суббота, 20 октября 2012 г.

Порочна връзка

-Утре ще се разделим, а ти няма да ми липсваш. Истински товар си, ми. Кажи ми и ти ли ме чувстваш товар?
-Не мога да си представя живота без теб.
-Не ми го казвай! Чуваш ли ме!
-Искрена съм!
-Ти си една властна жена! Нямаш право да ме задържаш, чуваш ли?
-Не те задържам.
-Лицемерка!
-Малка мръсница!
-Кажи ми го пак!
-Наслада ли ти доставя!
-Не съм перверзната, ти си перверзната. И си лицемерка! Аз съм ти камък!
-Слушай, скъпа…

-Не ме наричай, „скъпа”. Кажи ми, че няма да ти липсвам, че искаш нормален живот, че искаш да си имаш приятел. Не лъжи, че не си падаш по мъже. А ако не си падаш, излъжи ме, че си падаш…
-Не плачи, моля те…
-Махни тази ръка от мен, чу ли ме!
-Извинявай!
-Какво пък, чувстваш, че моето тяло ти принадлежи и аз чувствам, че твоето тяло ми принадлежи. Няма какво да се залъгвам. След четиринадесет годишна връзка, че напълно ще скъсаме. Ти ще продължаваш да се нуждаеш от мен и ще ми напомняш, че и аз се нуждая от теб. Дори да си намеря скоро някого или някоя, ти ще се явяваш на сън или случайно зад ъгъла. Като застана пред огледалото ще си мисля, че виждам теб, а не себе си. Ще ми звъниш дори и без да вдигам и аз ще съзнавам, че ти си ми била толкова близка колкото никой друг не може да ми бъде….
-Няма да ти се меся. Смятам да замина.
-И да потърсиш послушно момиче което да ме замести. Въпреки, че това е невъзможно.
-Ревнуваш ли?
-Как пък не, а ако ревнувам, ти си виновна, защото все се правиш на добрата и обичливата. 
-Какво искаш?
-Да признаеш, че няма да ти липсвам. 
-Мога да кажа със сигурност само, че ще пропуша.
-Това пък защо?
-За да рисувам с ноздри сини змиорки из въздуха. Ще си ги гледам как изникват, движат се и се разтварят. Губят цялост и чезнат във всеобщото. 
-Аз пък ще излизам при пълнолуние и ще си имам три любовника.
-Защо пък три?
-Един за мен. Един вместо теб, че няма да си хванеш, а третият защото съм лекомислена.
Двете се засмяха и стиснаха ръцете си.
-Как ще влизам в банята без теб. Винаги под струите сме били двете…
-Моля те!
-Ти не ми вярваш, но аз наистина ще си хвана три любовника.
-А аз ще пропуша.
-И няма да ти липсвам?
-Времето ще ми е изпълнено. Доста планове имам.
-Е, ти си интелигентна, обаятелна, с предприемчив дух. Не мога да повярвам, че сме от една зодия. Аз съм ясна, след трите любовника, ще си имам три деца. Може и да не са от един измежду тях, а от друг който така и няма да разбера защо съм избрала. Но кълна ти се, мога да имам три деца, обаче няма да дремя пред сапунени опери. Той ще ме води на театър или ще се качваме на покрива на блока за да гледаме квартала.
-Знам, че ще е така, скъпа. Плачеш ли?
-Да. Обичам те. Повече от всякога. Четиринадесет години! Карам те да лъжеш! Ще ти липсвам каквото и да ми кажеш! Ще ти липсвам каквото и да твърдя! Каза ми, че не можеш да си представиш живота без мен. Аз също. Не мога да си представя живота без твоето тяло. Сякаш в него ми е душата и нямам ли го, няма да я имам. Боя се, че изгубя ли те, ще изгубя себе си и адски ще ме боли.
-Връзката ни беше силна, но порочна. Трябва да си наясно, че ни е отнела повече отколкото ни е дала…
-Наясно съм. Всички го знаят и ние знаем това което знаят всички, но дали е действително така. Дали не си дадохме повече отколкото откраднахме една от друга?
-Приятно ни беше да се крадем. Това е истината. Сега ще можем да се опазим една от друга.
-Да се опазим от любовта?
-Както искаш наречи връзката ни. Прекрасна беше, но порочна.
-Любовта не е порочна!
-Нали това искаше да чуеш!
-Не! Преиначаваш, както винаги. Не това. Исках да чуя, че няма да ти липсвам, а не, че любовта ни е била порочна.
-Връзката ни е порочна, не любовта ни. 
-Объркваш ме.
-Да не мислиш, че аз съм наясно.
-Ти винаги си наясно.
-Не съвсем.
-Поне така звучиш.
-То е за да убедя себе си. Но сега съм сигурна, че трябва тази връзка да приключи. Недей, да хленчиш, моля те…
-А аз не съм убедена. Исках да съм толкова сигурна колкото си ти. Поне колкото си ти. За това се държах напоследък неприятно. Ще ми простиш, нали. Не исках да ти тровя последните дни. Усещах, че плачеш, вътрешно, но плачеш. И мен ме болеше, но продължавах. Понасях всяка твоя болка, а я причинявах. Изтезавах себе си, изтезавайки теб, за да ми е по-лесно да приема…Свободата ли? Вече не знам. И струва ли свободата без любовта, вече не знам…
-Кой ли го знае? Не плачи. Знаеш, че и мен боли. 
-Като преглътна повече ще боли. 
-Хайде успокой се. Докато сме заедно не може да започне новото, а то ни желае. И ние го желаем.
-Ти ще останеш в мен…Защо се смееш! Зла си…
-Понякога съм зла, да, малка палавнице. И те обичам както себе си и те разбирам както себе си и познавам тялото ти както своето…Исках да ти кажа, исках да ти кажа, че знам, че искаш и нещо различно освен връзката ни, а тя не може да го позволи. Искам го и аз. Трябва да се разделим, за да не си пречим.
-Нещо което трябваше да направят и нашите, но не го осъзнаха.
-Да, миличка. Да.

* * *
На другият ден мина успешно операцията по разделянето на двете сиамски близначки
.


Хумор, сатира, разкази с неочакван край

Комментариев нет:

Отправить комментарий

Follow by Email