Ще започна с антиреклама. Ако нямате чувство за хумор, книгата определено не е за вас. Ако обичате розовите тонове в литературата или за вас тя е изтънчен поетичен език, също можете да останете разочаровани.
Фразата е ясна, изчистена, ударна. Това не е роман, който просто се чете, той се поглъща, макар че от някои натурални описания може и да ви се свие стомахът, но - гарантирам ви, това само ще усили апетита ви.
Написана е така, че може да бъде четена на плажа и в автобуса, дори да става дума за градски, и да е претъпкан. Докато сте пред хирургията и чакате да ви вадят нокътя от палеца на левия крак или в леглото у дома, когато знаете, че на другия ден данъчните ще ви извадят душата. Това е четиво за всяко време, всяко място и всеки българин. Освен за този, за когото е въпрос на чест да не бъде като останалите и без да го постига, се лишава от някои приятни изживявания.
Ако обичате да се забавлявате, без значение дали обичате да четете много или не чак толкова много, книгата е за вас.
На места може да ви се прииска да хванете автора й за шията и да му креснете: "Що за безсрамие!", но - уверявам ви, това няма да е никак разумно, понеже е едър и внушителен мъж, а още със следващите редове, по които погледът ви ще се плъзне, мигновеният ви изблик ще премине и ще разтопи в усмивка буцата, която за кратко е заседнала в гърдите ви, защото няма как да не забележите авторовото смигване.
Без този хумор четивото щеше да бъде прекалено сериозно, за да бъде написано, или най-малко - прекалено сложно, за да бъде прочетено.
Без този хумор четивото щеше да бъде прекалено сериозно, за да бъде написано, или най-малко - прекалено сложно, за да бъде прочетено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар