воскресенье, 9 декабря 2012 г.

Уволнен

-Искам да разбера защо се налага?
-Има си правила.
-Не съм нарушил…
-Точно за това. Тези правила не могат да не бъдат нарушени, ако не си нарушил нито едно, значи си нарушил основното. Ако си нарушил което и да е, уволнението ти пак е основателно. Аз подписах заповедта.
-Ще направя атентат.
-Нищо няма да се получи. С взривното ти устройство най-много да си запаля цигара. Мухльо си!
-Така ли?
-Неудачник. Все тая. 
-Имам две дъщери. Голямата иска да следва…
-А аз да ти приличам на Майка Тереза, огледай ме.
-Красива си. 
-Не се подмазвай. Нищо против, но си губиш времето.
-Определено не приличаш на Майка Тереза. 
-Ами тогава?
-След като вече не си ми шеф, мога ли да те поканя на вечеря?
-И мислиш, че ще се покажа пред хората с такъв като теб. Не можеш да платиш и сметката, но бих я поела и сама, ако имаше стил или пък приличаше на жребец. Утре бюрото ти да е опразнено. 

-Имам месец. 
-Не ми пречиш, но ще изглеждаш глупаво. Изпразни го.
-Ще се самоубия.
-Нямаш характер. 
-Ще изляза на прозореца докато пожарникарите ме свалят. Така ще привлека общественото мнение.
-Ще те забравят до края на седмицата, ако изобщо го направиш, но ти няма да го направиш, защото изпитваш неудобство! Защото твърде ти пука какво ще кажат останалите и за това нищо не можеш да кажеш. Нито да сториш. Стараеш се да бъдеш харесван, даже се заблуждаваш, че си харесван, а си само одобрен…
-Ти си…
-Хайде чакам, кажи го! Не ти стиска! Чакам!
-….за себе си права.
-Не искаше това да кажеш. Не съм ти вече шеф. Уволних те. Кажи го!
-Казах го. Права си за себе си.
-Искаше да кажеш: „ти си кучка!”.
-Защо искаш да бъдеш мразена?
-За разнообразие. Мога да си го позволя. Ти не! Театърът на чувствата около теб те защитава от тревожни мисли, че си неудачник, че не си постигнал нищо, че гръбнака ти е свит, а мисълта сива. 
-Какво искаш от мен?
-Да ме мразиш защото е естествено. 
-Но аз…какво ще ми помогне омразата?
-Нищо, но не можеш да я изпиташ. Ето туй е, то! Не, че я подтиска интелекта ти. Не можеш да я изпиташ. Нищо не чувстваш освен лека загриженост към семейството си.
-А ти!
-Охо! Господин Тибет, можел да повишава тон. Да ръкопляскаме. Ръкопляс, ръкопляс…
-Кажи какво изпитваш ти!
-Аз съм кучка.
-Е, и?
-Кръвожадност и апетит подуша ли мърша. 
-Защо се правиш на това което не си?
-Загрижен ли си?
-Знаеш, че имам други грижи.
-Да, знам. Аз ти ги създадох. Нарочно. Защото ми беше криво.
-Моля те, преразгледай решението си.
-Падни на колене!
-Добре, ето…
-Целуни стъпалата ми…Хей, я се стегни! Няма да преразгледам нищо!
-Защо?
-Знам защо.
-Кажи!
-Още малко и ще се разплаче. 
-Не, няма!
-Да. И да се разплачеш не можеш.
-Кажи, защо?
-Писала съм мотивите.
-Това са само поводи. 
-Да.
-Искам да разбера защо.
-За удоволствие. 
-Не е вярно!
-Не искаш да повярваш, ала е така. Страх те е да приемеш света какъвто е. Гаден е! Има силни хора които могат да те смачкат само за да изпитат удоволствие, но ти не искаш да го повярваш. Нали ще бъдеш лишен от сладките си измами, че си защитен. 
-Мога да прекърша врата. 
-Опитай! За секунди ще избода с нокти очите ти. Не ми трябва охрана за да се справя с теб.
-Самомнителна си.
-О, да! Много! А ти си уволнен!
-Добре, разбрах го…
-Какво ще правиш сега?
-Сигурно ще започна да пиша. Имам литературни заложби…
-Глупости, липсва ти свобода. Не свободно време ти е липсвало до сега, а свобода. 
-Какво право имаш да го казваш.
-Никакво. Но го казвам. Оправдаваш ограничената си същност с ограниченията на ежедневието си. Добре, че те мачкам аз и такива като мен, че ако ни нямаше щеше да видиш, че и без друго си жалък и тогава нямаше да имаш никакво оправдание. И далеч повече щеше да те боли…
-Не си права…
-Кучка съм, да. И това не можеш да кажеш. Какво ще можеш да кажеш с писанията си тогава! Демон нямаш. И муза не можеш да имаш. Безличен си.
-Вече съм уволнен, а това е извън компетенцията ти. 
-А ако все пак съм права?
-Ще ходя на риба. 
-Притеснен си все за нещо. Нямаш душа. 
-Ще рисувам.
-Нямаш усещане за красиво.
-Ще омъжа дъщерите си и ще гледам внучета…Какво те интересува!
-Нищо от това няма да сториш…Ще си търсиш работа и най-вероятно ще намериш. Имаш висока квалификация, а аз не можах да си изкривя душата колкото и да ми се щеше да ти направя мръсно. Написах верни неща в характеристиката ти. Приеми, че имаш добре препоръки от мен. Жал ми е, но ще те вземат и ще си останеш същото нищожество…Виж, станало е един часа. Хей, дремеш ли! Хайде ставай и се обличай! Но мини първо през банята! Жена ти подуши ли парфюма ми, много ще ти дойде. Не искам за един ден да си и уволнен и изхвърлен от къщи….



хумор, сатира, разкази с неочакван край

1 комментарий:

Follow by Email