За мишките и хората - Джон Стайнбек

Лени и Джордж - две деца на времето, двама борещи се за съществуването си мъже, скитащи от място на място в борба за насъщния си, две чисти души. Твърде чисти! Опасно чисти!
Лени обича всички и всичко. От хората до мишките. Джордж обича Лени, но и това му идва в повечко и неизбежно го води от неприятност към по-голяма и по-голяма неприятност.

"За мишките и хората" или за ангела и чудовището. Може ли невинността да бъде най-голямото злодеяние? И всъщност не е ли невинността най-голямото злодеяние?

Вивалди

Разкъсваше ми се сърцето като го слушах. Ще си поговоря с него. Измъчва ме. Как да му го обясня. Ще му кажа, че свири прекрасно, но да си намери друга квартира. Даже ще му намеря и ще я предплатя. Ще му платя и транспортните за проклетото пиано. Ще мига учудено и зяпнал. Даже да се просълзи, че някакъв си кретен не го харесва заради музиката му. Навярно като всеки човек на изкуството е толкова суетен, че и един да не го признава му е достатъчно за да изпадне в депресия. После ще му мине. Ще си седне пред пианото и ще се носи сред облаците. Такива не живеят на земята. Сигурно има милион обожателки, а не съм видял да има гостенка. Вече от месец и половина е тук, а няма. И гости от мъжки пол няма иначе бих се усъмнил. Момчето е

Прехвърчане

Доста работа имаше. Земята бе твърда, плевелите жилави и много. Прасето разбило скарата, а дядото опериран още лежеше в болницата и трябваше да свърши всичко сама. Докато пръскаше лозето, кучето скъса синджира, подгони пилците и те се разхвърчаха из съседните дворове и улицата. 
Как ги прибра и тя не разбра. После се опита да ги преброи, но май не се получи. Все различни цифри излизаха и на три пъти бяха петдесет и един, а трябваше да са петдесет и два. Прибра всичките. Сигурна беше. 

Да споделиш птичи глас

Душата й се разтвори, свят й се зави. 
Никога не се беше чувствала толкова красиво и толкова красива. Имаше чувството, че може да разтвори коси и с тях да полети над сините върхове отсреща и над пропастите които от далеч я грабваха. Над птичата гора край която бяха отседнали с родителите си и над хижата, да полети. 
„Птичата” не можеше да има друго име. Това беше гора на гласове, гора от гласове. 
Като че ли дърветата не бяха истински, а появили се да украсят песента. Тя бликаше от всякъде, събираха се струйките преливаха в поток и той заливаше всичко и всичко в него плуваше и танцуваше, ставаше приказно. Гонеха се духове и слънчеви зайчета. Стрели хвърчаха , стрели които не убиваха, а правеха кожата да настръхне. 
Впечатлена беше както никога.

Порочна връзка

-Утре ще се разделим, а ти няма да ми липсваш. Истински товар си, ми. Кажи ми и ти ли ме чувстваш товар?
-Не мога да си представя живота без теб.
-Не ми го казвай! Чуваш ли ме!
-Искрена съм!
-Ти си една властна жена! Нямаш право да ме задържаш, чуваш ли?
-Не те задържам.
-Лицемерка!
-Малка мръсница!
-Кажи ми го пак!
-Наслада ли ти доставя!
-Не съм перверзната, ти си перверзната. И си лицемерка! Аз съм ти камък!
-Слушай, скъпа…

Птиче

-Ще хвърля на котката това пиле! Ще го хвърля на котката…-крещеше, изпадаше в истерия, очите й се обръщаха, дереше лицето си, понякога късаше и дрехите си. Падаше на креслото, обръщаше го и се търкулваше по паркета. Роклята й се навиваше нагоре, бедрата й се разголваха. После плачеше й се молеше да й прости, а то глътнало плач я гледаше неразбиращо.
Откак големият му брат изчезна, сцената често се разиграваше. Мина година вече. Преди седем по същият начин е изчезнал й баща му. Малко след раждането му. Издирвали го и прекратили, но различно е да изчезне голям мъж, различно дете. Тя често го казваше. 
После го гушваше и плачеше в косите му:
-Ти си единственото ми! Не ме напускай само ти, недей!
-Дори да порасна, няма, мамо!

Няколко думи за "Като кълвано до смърт"

Този път ми се иска да добавя няколко думи. Разказът е писан 2006 година, бях го позабравил, но за разлика от много други, ако не бях го написал тогава щях да го напиша днес. След случая в Ловеч, в който малтретирано момче пронизва с нож един от тормозещите го съученици, след случая в София, в който бой между две момичета, праща в болницата едно от тях. След случая в Студентски град, нахлуването на биячите в едно общежитие и последвалата саморазправа. След случая в който група момчета с бръснати глави, нападат и пребиват друго, което им се е сторило или било пънкар. Всичко това само в последните седмица и това са само получилите широка гласност случаи, в действителност са с десетки пъти повече. Проблемът с детското насилие е и далеч по-сериозен отколкото изглежда покрай получилите най-широка популярност най-драстични случаи. По-сериозното от тях е, че то е масово. По-сериозни са онези случаи, много повече, за които никой не научава, дори подложения на тормоз забравя. Мисли си, че са минало. Но от малтретираното дете израства малтретиран възрастен. Неспособен на каквато и да е социална реализация, но също тъй, често способен на всичко. Напълно непредвидим и потенциално опасен. Този безличен и кротък човек със звяр в себе си е около нас, пътува с нас в тролея, сяда до нас на пейката, говорим си, срещаме се. Дори сам не подозира какво е в него, а как да разберем ние: околните. И този човек не е един, не са и двама, много са, много у нас, понеже проблема с детското насилие не е от вчера. Проблемът с детското насилие не е от вчера, но няма как да се разреши, докато има учители като прословутия хейтър, клеветник, самоназоваващ се трол в blog.bg. - човек, който не крие, че е преподавател във Варна, а е подложил на тормоз потребителите на една от най-популярните е-социални платформи у нас: с всевъзможни клевети, грубости, лични нападки, интриги, заплахи с физическо насилие и живота. Стигна се дори до смъртта на един от блогърите, а повече от месец не спират гаврите с паметта на покойния. Учители като този варненски садист дават пример на подрастващите. А докато търпим това да се случва, малтретирани сме ние. И ще има такива деца. Жертва може да им бъде всеки.http://stefankrastevcefules.blogspot.com/2012/10/kato-kalvano-do-smart.html