя, най-възбуждащият глас в живота, вселената и всичко останало, бях бесен, защото телефона ми позвъни в три и тринадесет минути, а аз ставам обикновено в седем без петнадесет. Добре, че прекъсна една глупава реклама която сънувах.
Момичето изоставено от гаджето ли е, авантюристка ли е, професионалистка ли е, не знам, но нямах намерение да затворя.

Дишаше тежко. Привидя ми се пред мен. Лицето й е в сянка и се правя, че не я познавам, но я познавам добре, а тя е някоя от забранените. Коя? Не знам. Тя е позната непозната. Плода на греха. Уханието на свръхсетивното. Докосването на нищото, разтворените влажни устни на голямото потъване. Краят. И диша тежко. Отблъсква ме и ме желае. Не съм на себе си. Не съм аз, а звяра си, опиянението си. Побърквам се и знам, че не бива. Разкъсвам се и тъй е приятно. Иска ми се да се съблека от себе си и да се превърна четири милиарда мъже и жени които я целуват навсякъде.
А лицето й е още в сянка и диша тежко.
-Затвори! Моля те, не го прави!
Заприлича ми на шега, но искам да бъда глупав. Тъй приятно ми е.
-Разбираш ли, ти си произволен номер. Правя го…Можеш да затвориш….
-Виждам, че е шега, но искам да я чуя докрай…
-Не, не е шега. Не е! Как си го помисли…Исках да ти кажа, нещо като реклама е. Не точно, съвсем…
-Не точно, съвсем! Много сладко!-разгневих се-Значи будите хората да си рекламирате скапаният продукт!
-Голите сеячи не са продукт! Не са…И моите зърна, не точно съвсем…Те се гледат и се любят…
Тази беше побъркана, но думите й…Какво като е побъркана! Като си го помислих се възбудих още по-силно. Как ли правят секс побърканите!
-Стигна далече.-изстена-Затвори, защото иначе ще пожелаеш…
-Къде си?
Каза адреса, записах го на мига, но преди да съм хукнал, рече:
-Може да е капан!
-Знам, че е капан, но обичам риска и те искам!
Сладко се засмя.
-Добре, но не сега. Утре. До десет ще те чакам.
Осъзнах, че няма да ида. Чисто безумие, но ако беше сега скалпът ми щеше да е неин. Но утре като се замисля, едва ли, а и ежедневието ще ме грабне…
-Сега ще затвориш ли? – засмя се- О, мой, случаен телефон, набран…Моля те пусни ме да си легна. Вече се съблякох.
Кой кого не пускаше.
-Като своите голи сеячи съм. А утре ще ти покажа техните зърна. Сега моля те, нека затворим едновременно, все едно едновременно…
Затвори преди мен. Развесели ме, си помислих първо, но после разбрах, че ме развълнува. До сутринта се въртях. Присънваха ми се мускули с гриви които пръскаха златисти семена. Блестяха като роза по настръхналата трева, облаци се снижаваха и ги разцапваха с кореми, а гората наблизо стенеше:
„…голите сеячи, а аз ще ти покажа зърната им.”
Докато кафе машината свиреше си рекох, че няма да ида. Не мога да хукна след всеки нощен глас на всяка незадоволена жена или невръстна палавница. Неразумно е. Вероятно е и капан. Така си мислех, но не само плакнах устата си далеч по продължително от кога да е било и репетирах усмивка, но свих две едри банкноти над предвиденият ми лимит, в джоба си. Кой я знае. Сигурно ще се наложи.

