вторник, 23 октября 2012 г.

За мишките и хората - Джон Стайнбек

Лени и Джордж - две деца на времето, двама борещи се за съществуването си мъже, скитащи от място на място в борба за насъщния си, две чисти души. Твърде чисти! Опасно чисти!
Лени обича всички и всичко. От хората до мишките. Джордж обича Лени, но и това му идва в повечко и неизбежно го води от неприятност към по-голяма и по-голяма неприятност.

"За мишките и хората" или за ангела и чудовището. Може ли невинността да бъде най-голямото злодеяние? И всъщност не е ли невинността най-голямото злодеяние?



Разумът ни прави виновни, но липсата му, оправдава ли вината ни в един разумен свят?

Детската наивност у един човек, съдено му да бъде възрастен неминуемо води до трагедия. Въпросът за необузданата от разума невинна грубост или себична нежност / в дълбоката си същност всъщност са едно/.

Трилър в който няма нищо неочаквано, всичко е предизвестено, психологически назряло, дори неизбежно и все пак драматичните моменти са шокиращи като удар с чук, разтърсващи, предизвикващи много размисли.
Трилър в който няма отрицателни герои. Напротив: почти без изключения са добряци. Да, греховни има, неразумни, наранени, груби, но не и злодеи, в онзи смисъл, в който свикнали да ги възприемаме.
И все пак последиците от самото взаимодействие между тях предизвиква чудовищните последици.

А Лени е като ангел: еднакво обичащ и мишките, и хората - и на мишките, и хората еднакво чужд.

1 комментарий:

  1. Много често е така - невинността се превръща в злодеяние... така както искрената обич към някой го превръща в предател с оправданието, че ни предава "за наше добро" или "защото така е редно"...

    ОтветитьУдалить

Follow by Email