Не ме питайте как се почувствах като я видях, като ми се изхили с беззъбата си уста. И ми направи една от маймунските си гримаси които виждах всяка сутрин. Пак беше с цигарето и цигарата без филтър в него. Да покажа колко съм разгневен, а аз бях извън кожата си, щях само да я зарадвам. Нали това целеше. Знам за какво отмъщаваше. Веднъж й пуснах акт за тротоарно право. Оттогава ме мрази, но законите трябва да се спазват и изобщо не ми пука за чувствата й към мен. Минавам си всяка сутрин покрай нея и нямам никакво намерение да купя цапаниците които излага.
Тя продава в парка картини на мъжа си. Някога, носят градски легенди, картините му са минавали за добра инвестиция и сигурно, ако се намери някоя от старите ще струва доста. Днес той движи само ръцете си. Усмихва се глупаво, като сега, а бабата продава в студ и пек кошмарните му видения.
Да ги съжаля, няма. По-добре са от значителна част от възрастните хора. Като инвалид първа група получава не лоши пари, а тя освен своята пенсия взема и заплата за личен асистент. Нищо, че не асистира, а по цял ден виси из парка и се заяжда с хората. Колкото и евтини да са картините все вадят по нещо, а и сто процента имат останало от славните им младини и теглят лихви.
Нямат ни внуци, ни деца, за разлика от мен, защото аз имам две. Нищо, че не живеят при мен. И за тях разходи имам.
Така, че съм далеч по-нуждаещ се от тези двамата. А това, че не съм си затворил очите пред едно закононарушение ме направи злия в очите й и намери начин просташки да се изгаври.
Този път обаче ще издействам забрана. Паркът не е пазар и го загрозява. Борим се за европейски облик на града.
-Много се радвам, че дойде!
Побиха ме тръпки. Седемдесет годишната пачавра пак извади онзи мръснишки глас с който ме изкуси по телефона и то пред мъжа си който сега премигваше глупаво.
Сигурно и аз не изглеждах по-умно от него.
-Не ме набра случайно, нали?
-Да. Излъгах те, но молих да затвориш.
Манипулаторка. Идеше ми да потъна в дън земя.
-Какво очакваш?-попита ме нагло.
-Голите сеячи.-отвърнах автоматично за да се спася.
-Ето ги моите голи сеячи.-показа очите му и както тази нощ с гласа си ме накара да изпитам възбуда, сега ме накара да почувствам горчилка.-Това са те, голите сеячи, а ето зърната ми.
Описа с ръка стаята, а тя цялата бе в негови картини. След туй с най-еротичният си, но не възбуждащ, а предизвикващ страховити тръпки, глас, рече:
-Това са зърната. Това са зърната на голите сеячи.
Хвана ме срам.
Всичко можеше да се очаква от тази баба. Включително да пусне клюката колко съм я желал тази нощ.
Градът е малък. Утре ще се чудя къде да се скрия. А съм влиятелен човек и е естествено, че имам и врагове.
Понесох сърдечната болка. И с приготвените за проститутка пари накупих картини.
Да се задавят!
Ще ги подаря на някое училище или детски дом и ще ги използвам за предизборен коз.
Но дори да ги изхвърля, искам час по-скоро да свърши нелепата история.

* * *
Но това не беше края.
На другата сутрин както си минавах из парка и смятах да се направя, че не я познавам скочих като попарен, а след туй се заканих с много глоби, забрана, мутри…но тя така ми се усмихна, че забавих веднага намеренията си.
Направих ли нещо беше се подготвила да ме унищожи.
Помолих я да скрие картината. Тя ме попита ще я купя ли. Въздъхнах, щях да я купя, но нямаше още отворени банки, а в себе си толкова пари не носих.
Обясних й, обещах й да дойда най-късно до десет, но дотогава да скатае някъде картината.
Какво да ви описвам. Беше ме нарисувал с надиплените тлъстини над кръста, висналите мазнини по гърдите, космите, бялата кожа, късите крачета…и всичко останало. Да вървя из разорана нива и да сея. Гол да сея. Докато е мигал вчера срещу мен ме е фотографирал с поглед. И то със сканиращ поглед, че е разбрал за всичко под дрехите. Нарисувал ме беше в най-смешният ми и идиотски вид. Добре, че днес тръгнах по-рано, че само аз я видях.
Но злорадо се насладих на портретите на останалите. Никой не беше пропуснал. Целият отбор юнаци с които работех или си пречих.
Петнистият скункс, Големият пън, Шефът на бедствията и авариите на Юпитер и целият му безполезен екип, Плюшкин и Мухоловката….
Всички с антропологичните си особености, така както майка ги е родила и с малки…
Всички голи сееха…
Тъжно, не тъжно, че ще се лиша от една звезда през лятната си ваканция, разсмях се на малките пишленца на останалите. Даже бях готов да купя картината на Големият пън и да му я подаря на някое светско събиране, като например юбилейният си рожден ден който чака след два месеца. Бях готов да жертвам още една звезда от хотела си, но бабата отказа да ми я продаде. Важна била идеята не парите. Разбира й главата.
Половин час по-късно видях самият Голям пън с добре опакована картина. Потърках ръце. Причаках го.
-Това дето си го увил така прилича на картина…
Изгледа ме плахо. Направи се на учуден.
-Маслена картина.-поясних.
-Да. За дъщеря ми, подарък.
-Мога ли да я ви…
-Не! Тъкмо е опаковах.
-Аз разбирам от изкуство.
-Ти от задници не разбираш, че от изкуство ли ще разбираш!-тросна се и ми достави удоволствие.
-Да не я купи от парка?-изкикотих се и го разбих.
Зяпна. Още малко да получи припадък.
-Ами не съм само аз. Видя ли ги и останалите.
-Е, не се оправдавай, де…Хубаво рисува дъртака ми с дъртак! А и голото тяло…Как да ти кажа…Ти да не се обиди, че с толкова малък…Закисках се.
-Много смешно!
-Истината понякога боли, нали!
-Майната ти! – стана лилав и тресна вратата след себе си.
Сигурно е вдигнал кръвно, а на мен мед ми капеше на сърцето, че намерих по-голям глупак от себе си на който да си го изкарам.

хумор, сатира, разкази с неочакван край